Търсене

Начало Интервю Надие КАРАГЬОЗОВА: Училището и семейството трябва да излъчват еднакви послания към децата
Надие КАРАГЬОЗОВА: Училището и семейството трябва да излъчват еднакви послания към децата
24 July 2017

Най-трудна е работата точно с тази група подрастващи, които растат в рискови семейства, „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“, е казал духовният водач и борец за човешка свобода Махатма Ганди. Това послание претворява ежедневно в работата си д-р Надие Карагьозова, която от 11 години е секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Кубрат.


24_07_2017_nadie-2.jpgПозитивното общуване, чистите взаимоотношения и вярата в потенциала на всяко дете, са ключовете към успеха в нейната практика. Приема подрастващите като равностойни събеседници, насърчава ги да изявяват дарбите си и да се изразяват свободно, но и да зачитат чуждото мнение. Учи ги на даряване, съпричастност, доброта, мотивира ги да създават истински и трайни приятелски взаимоотношения. Неслучайно клубът, който е сформиран към комисията, се нарича „Емпатия“, защото само, когато влезеш в чуждите обувки, можеш напълно да разбереш човека, които стои срещу теб. Децата, които са част от клуба, участват в редица дейности, свързани с превенция на употребата на наркотици, опазване на околната среда, подобряване на училищната среда.

Какви са резултатите от целенасочената работа и реализацията на обществени и социално значими проекти, как позитивният пример помага за превъзпитанието и промяната на ценностите на децата, къде се крие тайната на успешното общуване и възпитание, на тези и още въпроси отговаря д-р Надие Карагьозова в интервю за вестник „Екип 7“.


Вие сте първият щатен секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /МКБППМН/в Кубрат.

Как успяхте да я превърнете в един ефективен инструмент за социална работа и по какъв начин развихте превантивната дейност, която дава своите плодове във времето?


24_07_2017_nadie-4.jpgЕмоционално съм свързана с комисията и с постъпването ми през 2006 година си поставих за цел да я структурирам и да положа нейните основи. Дейността на МКБППМН е изключително отговорна, но малко позната сред обществеността. Ние работим с уязвима група деца, извършители на противообществени прояви, които са лесно податливи на външни влияния и въздействия. Да помогнеш на едно такова дете да се ресоциализира, да му предложиш дейности, в които то може да преоткрие себе си, е вид изкуство, основано да педагогическата наука. В тази връзка ролята на педагога, който осъществява емоционална, психологическа и социална подкрепа на уязвима група деца и техните родители, е от изключителна важност.

При всеки досег с децата, преоткривам себе си и газя надълбоко в педагогиката и виждам колко възможности има тя. Това, което ме движи напред е, че не се оставям на рутината да ме успокои и да си кажа, че съм един изграден специалист и имам достатъчно опит за работа с уязвими деца. Всеки път, колкото и да съм убедена, че ще сканирам един отделен случай, аз се оставям изненадата да ме води. И когато предразположиш едно дете да ти вярва, разговорът може да те доведе до такива ситуации, в които родителят да остане изненадан.

В работата си залагам на човешкото общуване и съпреживяване, затова не обичам

стереотипа и етикетизирането, че след като едно дете е извършило противообществена проява, то вече е хулиган.

В практиката си смесвам различни групи деца, защото не обичам това делене, което масово го има в училищата – по социален статус, по етническа принадлежност, по талант. За мен всички са равни и към всяко дете се отнасям по еднакъв начин, опитвайки се да открия силните му страни и заложби. Когато това се случи, то започва да вярва в собствените си сили, да иска да се изявява и по този начин въздейства в групата чрез своя добър пример.

Обичам непрекъснато да експериментирам и да търся тази форма на работа, която ще въздейства трайно, положително и емоционално на децата и ще бъде от полза за всички.


Как се роди идеята за клуб „Емпатия“, който обединява освен деца, извършили противообществени прояви и такива, които доброволно подкрепят превантивните инициативи?


Идеята дойде спонтанно на втората ми година в местната комисия, когато случайно видях едно тъжно и плачещо на глас момиче в двора на общежитията в Кубрат. Нямаше как да остана безразлична, този плач ме провокира. Отидох при девойчето и поисках позволение да разговаряме, защото само по пътя на диалога и разбирането може да се стигне до най-благоприятното разрешение на ситуацията.

След тази среща си дадох сметка, че трябва да има място, където децата да потърсят помощ, закрила и подкрепа в кризисни за тях моменти. След няколко дни на отворените врати в МКБППМН, се роди идеята за клуба, който кръстихме „Емпатия“, защото ако можеш да влезеш в чуждите обувки, едва тогава можеш да разбереш другия и да избереш начин, по който да го подкрепиш – дали да го прегърнеш, да кажеш една хубава дума. На практика клубът обедини деца, които са минали възпитателни дела, и подрастващи, които търсят форма на изява. Те имат възможност да вложат своя талант и инициативност в различни превантивно-образователни кампании.

Едно, от нещата, с които много се гордеем като местна комисия, е силното сътрудничество с Дневния център за възрастни хора с увреждания. Децата рисуват в ателието на социалното заведение и в навечерието на светли празници като Великден, Коледа, Деня на християнското семейство, ние задължително рисуваме благотворително. По този начин уча децата на даряване – с разум и сърце.

