shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 14.12.2017 г.
ekip7-small-2017-12-15.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Как разградски управител стана везир на Османската империя
11 August 2017

В случая става дума за Алемдар Мустафа паша (1755-1808). Той е познат още и като Мустафа Байрактар паша. Тази интересна личност от историята на османската история е свързана с Разград, за което ще стане дума по-долу в текста. Алемдар Мустафа паша е роден в градчето Хотин, Черновицка област (Чернівецька область), сега в югозападна Украйна. Баща му се казвал Хаджи Хасан.


11_08_2017_vezir-1.jpgПо произход е от тюрк-карапапахите – азербайджанци, носещи висока кожена шапка. Карапапахите са асмилирани тюркмени – номади. Бащата се преселил в Русе, станал чифликчия и се занимавал със земеделие и животновъдство. Бил поддръжник на Исмаил Ага Тръстениклията. Последният заграбил русенското аянство окончателно през 1795 г. През 1797 г. Тръстениклиоглу получава номиналната титла придворен капуджибашия (началник на платената войскова стража на двореца), а в 1800 г. станал и мирахор-и евел (началник на султанските конюшни). Същата година заел и поста войвода на Търново. Състоянието на Северна България през 1799 година е обобщено в един доклад на новоназначения румелийски бейлербей Хасан паша от юли. Пашата описал гибелното разорение на населението там, изтъкнал, че това положение трябвало да бъде ликвидирано на всяка цена. Като евентуална опора на Портата отвъд Балкана посочил едва трима управници: Тръстениклиоглу, аяна на Разград и войводата на Севлиево – те били длъжни да се справят с всички размирници. Тогава аянин на Разград е Хаджи Юмер Ефенди, управлявал града от 1791 до 1800 г. ( BOA.As. 815/34641 – 29 Cemaziülahir 1205).

След като получил някакво образование в Русчук, Алемдар Мустафа отишъл в Истанбул и влязъл в еничарския корпус през 1799 г. Минала една година и станал kapıcıbaşı (главен портиер на османския дворец) с помощта на Исмаил Ага Тръстениклията, в очакване да бъде назначен за управител някъде.

11_08_2017_vezir-2.jpgСпоменатият Хаджи Юмер Ефенди умрял през 1800 г. и аян на Хезарград станал Хаджи Сюлейман Ефенди (Hacı Süleyman Efendi (BOA.HAT. 76/3150-B - 19 Safer 1215). Той обаче стоял като такъв само една година и на негово място през свещения месец Рамазан, 1801 г. бил изпратен Алемдар Мустафа паша (BOA.HAT.59/2639-A – 15 Ramazan 1218). За това събитие спомогнал и везирът Кьор Юсуф Зиядин паша (Юсуф Зия паша) от грузински произход (упр. 1798-1805). Мустафа Алемдар паша бил управител на Хезарград до последния ден на последния месец на ислямската година - Зул-хиджа (Zilhicce), 1803 г., т. е. близо 3 години. След отзоваването му на негово място бил изпратен Сюлейман ага, управлявал Хезарград от края на 1803 г. . (BOA.HAT. 41/2056 – 29 Zilhicce 1221) до средата на първия месец по ислямския календар Мухарем, 1807 г.

Тръстениклията извикал в Русчук Алемдар Мустафа паша и го назначил за кетхуда-йери - длъжност, близка до адютант – той предавал заповедите на агата до командирите на ортите на еничарите, а при особени ситуации имал правото и да го замества. Това станало в края на 1803 г. Вследствие на помощта си в борбата срещу Осман Пазвантоглу, Алемдар Мустафа паша станал даже и кадия. Тогава и получил прозвището Алемдар – знаменосец.

Исмаил Ага обаче бил убит от ходжата на с. Тръстеник, защото поругал дъщеря му. Това станало на 16 август, 1806 г. След смъртта на покровителя си, Алемдар Мустафа паша бил назначен за управител на Русчук. За това пък помогнал везира Бостанджи Хафъз Исмаил паша (упр. от 24 април 1805 - 14 ноември 1806 г.). В края на 1806 г. започнала поредната Руско-турска война (1806-1812). Султан Селим III издигнал Алемдар Мустафа паша за валия на Силистренския вилает и главнокомандващ на Дунавската армия (seraskerliği verildi) на 4. 02. 1807 г. Алемдар Мустафа паша преминал Дунава с войските си, за да помогне и да се съедини с армията на следващия везир Ибрахим Хълми паша (упр. от 14-ти ноември 1806 - 18 юни 1807г.)., но руските войски разбили османската армия и тя се върнала на десния бряг на р. Дунав.

Какво ставало по това време в Истанбул?

