Търсене

Начало Новини Големите наводнения на Разград в миналото – преди 70 години бе последното
Големите наводнения на Разград в миналото – преди 70 години бе последното
05 July 2017

 

 

Големите опустошителни наводнения на Разград, за които има спомен, са четири.

Първото е от 1821 година.

Второто силно наводнение с разрушени къщи е през 1897 година.

При наводнението от 29 август 1924 година са разрушени напълно 48 къщи, а полуразрушени са 37.

 

 

 

Най-голямото наводнение е точно преди седем десетилетия – на 2 юли 1947 година.

Причина и за четирите наводнения са летните дъждове, които пълнят коритото на река Бели Лом и прелива от двете страни, без да бъде спряна от нещо.

Eто нещо любопитно за наводнението от 1821 година. Разказът за него е записан от адвокат Слави Бабаджанов през 1899 г. по спомени на стогодишната разградска жителка баба Мита. Разказът й е публикуван в разградския вестник „Напредък“ от 17 февруари същата година. Слави Бабаджанов е наясно, че градът е претърпявал разрушения, палежи, ограбвания и отново е застрояван. Според баба Мита, малко след 1800 година градът бил нещо като продълговат кръг /явно елипса/ с център „Табахната“ – площад на мястото на градината пред бившия хотел „Абритус“. Главната улица се наричала „Болярска“ или „Чорбаджийска“. По времето на интервюто /1899/, тя се е казвала „Улица Бърнева“. В махалата на тази улица са живели известните чорбаджии дядо Дончо и дядо Бърни. От края на града и до лозята /Хендам, до Доброшката махала/ е била циганската махала. По-надолу от мегдана е била арменската махала. В нея най-известен бил арменецът Кемала – прочут народен лечител. Покрай Лома имало само къщици до чешмата на Кара Коста. От там нагоре се стигало до махалата Карабоклук и горната чешма.

Според баба, Мита градът имал яки стени и две порти. Една от портите била в края на Болярската махала, обърната към лозята. Втората порта била на края на Борисовска улица. Полека-лека, каменната ограда била съборена. Доброшката махала била отделно и нейните жители слизали в града само по Коледа и Великден.

Наводнението станало на 9 юни /стар стил/ 1821 г. По време на разкриване на гръцката завера за освобождение на Гърция през 1821 г. през началото на юни всички разградски турци на възраст от 10 до 80 години се въоръжавали и готвели голямо клане на разградските българи. Преди вечерта на 9 юни 1821 г., всички българи се изпокрили. В 3 часа след обяд завалял дъжд с едри капки - „колкото три пръста на ръката“ /както се събират при знака за кръстене – б. м./. За 5-10 минути в града настъпил истински ужас. Много къщи и добитък са завлечени, а водата стига до покрива на банята /хамама/. Всички бягат към лозята, за да не се удавят. Турците се уплашили силно от това природно бедствие и решили, че сполетялото нещастие е божие провидение, за да не се закачат българите разградчани. Оттогава „разградчанин сеч не го хваща“, дълбокомислено заключава баба Мита.

За нейния разказ са нужни малко пояснения. Гръцката завера е разкрита през средата на 1821 година. Тогава на спешно заседание на Дивана султан Махмуд II Адли предлага да бъдат избити всички гърци. След спешни молби това започва да се отнася само към гръцките въстаници, но не е спазвано. Обесен е даже и тогавашния патриарх Григорий V. Що се отнася до „яките стени“ и двете порти, това всъщност са начинания на един от непокорните управители в османската империя Гяур Хасан Ефенди. Той решава да укрепи града. Накарва българското население да изкопае ров с форма на квадрат, горе-долу в очертанията на града. В рововете се издигат плетове, измазани с глина и с колове /палисади/, които ги закрепват. Това са „крепостните стени“. Вратите са били на изходите за Русе и Шумен. Войниците на Хасан Ефенди били в повечето случаи българи и затова го наричали „Гяур Хасан“. Той защитавал за известно време града от делибашиите /нередовни турски войски, които опустошавали имотите и вземали данък диш-хакъ – за зъбите при хранене на раята/. Смята се, че Хасан Ефенди нареждал да се изваждат зъбите на делибашиите и да се изпращат нанизани на султана Селим III Джихандар /1789-1807/. Мнозина изследователи смятат, че аянът Хасан Ефенди е бил принуден от султанските войски да се оттегли към Видин при Пазвантоглу през 1807 година, но е застигнат и заклан край Берковица. Това изобщо не е вярно. Освен, че Осман Пазвантоглу умира през януари 1807 година, като хитър играч Гяур Хасан Ефенди се подвизава по североизточните български земи и често сменя позициите си. В османския архив BOA.HAT.1129/45045-H 02 Receb 1230 е записан /на арабски/ като управител на Разград: „Ayan (Gâvur) Hasan Efendi (1813-1815). İdam edildi” İdam edildi означава „екзекутиран“. Това става през 1815 г. по време на управлението на Махмуд II. Изпълнението на екзекуцията става от конкурента му за управител на Разград Ayan Küçük Ahmet Ağa /Аян Кючюк Ахмет Ага/.

