Търсене

Начало Искам думата Вестникът не е отговорен за ниските резултати на учениците, просто ги съобщава
Вестникът не е отговорен за ниските резултати на учениците, просто ги съобщава
26 June 2017

 

 

Като журналист винаги съм спазвала професионалните и етични норми в професията и съм следвала личния си морален кодекс. Материалът за резултатите на зрелостниците от държавните зрелостни изпити не прави изключение и не е обосновано да се твърди, че е тенденциозен при положение, че се опира на официални данни от Регионалното управление на образованието.

 

 

 

От справката е видно, че най-ниски резултати от двете матури имат възпитаниците на ПГТС „Христо Смирненски“ и Спортното училище в Разград. Средният успех на зрелостниците от гимназията по транспорт и строителство е 3.07, а на матурата по „Български език и литература“ имат среден 3.13. Както съм посочила в материала, учениците повишават успеха си, за разлика от предходната година, когато бяха на дъното на класацията с най-нисък бал – 2.94, а средният им успех от задължителната матура по БЕЛ бе 2.88. През 2015 година пък възпитаниците на Автото имаха успех 3.01 по български и 3.02 от втория държавен зрелостен изпит. Това са официалните данни за резултатите на учениците през последните три години, които са достатъчно красноречиви и интелигентният читател може сам да си направи изводите. Съвсем логично е да задам въпроса колко от завършващите реално получават диплома за средно образование? Ако за ръководството на гимназията тазгодишните резултати на зрелостниците са задоволителни, то за мен са ярко доказателство за качеството на образование в гимназията.

Като човек с гражданска позиция ме вълнува целесъобразно ли се изразходват обществените средства в сферата на образованието. И друг път чрез страниците на вестника съм изказвала мнението си за необходимостта от оптимизация на училищната мрежа. С оглед на демографските показатели обосновано ли е съществуването на 19 средни училища, профилирани и професионални гимназии в Разградска област? С всяка изминала година учебните заведения изпитват все по-големи трудности при реализирането на държавния план-прием след седми и осми клас, което е обяснимо с намаляващата раждаемост и динамичните миграционни процеси.

За никого не е тайна, че делегираните бюджети превърнаха директорите в търговци, а образованието в бизнес. Училищата се разглеждат като единици, които функционират на принципа на пазарната икономика и работят в пряка конкуренция помежду си, но в същото време изпълняват важна обществена функция. Като данъкоплатци всички ние плащаме за съществуването на това обществено благо и имаме право да изискваме качествено образование за децата си.

В съвременния динамичен и информационен XXI век е недопустимо да има слети и маломерни паралелки по селата и да се издържат училища като ПГТС „Христо Смирненски“, които разполагат с огромна материална база и имат едва 200 ученици, голяма част от които учат в задочна форма на обучение. Съвсем отделен е въпросът колко от тях редовно посещават учебните занятия, това могат да кажат инспекторите от РУО, които извършват проверки. С оглед на всичко казано се питам в името на обществения интерес ли съществува гимназията, в която се формират бъдещите кадри в автотранспорта?

За преструктуриране и закриване на училища се изисква непоколебимост и воля, но тези мерки се оказват непопулярни за политическия елит. Според мен сливането на учебни заведения е удачен и сравнително безболезнен вариант за оптимизация. В страната има добри примери за преструктуриране на училища, които при обединяване имат двойно повече ученици, разполагат с по-голям бюджет и възможности за обновяване на сградния фонд и материалната база. Ако си позволя да навляза в сферата на фикциите и за момент си представя, че съм министър на образованието, смело ще оптимизирам училищната мрежа в страната, дори и да ми отрежат главата, метафорично казано. Но аз съм журналист, не ми е дадена законодателна и изпълнителна власт, моята работа е да пиша, да изследвам обществените процеси, да се ровя в отворените гниещи рани на обществото и да ги показвам неподправени и автентични. Нямам възможност да кова закони и да извършвам реформи, мога само да информирам и провокирам активните и мислещи граждани. Това, че получихме отговор от колектива на ПГТС „Христо Смирненски“ означава, че съм си свършила работа и съм предизвикала реакция. Определенията и квалификациите в текста ме навеждат на крилатата фраза – „Не убивайте вестоносеца“, защото вестникът не носи отговорност за тенденциозно ниските резултати на учениците, а просто ги съобщава.

Антония КИРИЛОВА