Търсене

Начало История Успоредици за Разград и Великолепния век
Успоредици за Разград и Великолепния век
24 August 2017

Много зрители гледат сериала „Великолепният век; Кьосем султан“ (2015). Няколко думи за Кьосем султан. Тя е известна още като Махпейкер-султан (тур. Mâh-Peyker Kösem (лунолика); ок. 1590-2 септември 1651). Обективен факт е, че е една от най-силните женски фигури в историята на Османската империя.


25_08_2017_sultan-2.jpgКьосем султан придобива власт и влияе върху политиката на Османската империя, когато става Хасеки Султан като любима наложница, а по-късно правна (официална) съпруга на османския султан Ахмед I Бахти (упр. 1603-1617 г.) и Валиде Султан като майка на Мурад IV (упр. 1623-1640 г.) и Ибрахим I (упр. 1640-1648 г.) и баба на Мехмед IV (упр. 1648-1687 г.). Ахмед I умира през 1617 г. от петнист тиф. Ето някои пояснения. Хасеки - майка на принц е титла, давана на наложница на Османския султан, родила принц. Хасеки заема второто по важност място в харема след Валиде султан (Майка на султан). Хасеки султанките обикновено са имали стаи, които са били в близост до покоите на падишаха. Хасеки обаче не е законна съпруга на султана и мястото ѝ в двореца не е гарантирано. Произходът на Кьосем султан и досега не е известен. Рожденото й име е Анастасия. За това каква е по народност има няколко версии. Първата е, че е гъркиня, втората е, че е босненка. Всъщност, предполага се, че тя е дъщеря на гръцки католически свещеник от остров Тимнос в Егейско море. Островът е бил във владение на Венецианската република от 1204 до 1714 г., а след това е в пределите на Османската империя до 1821 г. Купена е като робиня от санджакбея на Босна.

25_08_2017_sultan-1.jpgТъй като била много красива и интелигентна Аанстасия (Махпейкер) била изпратена в харема на султан Ахмед I през 1604 г. Като наложница става фаворитка на султана и получава името Кьосем (най-любима). Измества първата официална наложница на Ахмед I – Махифруз Хатижве султан (рождено име Евдокия (ок. 1590-ок.1620). Махифруз Хатидже султан била изпратена в Стария дворец в Истанбул и въпреки че била майка на бъдещия султан Осман II (упр. 1618-1622), не получила никакви почести. Ахмед I имал и трета официална наложница (може би съпруга) – Фатма хатун (босненка или хърватка по произход (умр. 1660). От трите упоменати Ахмед I имал общо 23 деца, някои от които умрели в детска възраст.

Наистина, животът на Кьосем султан е достоен за филмова сага. В непрекъсната борба да осигури бъдеще на децата си след смъртта на Ахмед I, тя преживяла редица перипетии. Кьосем султан има общо 10 деца от Ахмед I. Това са бъдещите султани Мурад IV и Ибрахим I, а така също шехзаде (син на султана) Касим (убит по заповед на Мурад IV), шехзаде Мехмед (убит от Осман II), Айше султан (женена девет пъти), Фатма султан (женена седем пъти), Ханзаде султан (женена два пъти) и Бурназ Атике султан (женена три пъти). Вероятно, нейни деца са били шехзаде Сюлейман (екзекутиран от Мурад IV), Гевхерхан султан (женена два пъти: за адмирал Топал Реджеп паша (убит), за великия везир Сиявуш паша). Надживяват я само две от децата й: Атике султан и Фатма султан. Султаните от Ахмед I и Кьосем султан са Мурад IV, издал ферман, забраняващ употребата на кафе, тютюн и алкохол, но умрял от цироза, и Ибрахим I е наречен „дели“ (лудия) заради неадекватното си поведение. Свален е от престола и удушен, заместен от сина си Мехмед IV.

Как ли се е чувствала Кьосем султан при такъв развой на събитията, в които са убити четирима от синовете ѝ, а съпругът ѝ, както и един от синовете умират от болест, да не говорим за зетьовете. Краят на Кьосем султан е подобен на синовете и. Убита е от Хатидже Турхан, която е валиде султан, майка на османския султан Мехмед IV.

По време на управление на гореупоменатите султани и на активния живот на Кьосем султан, Хезарград бил в Силистренския ейялет. Ейялет в Османската империя е административно-териториална единица, наложила се след 1590 г. Бейлербейовете (управителите на ейялетите) след Сюлейман I Великолепни (1520–1566) г. попадали в категорията на везирите (без да бъдат такива). Техен символ е знамето със златна топка и две конски опашки. Системата на ейялетите отпада за периода от 1864-1867 г., когато се въвежда системата на вилаетите. През XVII в. ейялетите са били 34. Към 1860 г. ейялетите достигнали 84. Силистренски ейялет или Özü Eyalet – административно-териториална единица отделена от Румелийския ейялет през 1593 г. Закрит е през 1864 г. В началото Силистренският ейялет събрал териториите на Özi (Очаков, сега в Украйна), Силистра, територията на бившето Княжество Карвуна. От 1599 г. Силистренския ейялет се разширил и в него влезли районите на Добруджа, Буджак (Османска Бесарабия) и Едисан. Едисан е историческа област от съвременната Южна Украйна в междуречието на Днестър и Южен Буг. На запад Едисан граничила с Буджак, на север с Турско Подолие. Ейялетът включил още градовете Варна, Кюстенджа (Констанца), Акерман (Белгород-Днестровский), и Хаджибей (Одеса) Закрит е през 1864 г. В началото на XVII в. в Силистренския ейялет влезли Одрин (Едирне), Филибе (Пловдив), и Видин. Според Sancak Tevcih Defteri (Опис на санджаците), писан между 1700 и 1730 г. през 1700 г. в Силистренския ейялет имало осем санджака - Ачи кале (Özü, Paşa Sancağı), сега град Очаков (ук. Очакiв) в Николаевска област на Украйна; Силистре (Силистра); Видин; Никболу (Никопол); Къркклисе (Лозенград); Чирмен (Черномен); сега в дем Орестиада (Гърция); Визе (Виза, Визе, Къркларели), сега град в Източна Тракия, Турция, център на околия Виза, Вилает Лозенград;, Срем (до 1699 г.), сега Сремска Митровица във Войводина, Сърбия. В началото на XIX в. санджаците са шест, като те са Никополския; Чирмен; Визе; Къркклисе; Буджак (Акерман, Четатеа Алба), сега Белгород-Днестровск или Білгород-Дністровськ в Украйна; Видин. Да, но след реорганизация към края на XVII в. Русчук (Русе), Ески Джумая (Търговище), Хезарград (Разград) и Шумла (Шумен) били откъснати от Силистренския ейялет и поставени отново в ейялет Румелия.