Наглед безобидната река Бели Лом, често пъти наричана и поток, е неузнаваема като природна стихия при големи и силни дъждове. Тя оформя началото си от неголеми приточета южно от Разград. Един от тези притоци иде от района на село Манастирско, другият събира водите си от района на селата Манастирци и Твърдинци, община Търговище. Трети приток води началото си от селата Единаковци, Трем и Тервел в община Хитрино. Всички тези рекички са с полупланински характер и изворите им са на височина от 300-400 метра над морското равнище. Водосборните им области са почти голи, незалесени и заети от обработваеми площи. Наклонът им е малък, като ширината на речното корито е средно от 3-4 метра. В близост на с. Гороцвет река Бели Лом е вече оформена и взема посока към Разград. В този участък на реката залесеността е много слаба, за да не се каже, че съвсем не съществува. Наблюдават се малки райони, залесени с разредени широколистни гори (предимно дъб). Бреговете до споменатите села са ниски, от скален произход, а коритото е тясно. Това са особености, които значително улесняват появата на наводнения вследствие продължителни и интензивни валежи. До язовир „Бели Лом“ при село Крояч реката тече на изток-югоизток, а след изтичането от язовира рязко завива на северозапад. Площта на водосборния басейн на Бели Лом е 1 549 кв. км, което представлява 53,9% от водосборния басейн на река Русенски Лом. Реката Бели Лом е дълга 147 км, а средно оттокът и е 2,09 m³/s.

За първи път реката Бели Лом под името Арджа е спомената в писмен текст на полски език от 1633 г. През 1621 г. полско–литовският староста /лице със съдебни и административни функции/ Krzysztof Zbaraski /1580-1627/ – Кржистов Збарски пътува до Истанбул като пратеник на крал Сигизмунд III до султан Осман II Генч, но той е свален и удушен от яничрите и всъщност стига до Мустафа I Дели /1617-1618) и /1622-1623/. Един от придружаващите го е секретарят на Збарски, полският поет Samuel Twardowski - Самуел Твардовски, който описва в стихове пътуването /“Przeważna legacja Krzysztofa Zbaraskiego do Turek” /издадена 1633 г./ - “Преважна легация на Кржистов Збарски до турците”). Ръкописът се пази в библиотеката на град Лвов в Украйна. След като пратило даровете за султана, пратеничеството минало през Молдавия и Влашко. Влизането в българските земи е описано така:


Каиците бързат по-скоро да стигнем.

Във града Русчука, брега на България.

Юначното племе на дедите наши.

Отдавна остави Сармация далечна.

И засели таз земя плодородна.

Засели Сърбия, Далмация, Босна.

Техният език е с нашия еднакъв.

Когато стъпихме в таз земя нам сродна.

Гарвани и орли видяхме да късат.

От страшната чума трупове пресни.

Това ни напълни сърцата със ужас.


След това Твардовски описва нежеството на местното население, което смятало чумата за обикновена болест, но пратена като божие наказание. По – нататък, той продължава:


Подир това ние пристигнахме в Разград.

Някога в България с лозята си славен.

И днес е населен и прочут със моста.

На реката Арджа и с джамия султанска.

И тук същи ужас; трупове се влачат.

Тизифона бледна тича със сърп остър.


Не е ясно защо Твардовски използва името на Тизифона /Тисифона/, която в гръцката митология е една от трите богини /фурии/ на отмъщението. Изобразявани са като отвратителни жени със змии в косите и бичове или факли в ръцете. От устата им се вие дълъг език и капе кръв. Гласовете им напомняли рев на животно и кучи лай. Ходели в черни дрехи с аленочервени пояси. Специално Тисифона отмъщавала за убийствата. Все пак, явно е, че само въображението на поета може да види отмъстителката Тисифона над нещастната тогава и не много щастлива сега река Бели Лом.

