Търсене

Начало История Приносът на Разград за развитието на инженерните войски в България
Приносът на Разград за развитието на инженерните войски в България
24 August 2017

Инженерните войски са важна съставна част на всяка армия. В сформирането им в Княжество България участват основно офицери, учили в руски военни училища в края на 19-ти век. Когато започва Руско-турската освободителна война (1877-1878 година), те преминават на служба в Българското опълчение, организирано в град Самара, Русия. След разпускането на опълчението постъпват на редовна действителна военна служба в първата сапьорна команда на Българската земска войска и така стават първите български професионални военни инженери.


25_08_2017_rusi_ludogorov.jpg25_08_2017_krum_aleksiqv.jpg25_08_2017_iordan_kolev.jpg25_08_2017_aleksandur_cvetkov.jpg25_08_2017_mihail_mihailov.jpg

Първият официален документ за формиране на сапьорска команда, издаден на 22 август 1878 година от управлението на Военния отдел на императорския руски комисар в България княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков, има характер на предписание към началника на Българската земска войска.

За завеждащ на новоучреденото управление на сапьорната и военноинженерната част е назначен щабскапитан инженер Евграф Семьонович Саранчов (1850-неизв.). Той е основател на инженерните войски в Българската армия. На българската територия, окупирана от руските войски, има формирани 27 пехотни дружини, 6 конни сотни, 2 артилерийски батареи и 2 сапьорски роти – учебна и строева. Двете роти са подчинени на Западния (Софийски) и Източния (Русенски) отдел на войската. Двата отдела са подчинени на военноинженерната сапьорска част при Военното министерство в София.

В края на 1882 и началото на 1883 година настъпват промени в организацията на военноинженерните части, в съответствие със създадената полкова организация на войската. Щабскапитан Евграф Саранчов (последно звание генерал-лейтенант) е отзован и на негово място е назначен капитан Адолф Алексеевич Чудовский (последно звание генерал-лейтенант), строеви инженерен офицер. На 12 март 1883 година ротите се трансформират в пионерни дружини.

Сръбско-българската война (1885 година) е единствената в историята война на генералите срещу капитаните. Авантюрата на Сърбия срещу българите, започната от крал Милан, по внушение на австро-унгарския император, но също и с поощрението на Русия, завършва с победа на българските капитани. Зараждащото се българско военно изкуство бележи първите си успехи по време на военни действия. Четирима военни инженери - Георги Иванов, Марко Лачев, Жеко Велчев и Атанас Узунов - ръководят изграждането на българските позиции. Те прилагат тактико-фортификационни решения, които по-късно стават образци за изучаване и използване от мнозина чуждестранни специалисти.

През следващия мирен около двадесетгодишен период българските военни инженери със своята солидна, в това число и академична военна подготовка, получена в чуждестранни военни академии, работят за укрепването на държавните граници, както и по други важни направления, свързани със сигурността и отбраната на страната.

В Балканските войни те вече имат високи военни чинове и професионално самочувствие.

По време на Първата световна война (1914-1918 година) в редицата на бележитите военачалници инженерни офицери се появява името на


полковник Руси Лудогоров


Роден на 20 март 1869 година в Разград. Завършва Военното училище в София през 1890 година. Заминава за Торино, Италия, където през 1897 година завършва артилерийска апликационна школа, а през 1899 година и електротехнически курс за инженери в същия град. Като младши офицер подпоручик, служи е зачислен във 2-ри артилерийски полк (1890 година) и в 6-а резервна батарея (1891-1894 година). На 1 януари 1900 година е произведен в чин капитан и е зачислен като старши офицер в телеграфическия парк, а през 1901 година става командир на рота във 2-ра интендантска дружина и завеждащ специалната част във 2-ра помощна дружина. През 1904 година е приведен в Министерството на войната, при Щаба на войската. След това служи, като дивизионен инженер във 2-ра пехотна тракийска дивизия – през 1908-1909 година и като завеждащ учебната команда в телеграфическата дружина – през 1909-1910година. На 1 януари 1911 година е произведен в чин подполковник.

От май 1911 до 1913 година е началник на флота с права на командир на бригада. Под неговото ръководство се извършва подготовката на българския флот, който през Балканската война (1912-1913 година) не само отбранява черноморския бряг, но извършва успешни нападения на турския флот. По време на неговото командване е постигната може би най-голямата военноморска победа на Българския военноморски флот с поразяването на турския крайцер „Меджидие“ от торпедоносеца „Дръзки“.