Мустафа бин Абдулах Хаджи Калфа (Кятиб Челеби (1609–1657), който е участник в няколко войни, историк и географ, събира сведения от държавния чиновник Айни Али – служител при султан Ахмед I Бахти. За Разград е записал, че е към санджака Силистра. За него Хезарград е близо до Добруджа в окръга Делиорман в равнина без градини. За 10 дена се отива „оттук до Истанбул“.

В опис от 6.II.1607 г. Херазград е отбелязан като нахия.

През 1617 г. се завършва окончателно джамията Ибрахим паша. Над входната врата на молитвената зала има мраморна плоча с надпис, гравиран и поставен според стандартната практика за османските джамии и други представителни сгради. Текстът е на арабски и е написан на трудния за разчитане шрифт “ta’lik”. Той остава дълго време непубликуван, като се изключи твърде некачественият превод на българофоба Осман Кескиоглу (1907-1990). Точният текст е: 1) kad bana hada al-gami’a as-sarifa Ibrahim Pasa, lakin bakiya nakisan faatammahu Mahmud2) pasa. Kala al-Abd al-Fakir alladi hada ’n-naks wa-’t-tahriran biiskati3) ’l-asarati: “Gami‘ u’l-Abrar Daru’l-Mukimina” 1025 Mustafa al-Kadi. Преводът е: 1) Тази благородна джамия беше построена от Ибрахим Паша, но беше оставена незавършена и беше завършена от Махмуд 2) Паша. (Това) беше казано от бедния служител (кадъ Мустафа), когато състави този надпис и записа неговата дата чрез изваждане 3) на десет: Джамията на Посветените, Домът на тези, които ще пребъдат”, 1025 (=1616 г.). Кадията Мустафа. Сборът на числовата стойност на хронограмата е 1035, от което – както е указано в текста – трябва да се извади 10. Това дава годината 1025 (20.01. 1616 – 08.01.1617), която е предадена с арабски цифри под хронограмата.

През 1621–1622 г. е направен кратък регистър на данъка джизие за каза Хезарград.

На 11.IX.1640 г. Петър Богдан Бакшев (1601–1674) (католически епископ на Галиполи и помощник на софийския католически епископ) посещава „Аранград на 1 миля от Хасанлар (дн. Гецово)“. В Аранград (Разград) той намира 10 католици от Дубровник. Православни схизматици (т.е. българи – б. м.) има около 150 къщи или 800 човека с две дървени църкви. Турците били около 1700 къщи (близо 7000 човека) с три дажамии. Имало и 70 арменски къщи – около 460 човека. Така Разград има доста голямо население и още тогава си е типична касаба. За Петър Богдан Разград изобилства с лозя и житни поля. Градът е бил без крепостни стени.

Мустафа Челеби джамия е построена от еничарина Мустафа Челеби към 1640 г. или по-рано. Махалата носи същото име. Към нея е принадлежала и Добровската (Доброшката) махала.

Построена е Чифте баня към средата на XVII в.

През 1643 г. Разград е наречен „вилает“ (в смисъл на околия за събиране на данъци), в който за облагане с данъка джизие на християните в целия вилает са определени 2135 ханета (семейства) от тях 1702 са за 225 акчета, а 433 за 255 акчета. За сравнение ще кажа, че за вилаета Варна са определени за облагане 1933 ханета, или в Разградско е имало повече българи от Варненско.

През 1643 г. каазата (данъчният вилает) Хезарград има 155 села, което я прави най- голямата в североизточните български земи.

През 1648 г. в списък на селищата се сочи, че в Хезарград има разпръсната, а не концентрирана в махала вакъфска рая, която не изповядва исляма – 20 ханета (семейства). Махалите по това сведение са с имената тогава: Искендер с 5 български семейства, Касчипаша – 3 ханета, Бехрам бей – 4 ханета, Опата – 2 ханета, Хаджи Ахмед – 6 ханета.

През 1651 г. османският географ и пътешественик Евлия Челеби посещава Разград и го слага в „никополския санджашки войводалък“.

Успоредиците са направени единствено с цел да ориентират читателя във времето, без да се смята че имат пряка връзка с Кьосем султан, а по-скоро с управлението на султаните, с които преминава живота ѝ. Това са малкото познати официални данни за района от онова време...


Проф. Пламен РАДЕВ