Не е известно кога реката се преименува на Ак Лом /Бели Лом/. Във Военная энциклопедия, Россия, СПб., 1911-1915 се пише, че реката е с незначителна ширина и дълбочина. В тази енциклопедия реката е наречена с двете имена –Ак Лом /Белый Лом)/

Голямото наводнение в Разград се случва на 2 юли 1947 г. Тогава градът е сполетян от природно бедствие. От 18 до 24 часа на същия ден се излива водна стихия. Гледката е била ужасна. Водата носи отломки от сгради, покриви, дървета, клони, шубраци, удавени животни и хора, попаднали в стихията. Една трета от града е наводнена.

Бившият ректор на Пловдивския университет проф. Огнян Сапарев ми сподели преди години, че с баща си – адвоката Стефан Сапарев, са се спасили и са плавали с гумена лодка по улица „Св. св. Кирил и Методий“. За нивото на водата при наводнението и сега свидетелства малка метална табелка на сградата с № 10 на същата улица /б.р. сградата на „Експресбанк“/.

Водата от разбеснялата се река Бели Лом носи 200 куб.м в секунда. През града за посоченото време са преминали 5 млн. куб. м вода. Тъй че, наводненията от 1821 г. и 1897 г., колкото и да са били тежки, са само един пример, който е показвал какво може да очаква Разград.

Жертви на наводнението от 1947 година са 933 къщи. От тях са съборени 455. Водата нахлува в 165 дюкяна, от които 17 са разрушени. Не е пощадена и библиотеката на читалище „Развитие“. На площ от 1306,5 дка са унищожени всички полски имоти и култури. Стихията причинява големи загуби и на търговско-занаятчийското съсловие. Отнесена е сградата на турската прогимназия „Медресето“, разрушени са 4 моста и голяма част от градския водопровод. Щетите от наводнението са в размер на 164 милиона тогавашни лева. Спасителите от наводнението са войниците, милиционерите, пожарникарите и строителните отряди. Отличава се спортистът – командир Кирил Каменов Николов, който спасява от удавяне 13 човека. Младши милиционерът Руси Цонев спасява 6 човека, а Димитър Минев – 4 човека.

Санитарни самолети носят хляб и хранителни продукти.

Създава се правителствена комисия с ръководител подпредседателя на Министерския съвет Георги Попов, членове д-р Рачо Ангелов, Георги Драгиев.

Градът се разчиства от 600 трудоваци, 500 бригадири и 40 камиона. Помощта е в размер на 10 млн. лева /тогавашна емисия/. Помагат още РКС (Районен кооперативен съюз), Г. Авджиев, Разградското дружество в София, софийските евреи, които са изселници от Разград – Мориц Моше, Челеби Аладжем, Елиа Финци, Буно Кузи.

Жертвите от наводнението са 16 удавени човека.

Щастливо съвпадение за помощта е, че се възстановява Разградското дружество в София. Събранието се провежда в Лозарския съюз на улица „Ст. Караджа“ № 7. Разбира се, че най-видни разградчани в София тогава са д-р Г. Атанасов и Й.Чобанов. В тогавашния състав на дружеството се виждат имената на генерал Захари Захариев /командващ ВВС/, ген. Хр. Стойков /нач. на Военното училище/, Иван Данов, Юлий Бахнев от ЦК на БРП /к/, Григор Димов /подуправител на БНБ/, инж. Иван Явашов /от Министерството на железниците/, Коста Катранджиев /директор на ветеринарната служба/, полк. Иван Кирчев /от Министерството на войната, бивш началник-щаб на 2-ра пехотна дивизия в Отечествената война - първа фаза, и началник-щаб на Първа армия във втората фаза/, Радан Раданов /о.з. полковник/, Станчо Станчев от в. „Отечествен фронт“, Никола Димов от Радио София и др.

Наводнението ускорява създаването на първия благоустройствен план на Разград от 1947 година, според който по поречието на река Бели Лом се отчуждават 263 частни имота с 33 масивни постройки, 5 кожухарски работилнички, 160 паянтови сгради. Започват да се създават квартали, южно от бронеизтребителния полк и на север от започналия строеж на градския стадион.

Що се отнася до река Бели Лом, то на още 29.05.1947 година започва нейната ръчна корекция с участието на 400 бригадири, но начинанието за известно време е спряно от водната стихия.


Проф. Пламен РАДЕВ