След войната е назначен за командир на 1-ва планинска дружина през 1914година, а през 1915 година е повишен в чин полковник. По време на Първата световна война (1914-1918 година) последователно е командир на железопътна дружина (1914-1916 годна), началник управление на железопътните съобщения (1916-1918 година) и командир на железопътна бригада до 1919 година, когато се уволнява от армията. Занимава се с научна дейност, пише книги, свързани с войните на България. Умира на 17 юни 1934 година в село Княжево, Софийско. Награждаван е ордени: орден „Свети Александър“ - III степен с мечове отгоре, народен орден „За военна заслуга“ - IV степен на военна лента, V клас, на обикновена лента и орден „За заслуга“ на обикновена лента.

Офицери, свързани с Разград и региона, допринесли за българското военноинженерно изкуство, има и в по-ново време. Един от тях е


полковник инж. Александър Цветков,


роден на 11 март 1943 година в село Голям извор, Разградско. През 1966 година завършва петгодишния курс на ВНВИУС (Висше народно военноинженерно-свързочно училище) в Силистра и Военната академия „Г.С. Раковски“ в София, специалност „Инженер по подемно-транспортни, строителни и минни машини“. Офицерската му служба започва в Ямбол, като командир на взвод, ЗКТЧ (заместник-командир по техническата част) на рота и командир на самостоятелна инженерна сапьорна рота от 1966 до 1974 година. През периода 1974 - 1977 година завършва пак във Военната академия специалност „Командно-щабни инженерни войски“. От 1977 до 1980 година е на служба в град Белене, като командир на понтонно-мостови батальон и заместник-командир по техническата част на понтонен полк, след което е преместен в Министерството на народната отбрана. Там заема длъжностите старши военен представител за приемане на изделия от заводите на страната (1980-1988 година); началник на военнотехническо отделение (1988–1999 година) и началник на направление във Военнонаучното управление от 1989 до 1994 година, когато се пенсионира.


Полковник Михаил Михайлов


е роден през 1933 година в село Воден, Разградско. Завършва НВИУ (Народно военно инженерно училище) в Свищов през 1954 година. От 1954 до 1960 година служи в 54-ти инженерен полк в София и в Лом, като командир на взвод и рота, а след това – до 1971 година – е заместник-началник на централния инженерен склад в село Светлен, Търговщко. От 1971 до 1983 година служи като заместник-началник и началник-щаб в Гражданската отбрана на Разградска област, а от 1983 до 1992 година е заместник-началник в Областното военно управление в Разград. След това преминава в запаса.


полковник инж. Йордан Колев


има завидна биография. Той е роден на 14 януари 1939 година, завършва Висшето народно военно инженерно-свързочно училище в Силистра и ВИА (Военна инженерна академия) „В.В. Куйбишев“ в Москва, специалност „Фортификация“. В Инженерните войски служи като командир на сапьорен взвод в 40-и мотострелкови полк в Разград и командир на школен взвод в 18-и сапьорен батальон в Шумен. От 1962 до 1966 година е командир на сапьорен взвод в Ямбол, а от 1966 до 1969 година – командир на сапьорна рота в 37-и мотострелкови полк в Царево. След завършването на военната академия е старши помощник-началник на инженерен отдел в 3-та армия (1973-1978 година). От 1978 до 1985 година е старши помощник-началник на инженерен отдел в тила на ВМФ във Варна. Началник на инженерен отдел е от 1985 до 1993 година, когато се пенсионира.


Полковник Крум Алексиев


е роден на 19 септември 1934 година, завършва Народното военно инженерно училище в Свищов и Военната академия „Г.С. Раковски“ в София. В Инженерните войски служи като командир на сапьорен взвод в поделение 65210 в Разград и в поделение 65180 в Айтос от 1958 до 1965 година. След завършване на технически курс е назначен за началник на инженерна служба в 41-ви МСК в Разград (1966-1970 година) и помощник началник-щаб на 1-ви дивизионен сапоьорен батальон в София (1970-1974 година), след което до 1985 година, когато се пенсионира, служи в системата на военните окръжия.


Най-същественото за инженерните офицери от разглеждания период в по-ново време е, че те поемат и задължението за защита на войските и населението от ядрени, химически и бактериологични средства за масово поразяване чрез изграждане на нова военноинженерна инфраструктура. Включват в нея всичко необходимо от гражданското, промишленото, транспортното и хидротехническото строителство. Това създава качествено нова по устойчивост система за защита от масово поразяване и прави дейността на инженерните офицери значима за защитата на България


Галина ДЖУРОВА, краевед