Търсене

Начало Интервю DJ БРАНКО, който издаде ранни мемоари: За мен е по-важно книгата ми не да се купи, а да се прочете!
DJ БРАНКО, който издаде ранни мемоари: За мен е по-важно книгата ми не да се купи, а да се прочете!
10 July 2017

 

 

Нощ. Поредната сватба тъкмо е приключила. Диджей Бранко е прибрал техниката си и чака такси. В този момент към него идват две момиченца, на около 5-6 годинки. „Чичо, пусни ни последната песен на Графа“, молят го те. „Деца – казва им Бранко, - вече прибрах тонколоните“. После Бранко им се усмихва и добавя: „Но обещавам, на Вашата сватба ще Ви пусна всяка песен на Графа, която поискате!“...Двете момичета се споглеждат объркано, но после едното, явно по-досетливото, отваря широко очи и заявява на уморения диджей: „Ама ти тогава ще си жив ли?“. Бранко е като ударен с мокър парцал...

 

 

 

За тези и други още по-интересни истории четем в първата издадена книга на разградчанина Бранимир Фиданов, по-известен като Диджей Бранко - „Пътеводител на един дисководещ от Балканите“.

 

Бранко, здравей! Разкажи на нашите читатели как се стигна до написването на твоята първа книга? И как ти хрумна заглавието – защо именно „пътеводител“, а не например „мемоари“?


Преди всичко искам да благодаря най-сърдечно на всички онези, които ме подкрепиха в издаването на тази първа моя книга. Това са „Антибиотик-Разград“ АД, фирмите „Мелина“ ООД, „Интерком Груп“ ООД, „Нишикли“, „Иво Славов Дизайн“, хотелски комплекс „Кованлъка“, както и на хотел „Ной“ на Златни пясъци, както и на медицински център „РеСпиро“, без чиято помощ издаването на книгата ми щеше да бъде далеч по-трудно. Избрах за заглавие на книгата ми именно думата „Пътеводител“, тъй като тя най-точно отразява онова, което си бях поставил за цел: да разкажа за пътя, който съм извървял през всичките тези години. Колкото до „мемоари“, защо пък – мога и такива да напиша след време, кой знае. Всъщност исках да си направя закачка с една друга книга, която може би познавате под името „Пътеводител на галактическия стопаджия“. От друга страна, апетитът идва с яденето – защо пък да не напиша и още нещо? Но нека първо да се порадвам на тази, както и очаквам, че тя ще намери своите читатели, които да оценят историята ми.


В твоята книга има всичко - и история, и спомени, и случки, и поуки, че дори и философия? Кое обаче е най-важното в нея според теб?


Моята книга си е една закачка със самия живот и с всичко онова, което ни се случва. Аз самият съм от хората, които винаги гледат от веселата страна на живота – оптимистично и позитивно, както модерно се изразяват младите хора сега. Все пак, самата аудитория, с която съм работил през всичките тези години и за която разказвам в книгата си, са или българи, или турци, или цигани. С други думи, един весел и шарен етнос, който просто обича да се забавлява, но понякога и сам не знае как да си го направи. Книгата ми е пълна с много такива случаи.


Трудно ли ти беше да пишеш, поне в началото?


Идеята за книгата ми дойде, докато бях на гости на мои роднини в Турция. По-късно, когато се върнах в Разград, вече се бях дотолкова запалил да пиша, че изписах една голяма тетрадка със спомените си. И да, писах директно на ръка – с химикал на хартия. В интерес на истината, изписах доста по този начин, но когато отидох да я покажа в една печатница, те ме спряха още на входа и ми викат: „Чакай бе, Бранко, то трябва да бъде на компютърен файл, за да можем ние да го отпечатаме!“. И се случи така, че после трябваше да я преписвам на компютър, но пък това ми отне време. И ако не си бях играл да я набирам на файл, то книгата ми щеше да излезе още и миналата година. Хубавото обаче в цялата работа беше, че докато я преписвах, успях да актуализирам някои неща, а други да допълня. Абе голяма мъка си беше, докато я напиша. Не знам защо, но при мен винаги така се получават нещата – с много мъка и с много труд!


Изцяло откровен ли беше, докато разказваш спомените си? Сигурен ли си, че успя да включиш всичко?


В книгата съм бил изцяло откровен към читателя си и му разказвам нещата така, както си бяха. Какво да правя, така съм възпитан от моето семейство, да съм честен и почтен във всичко, а и нямам какво да крия. Както се казва в началото на някои филми, всичко е по действителен случай. По-скоро трудното ми беше да се върна към всички тези мои спомени от работата си и да намеря начин как да ги вмъкна и що-годе да ги навържа в някакъв хронологичен ред. Читателят ми вече ще каже дали съм успял, но като цяло, както споменах и в началото, опитах се да опиша пътя си. Как точно съм станал диджей и всичко по-знаменателно, което ми се случи през това време. Доста усилия положих, но ако трябва да съм честен, днес, когато държа книгата си в ръцете, в ума ми нахлуват още спомени и случки, за които не успях да разкажа...


А може ли един диджей да угоди на всички присъстващи на купона, или това е един вид утопия?


Животът ми доказа, че човек не може да угоди на всички и винаги ще има недоволни от това, което правиш. В моята работа съм се срещал с всякакви хора и да общувам с най-различни индивиди ми се случваше постоянно докато стоях зад диджейския пулт. Нещо повече, аз обикновено работя по забави и мероприятия, където купонът тече на „градус“ и хората са доста подпийнали. Ето защо понякога от мен не се е искало просто да пускам музика и да ги забавлявам, а да балансирам нещата, включително да ги успокоявам, ако се наложи. Но в случай, че се наложи да се разправям или укротявам размирни индивиди, просто си дигам чукалата и се махам. Така например, навремето нямаше капаро, нямаше нищо. Всички договорки с клиентите бяха изцяло на мъжка приказка. Едва по-късно, след такива проблеми, започнах да вземам капаро, това и съм написал в книгата си. Думата ми беше, че когато си сред различни хора, го има всичко - и тъжното, и смешното...


Къде можем да намерим книгата ти и какво послание искаш да отправиш, за да си я купим?


Вече има няколко книжарници в Разград, които проявиха интерес към книгата ми, тя може да се намери там. В разговор съм и с две големи вериги за книгоразпространение. За мен обаче е по-важно книгата ми не да се купи, а да се прочете! За мен са важни онези послания, които съм вложил в нея, особено към ония луди-млади, които може би един ден ще им се наложи да потърсят нещо, някаква информация през годините, за която аз ще съм писал именно в книгата си. И за финал, бих препоръчал на всеки един млад или стар човек, който решава да отиде да се забавлява някъде, да се отпусне и да не чака само диджеят да му направи кефа. Наблюдавам ги хората по партита, гледам го човекът излиза, танцува, но акълът му се рее някъде другаде, сякаш не мисли за танците, а изглежда улисан в грижи ли, проблеми ли, кредити ли, или и аз не знам какво. Но едно време не беше така, тогава хората се забавляваха истински и просто бяха щастливи. Днес обаче за човек е доста по-трудно да се остави да бъде щастлив. И го казвам като човек, който от години наред забавлява хората.


Дамян ХРИСТОВ