Търсене

Начало Култура Големият български актьор Щилян Попов неговата разградска авантюра
Големият български актьор Щилян Попов неговата разградска авантюра
19 June 2017

 

 

Известно е, че наличието на роднини даже, та камо ли на съпрузи, в някои учреждения и институции се смята за „семейственост“, или казано по днешному „конфликт на интереси“. Театърът обаче в цялата си история винаги е правил изключение в това отношение. Просто защото естеството на театралната професия е по-различно. Актьорите, актрисите и персоналът около тях имат едни и същи интереси, репетират заедно, явяват се на сцената заедно, пътуват от град на град и село на село в нощите и дните заедно…

 

 

 

До скоро се смяташе, че първенците в това отношение в разградския театър са неговите създатели, в който оформените двойки: Емил Пенчев-Станка Пенчева, Петър Слабаков - Стефка Стефанова, Иван Гайдарджиев-Цеца Новакова, Иван Кондов-Милка Томова и пр., са ни първите ни семейни театрални двойки на местна почва, при това с височайша партийна заповед: „Или се жените, или дим да Ви няма!“...

Оттам на сетне нещата са по-известни. В театъра ни като съпрузи или бъдещи такива бяха Димо Джиков и Стефка Хайдудова, Явуз Махмудов и Савет Османова,, Петър и Лиляна Муртазови, Иванка и Петър Драганчеви, Митко и Пепа Карагьозови, Йорданка Попмилачкова и Стьопата, Радка Кузманова и Спас Спасов, Дочка Братованова и Енчо Енчев, Марияна Спасова и Бранкованов, Димитър Кочланов и Лиляна Братоева, Сашо и Светла Божанови, Ангел и Юлия Герови, Дамян Минков и Ружа Генчева, Анастасия и Владислав Бабарови и пр., и пр.

Пълна „семейственост“ с други думи, с лични конфликти на интереси понякога, но никога и на театрални такива!

Последвалите ни проучвания пък ни доведоха до извода, че пандемията на брачни двойки в разградския театър води началото си от далечната 1915 година, когато в града идва пътуващата театрална трупа на Роза Попова, и в нейния състав е и един млад актьор с името Щилян Попов.

По същото време разградската любителска трупа към читалище „Развитие“ репетира пиесата „Любовта на студента“, в която младата местна актриса Емилия Арнаудова изпълнява главната роля. Поканен на репетицията, Щилян дава мъдри напътствия, но според спомените на Коста Катранджиев, още там, в салона, станал проблясъкът между двамата… Но не стига това, но и местните ни театрали го настанили на квартира в дома на бащата на Емилия – Димитър Арнаудов, местен банков служител, който със съпругата си Хриска не само е голям почитател на театъра, но е и негов финансов поддръжник.

Пребиваването на театъра тук продължило около месец, та се стигнало до годеж, но г-н Арнаудов отсякъл: „Никакъв годеж! Направо сватба!“…

И станала сватбата, след която Роза Попова си заминала с колектива, а Щилян Попов останал като зет тук и ръководил местната трупа чак до 1919 година.

След това двамата напускат Разград и са заедно в различни колективи от София и страната, включително и в Скопския народен театър /1941-44 г./, където играе и другата наша съгражданка Иванка Димитрова, народна артистка – по-късно.

Редно е тук и да кажем биографичните данни на двамата.

Щилян Попов е роден на 17 юли 1881 г. в Сливен. Започва театралната си кариера в пътуващата трупа „Свободно изкуство“ на Г. Енфеев. Работи после във Враца, Разград, Русе, Сливен, Бургас, Хасково, Плевен, и Варна. Директор и режисьор е на Пловдивския общински театър /1938 -39 г./. За ролята си на Юрталана в „Снаха“ на Г. Караславов в Русе, където е сетне, след 1944 г. получава почетното звание „Лауреат на Димитровска награда“. Гостува като режисьор в Разград и играе същата роля в постановката на режисьорката Людмила Пенева тук през 1951 г. Почива на 7 юли 1968 г. в Русе.

Емилия Арнаудова е родена на 21 ноември 1893 г. в Разград. Завършва Разградската гимназия. Със съпруга си после е навсякъде, където е и той. Една от популярните български актриси от времето на „аркашките“ и пътуващите театри. Почива в Пловдив на 84 години на 3 ноември. 1977 т.

И двамата са носителите на званието „Заслужил артист“.

Емилия Попова е неизвестна или поне забравена в Разград, но нея я има в българската театрална история, та нека тия редове да прозвучат в смисъла, че всеки в тоя свят остава да живее дотогава, додето някой си спомня за него!...

 

Дулинко ДУЛЕВ