В същото време ги провокирам да мислят, те обичат да влизат в ролята на репортери и им давам тази възможност, когато организирам информационни срещи с полицейски служители, здравни и социални работници, педагогически специалисти. Всяко дете си подготвя въпрос, който задава на госта и по този начин расте вътрешната му самоувереност. По време на срещите наблягаме върху това да развием в подрастващите страните на социалното позитивно общуване, емпатията и толерантността.


Кампаниите, които провеждате, са насочени към семейната и училищната среда като основополагащи за развитието на детската личност. По Ваши наблюдения, работят ли в симбиоза родителите и педагозите за благото на децата?


Тази хармония, която трябва да я има между училището и семейството, за съжаление я няма в повечето случаи, а там, където е изградена – резултатите са налице. В центъра на семейното възпитание и училищното образование стои детето – неговите потребности и емоционални нужди. Ако едно нещо е разрешено вкъщи, а се забранява в училище, ние ще объркаме детето. Възрастните нямаме право да допускаме грешки, особено в период, в който даваме основата на детето, от която зависи неговата бъдеща лична и професионална организация. Затова семейството и училището трябва да излъчват еднакви послания, тогава успехът няма да закъснее и връзките на всички нива, дете-дете, дете-родител, дете-учител, учител-родител, ще бъдат ползотворни за всички страни. По мои наблюдения малките населени места закъсняват с привличането на родителите като партньори в училищния живот.


Преобладаваща част от децата, които извършват противообществени прояви, са от проблемни семейства. Когато се стигне до възпитателно дело, как това повлиява на родителите и стига ли се до промяна в модела на възпитание?


Винаги съм казвала, че лесно се става родител, но родителството е за цял живот. Първото нещо, което трябва да се случи още с раждането, е изграждането на силна емоционална връзка с детето. Родител, който не е бил обичан, не може да даде любов, грижа, закрила и подкрепа на своето дете. Затова най-големите дефицити, които имат децата, са точно емоционалните. Най-трудна е работата точно с тази група подрастващи, които растат в рискови семейства, родителите им живеят на семейни начала, разведени са или са заминали да работят в чужбина. В практиката ми най-сериозен успех съм постигнала именно с деца от тези групи, които се чувстват самотни, изоставени, неуверени в собствените си възможности и разговорите с тях са много силни и разтърсващи.

В другата крайност стоят родителите, които са обсебили децата си със своите проекции и нереализирани мечти. Един случай, с който се сблъсках, ме провокира да напиша статията „Откраднато детство“, която беше публикувана в електронния сайт „Моето дете“. В нея описах как родителската свръхамбиция влияе негативно върху емоционалното развитие на децата и води до неуспехи в по-късен етап от живота им. Случайно срещнах едно 11-годишно дете, което почти не излиза от дома си, няма приятели, не общува със съучениците си. Момичето е фокусирано единствено върху обучението си и трескаво очаква оценките от контролните, докато останалите деца тичат по коридорите, разговарят или играят. Нейната майка е учителка, затова държи да се справя отлично с всички предмети и винаги я наказва, ако е изкарала петица. Детето ходи на допълнителни уроци, записано е в школа по пиано, макар, че не може да свири и отчаяно се опитва да задоволи чужди очаквания. Това е съдбата на едно дълбоко нещастно, плахо и неуверено в себе си момиче, което не смее да заяви собствените си цели, мечти и емоционални потребности.

Не трябва да се забравя, че личният пример на родителя е най-въздействащ за детето.

Против съм авторитарния стил на семейно възпитание, против съм и твърде либералния подход за формиране на детската личност. Балансът се постига в семействата, в които всички сядат и говорят, по този начин детето става част от семейния живот, от семейната отговорност, от семейните ценности.


По темата за подобряване на връзката между деца и родители знам, че подготвяте специално издание – „Малки стъпки, големи ползи“. Каква цел си поставяте с издаването на този наръчник?


Да, в процес на подготовка сме на наръчник, който е малък ориентир за родителите за необходимостта от позитивна подкрепа и хармонично партньорство с децата и техните учители.

В книжката са описани всички пропуски в отношенията деца-родители, които сме виждали в пряката ни работа в МКБППМН. Обособили сме три глави – „Родителството – предизвикателство и мисия“, „Училището – дом на знанието, на приятелствата и на най-хубавите спомени“, „Аз съм част от позитивната промяна, бъди и ти“. В последната част сме включили позитивни послания на децата от клуб „Емпатия“, които сме писали по време съвместните ни срещи, дискусии и интерактивни игри.


Какво е вашето послание към децата и техните родители, за да постигнат позитивната промяна, за която говорите?


Посланието ми към всички е да бъдат искрени, да бъдат честни, да могат да поемат отговорност, да се обичат, ежедневно да показват любов и разбиране. Позитивното общуване се крепи на емпатията, на толерантността, на съчувствието и ако един родител бъде част от живота на своето дете, трябва да се научи да съпреживява неговите чувства. Не трябва да забравяме, че емоционалната близост е базата, на която се изграждат всички трайни взаимоотношения.

Антония КИРИЛОВА