Търсене

Начало Оживление Бивш разградски тенисист събра 150 приятели на 70-годишен юбилей и златна сватба
Бивш разградски тенисист събра 150 приятели на 70-годишен юбилей и златна сватба
30 June 2017

 

 

70-годишен юбилей и златна сватба в присъствието на 150 свои приятели отбеляза именитият бивш разградски тенисист Шабан Бордо, по-известен като Мустафов.

Някогашният елитен състезател на СК „Бели Лом“, шампион и треньор по тенис на маса, живее със семейството си в Австрия вече повече от 30 години. Казва обаче, че носталгията му по България, близките и приятелите остава непреодолима и до днес.

 

 

 

Затова и стилното тържество в стола на средношколското общежитие в неделя се оказало много повече от почерпка за рождения му ден и 50-та годишнина от сватбата със съпругата му Хатидже. Поканата му уважили роднини, приятели, бивши колеги и спортисти от страната и чужбина, областният управител Гюнай Хюсмен, кметът на родния му Исперих Бейсим Руфад и агробизнесменът Хамза Чакър, с които се познават от години.

Пътят от Русе до Разград пък пропътували почти всичките му съученици от някогашния Техникум по обществено хранене и то начело с 92-годишната им класна ръководителка Гъркова. Въпреки достолепната си възраст учителката не пропуснала възможността да танцува с момчето, на което е преподавала преди половин век.

„Личният ни празник съвпадна с първия ден от Рамазан Байрам и всъщност това бе единственият повод, по който си позволих да кажа няколко думи на турски език – за да поздравя тези от гостите си, които празнуват. Още в самото начало помолих всички да разговаряме на български, защото това е тук официалният език и езика, на който можем да се разбираме. Това е и истинската интеграция – българи, турци, роми, християни, мюсюлмани - съумяхме да се веселим на едно място, да споделим емоциите си, да играем заедно и на хора, и на ръченици, и на ориенталски ритми, разказа Шабан пред „Екип 7“ след тържеството.

В редакцията го доведе неговият добър приятел и бивш колега - дългогодишният директор на „Ученическо столово хранене“ в Разград Христо Данаилов. Той самият бе най-впечатлен от видео ретроспекцията, с която Шабан успял да развълнува многобройните си гости.

„Снимки на дедите му, на семейството му, на близките му, една разходка от раждането му до днешни дни, спомените, които разказа и мъдрите послания, които отправи към младите“ - това беше един изключително силен и трогателен подарък за всички нас, разказа Данаилов.

А освен дарове за душата, гостите получили и по нещо за спомен – чаши със снимка на Шабан и съпругата му.

Историята на семейството им е една от многото истории на изселили се от страната български турци около годините на т.нар възродителен процес. За Австрия те заминават през юли 1984 година заедно с двамата си малки тогава синове – Левент /14 г/ и Бюлент /9 г/.

До онзи момент Шабан работи като комплексен управител на столовете за хранене и закусвалните на завод „Диамант“, също толкова популярен е с успехите си като състезател – шампион и треньор по тенис на маса. Съпругата му Хатидже е лаборант във фабриката за стъкло и порцелан.

За да изпревари събитията по масовото преименуване, Шабан иска разрешение за пътуване в чужбина под предлог, че има мигрена и желае да потърси лечение зад граница. Маршрутът, който му определят властите, минавал през Австрия. И така, без да познават когото и да е, той и семейството му рискуват и остават във Винер Нойщат, градче на около 50 километра

от столицата Виена. Там спортният талант се оказва най-ценният му приятел – след като виждат възможностите му, от местния клуб по тенис на маса го картотекират и без да се замислят му осигуряват вила, в която да тренира и да се настани да живее със съпругата и децата си. Само няколко месеца по-късно, пак по линия на тениса, се местят в Рорбах, където живеят и до днес. Там Шабан започва работа във фабрика за плоскости. По съдебен ред, но по свое собствено желание, а не насилствено, сменя фамилното си име - от Мустафов на Бордов, както би трябвало да се води по баща. Възползва се от правото да махне окончанието и така семейството му вече официално става Бордо. Идеята е децата му да не се различават от останалите и да не се налага непрекъснато да отговарят на въпроса дали са от Русия.

При участието си на един от турнирите по тенис в Рорбах Шабан се запознава с генералния директор на „Райфайзен банк“ за федерална провинция Бургенланд, които са спонсори на състезанието. Именно тази среща преобръща живота му – банкерът му дава идеята да отвори фирма за почистване, като му обещава да му възложи хигиената на банките, които са под негово ръководство. Шабан се втурва в начинанието, а то се оказва изключително успешно. През 1989 година регистрира фирма „Бордо“, в която днес на постоянен трудов договор работят 76 души, а сезонно се наемат и допълнителни служители. Благодарение на отличната репутация, която успява да си създаде през годините, са му поверени обществените поръчки за този вид услуги в училища, детски градини и други институции. А по-любопитното е, че не той, а възложителите го търсят.

„Там изключително високо ценят честността, качеството на работа и коректността. Ако работиш честно – успяваш. Хората тук много често говорят за това, че в чужбина дават големи заплати. Според мен обаче не може да се прави паралел между заплащането навън и в България, след като моралът в работата е несъпоставим. В България този морал е много нисък. Всеки работи ден за ден, без да мисли за това, че ако влага повече за фирмата, която му плаща и помага за нейното развитие, някой ден и той ще спечели повече“ – това е веруюто на Шабан. Смята, че завистта е едно от най-лошите качества на хората у нас, не крие и горчивината от опитите си да развие бизнес и да осигури работа на хората в родното Лудогорие. Преди няколко години наема близо 80 души, вкарва модерна техника и поема поръчки за сметосъбиране в няколко общини от областта. Ангажира се и със социални проекти, прави цех за брикети. Партньорите му обаче се оказват некоректни и така усилията му да направи добро тук се увенчават с неуспех.

„Независимо от всичко аз смятам, че човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал, и не трябва да спира да следва и да проповядва доброто“, вярва Шабан.


Мила КЮЛЮМОВА