На 25 май 1807 г. министърът на Босфора Рафиф Мехмед се опитал да убеди ямакчиите (редовни войници, пазещи Босфора, нещо като граничари) да носят новите униформи и да преминат съвременно обучение. Ямакчиите отказват и убиват Рафиф Мехмед. Този инцидент обикновено се счита за началото на бунта не само на ямакчиите, но и на еничарите. Те се събират и за свой лидер избират Кабакчи Мустафа. Според историците в този момент е било лесно да се потисне бунтът, защото лагерът на добре обучени редовни войски (низами) е бил наблизо. Но Кьосе Муса, член на портата, чиято длъжност е била приблизително еквивалентна на министър на вътрешните работи (на турски: sadaret kahyası), отказва да използва съвременните войски срещу бунтовниците и Селим III, който е миролюбиво настроен, одобрил пасивността на Кьосе Муса. След няколко дни станало ясно, че Кьосе Муса подкрепя бунтовниците, чийто брой се е увеличил с натрупването на много хора, включително инициаторите, които са пребивавали в столицата. Кабакчи Мустафа обявил недоверието си в султана и поискал да вземе двамата османски принцове (бъдещите султани, а именно Мустафа IV и Махмуд II) под негово закрила. След тази последна стъпка Селим III подал оставка (или бил принуден да подаде оставка от Атаулла) на 29 май 1807 г. Нов султан станал Мустафа IV. Той побързал да назначи Кабакчи за министър на Босфора. Еничарите и ямакчиите завладели Истанбул и скоро станало ясно, че дори Кабакчи не успява да се справи с анархията и разбойничеството им. Този период продължил около 14 месеца. Алемдар Мустафа паша решил да се намеси, но преди това изпратил тайно 50 ескадрона под командването на Узун Хачи Али в централата на Кабакчи. Последният тъкмо се женел на 13 юли с пищна церемония. След нощта на бракосъчетанието ескадроните нахлули в централата и убили младоженеца.

На 21 юли 1808 г. пристигнал и Алемдар Мустафа паша, който с войските си от 15000 човека напълно потушил бунта, а повечето бунтовници били убити или заточени.

Когато Мустафа IV научил за събитията, решил да убие чичо си Селим III, както и по-малкия му брат, принц Махмуд, за да остане единственият член на императорското семейство. Палачите пристигнали първо в стаята на Селим III в двореца Топкапъ. Селим III свирел безгрижно с тръстикова флейта и нямал оръжие. Той се съпротивлявал с флейтата си, но усилията му се оказали безсмислени и бил удушен от чернокожия си евнух. Мъртвото му тяло било донесено пред Алемдар Мустафа паша, който започнал да плаче, мислейки си, че не е успял да постигне всичките си цели. Не закъсняла и разпрата с Мустафа IV. На 28 юли 1808 г. той бил детрониран и султан станал Махмуд II с помощта на Алемдар Мустафа паша. По-късно, поради поредния еничарски метеж, Мустафа е знаел, че ще бъде убит по заповед на наследника си Махмуд и заедно с някои свои последователи се самовзривил на 16 ноември 1808 г. Когато Махмуд II се възцарил на трона на Османската империя (29 юли 1808 г.), тогава и Алемдар Мустафа паша станал велик везир. Мустафа Байрактар взема властта с пряката подкрепа на аяните от провинциите, които чрез него поставят под свой контрол централното правителство. Между 21 и 30 септември 1808 година в Истанбул се провежда свикано от него събрание на най-видните аяни от Румелия и Анадола, което завършва със сключването на т.нар. Съюзен договор (Сенед-и Итифак). По време на събранието около града са разположени военни части на аяните, наброяващи 200 хиляди души. Със Съюзния договор аяните признават взаимно владенията си и приемат Байрактар Мустафа за свой пълномощник в управлението. Съюзният договор остава само на хартия и малко след подписването му аяните изтеглят войските си към своите владения, оставяйки Мустафа Байрактар без подкрепа в столицата. Той е принуден да отпрати и собствените си войници, за да отблъснат нападение на видинския аян Идрис Молла към Русе и на бившия силистренски аян Сюлейман Йълъкоглу към Стара Загора. В началото на ноември в Константинопол остават едва 7–8 хиляди въоръжени поддръжници на великия везир и в града започва нов бунт на еничарите и градските бедняци с негласната подкрепа на султана. По време на еничарски брожения, около 1000 еничари нападат къщата на Алемдар Мустафа паша. Виждайки, че няма изход, той взривява запасите от бурета барут в мазето на дома си, убивайки себе си и около 400 еничари. Останките му с захвърлени близо до крепостта Yedikule (Седем кули) в сегашния квартал Фатих на Истанбул. След обявяването на Втората конституционна монархия през 1900 г., това което е останало от Алемдар Мустафа паша е препогребано в двора на Зейнеб Султан джамиси.

Какво е свършил Алемдар Мустафа паша като управител на Разград? За времето си е бил модерен и по европейски мислещ мъж, защото имал интуицията и изпитвал влиянието на Селим III, привърженик на френската ориентация в политическите си замисли и действия. Основната му цел е била да държи под контрол и да предпази града, санджака и по възможност Североизточна България от набезите на кърджалийските разбойници. Изкъсо е контролирал еничарите в града и е създал строг ред в гарнизона на войската в града, като се опитвал да го реорганизира по европейски образец. От предложената информация обаче се се виждат страшните времена, грозните нрави и несигурността на живот от посочения период на Османската империя.


Проф. Пламен РАДЕВ



* Алемдар Мустафа паша (1755-1808)

* След като е управител на Разград, а след това за кратко и на Русе, Алемдар Мустафа паша влиза в Истанбул в момент, когато държи под контрола си около 200 000 войници, и става велик везир /министър-председател/. Няколко месеца по-късно обаче е нападнат от метежници – около 1000 еничари, и се самовзривява, убивайки себе си и 400 от нападателите си.