Търсене

Начало История Всеволод Гаршин – писателят, който вкара Лудогорието в руската и световната литература
Всеволод Гаршин – писателят, който вкара Лудогорието в руската и световната литература
12 July 2017

Ако любознателен читател от страната реши да потърси във всезнаещия Интернет, кой е Всеволод Гаршин, ще научи, че той е улица в краен софийски квартал…

Ако пък любознателният читател от Разград чуе за предложението от 1941 година на Стоян Енчев Русев – депутат, журналист и висш български съдебен служител, роден в Опака, учил и работил в Разград , ще се изненада!


12_07_2017_garshin-1.jpgРазказвайки детските си спомени за Руско-турската война по нашия край, той пише:

„Днес село Аязлар носи името Светлен. Желателно е това наименование да се замени със село Гаршиново, в чест на бележития руски белетрист!“...

Нека да обясним за какво точно става въпрос.

Войната е обявена на 24 април 1877 г., но бойните действия започват с отвличащ маньовър на Долнодунавския отряд, с командир генерал-лейтенант Цимерман, на 22 юни в Северна Добруджа. На 27 юни започва и ударът по основното настъпление с дебаркирането на Дунава при Свищов….

Още в началото ген. Гурко бил разработил план да превземането на Разград и според него Източния руски отряд - с командващ Александър Александрович, на 8 юли вече се сражавал при селата Обретеник и Две могили, Русенско. На 11 юли руската кавалерия достигнала линията на селата Мечка – Тръстеник – Абланово – Осиково – Чаиркьой, а на 21 юли главните сили на отряда – до Иваново, Нисово, Гърчиново и Опака...

На 20 юли край Езерче била отблъсната турска контраатака, но тъй като положението на другите фронтове се променило, променил се и планът за настъплението към Разград и военните действия продължили в посока към Попово. Така градът ни бил освободен цели шест месеца и половина след като само на 13 километра от него, при Езерче, вече се чувал тътенът на идващата свобода…

12_07_2017_garshin-3.jpgСпоменаваме тия факти само илюстративно, тъй като те са известни. На базата на военната история и на приятелските ни връзки с руските градове Орел и Болхов знаем и за участието на 138-и Болховски пехотен полк в състава на Източния отряд. И към това участие се насочваме, тъй като в него като се сражава и бъдещият известен руски писател - обикновеният редник доброволец Гаршин, тъй че темата ни сега е по-скоро литературно-историческа…

Всеволод Михайлович Гаршин е роден през 1855 г. в дворянско офицерско семейство. Става известен именно с военните си разкази, в които документално-белетристично проследява пътя на Болховския полк от Кишенев до с. Аязлар /Светлен/, където на 11 август 1877 г. е ранен и откаран във военната болница в Бяла, а а след това е демобилизиран.

Аязларската битка описва след завръщането си в Русия в разказ със същото заглавие. И все пак той достига само до оня момент, когато е ранен. Онова, което не е разказал е онагледено и документирано в музея на прекланящия се пред него град Болхов, Орловска област, от журналиста и краеведа Алекдандър Егорович Венедиктов.

...По време на една от атаките доброволецът Гаршин се откъсва значително напред пред своите и след прекратяването на щурма се оказва в полосата между двете армии. Виждайки ранения си приятел, редника Степан Фьодоров, той се опитва да му помогне, но противников залп от храстите ранява и него, и барабанчик Олешкевич, който пълзял към тях….

Положението ставало много критично, но тогава руските воини се притичват на помощ с щикова атака, а унтерофицерът Николай Гринегер се хвърля сам в тия храсти и съсича със сабята си трима турци, като по тая причина прави неоценима услуга на руската литература. Гаршин и Олешкевич се спасяват, но Фьодоров все пак умира.

След тоя бой Всеволод Михайлович е произведен в чин „прапоршчик“ /офицерски кандидат/, а в списъка на отличилите се е казано: „С примера си на лична храброст увлече своите другари в атака…“

За битката при село Езерче Гаршин пише в „Из спомените на редник Иванов“, а наброски за другите си военни разкази прави още в болницата в Бяла, откъдето пише на майка си:

„Оттук /Кацелово – б.а./ нашият батальон ходи до мястото на боя, за да прибере убитите… Миризмата беше ужасна. Но ние бяхме възнаградени за всичко това. Намерихме един ранен. Пет денонощия е лежал в храстите с прострелян крак. Турците са минавали край него, но не са го забелязали.. Накрая, пет дни след боя, нашата 6-та рота се натъкна на тоя нещастник. Взехме го и го пренесохме в Кацелово. Животът му е вън от опасност. Това вече значи - спасен по някакво чудо!“...

Тая случка по-късно пресъздава творчески, като говори от първо лице, единствено число и сам се поставя на мястото на изоставения ранен боец, съпреживява неговите нещастия ден подир ден, пресъздава неговите мисли и тревоги пред лицето на смъртта…

През септември демобилизираният прапоршчик Гаршин се завръща в Харков при майка си, там завършва окончателно разказа, който отпечатва в сп. „Отечествени записки“ и изведнъж става широко известен.

До края на живота си не забравя България и възнамерява отново да посети някогашните бойни полета и местата, за които пише на майка си: „Безкрайни ниви, простиращи се от хълм до хълм, стоят непокътнати и вече полегнали. Ръжта /която тук сеят с ½ пшеница/ се рони. Какво плодородие! Ако е такова всяка година, нашата Малорусия като житница нищо не струва пред България“…

Животът му обаче не стига да се върне. Почива през 1888 година.

В Светлен, където битката се нарича „Малката Шипка“, читалището се казва /или се казваше/ „Всеволод Гаршин“. Като се има предвид, че в ония времена селото е в Разградската кааза, а след Освобождението – в Разградски окръг, можем основателно да се гордеем, че краят ни се вписва в руската литература.

Но дори и само Езерче ни стига, за да благодарим на писателя доброволец и за творчеството, и за проявения героизъм….

И, разбира се, да не го забравяме!

 

Дулинко ДУЛЕВ