Търсене

Начало История Библиотеката на Демир баба теке – изчезналото съкровище
Библиотеката на Демир баба теке – изчезналото съкровище
27 August 2017

През 2015 г. излезе от печат сборникът „Места на всекидневието на Балканите“, издание на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. В него д-р Невена Граматикова /Невин Гафилова) от Фондация „Либерална интеграция“ публикува статията „Култовите центрове на мистицизма като места на книжовност и познание“. Изключително добросъвестната изследователка представя сведения за книжни колекции и библиотеки към текетата, свързани с бекташийския тарикат.


28_08_2017_sakroviste_2.jpgДумата „тарикат“ в случая означава не само религиозна общност (джем), но и практически метод, с помощта който суфите - ислямски мистици, поемали пътя на размишлението и психофизическите упражнения, единствено благодарение на които можело да се постигне интуитивно божествено познание. Невена Граматикова показва регистър по османското летоброене от 1243 (1827) г., съхраняван във фонда на Османския архив в Истанбул (BaĢbakanlık Osmanlı ArĢivi) и съставен във връзка с указа на султан Махмуд Втори (управлявал 28 юли 1808-1 юли 1839) за забраната на дейността и закриването на бекташийските текета, което става успоредно с ликвидирането на еничарския корпус през 1826 година като част от предприетата от него реформи. Това е един Мухаллефат (Запис за наследството) дефтер, който описва бекташийските текета в Румелия и Анадола с тяхното недвижимо и движимо имущество, и се разпорежда, след като то бъде разпродадено, приходите да се предоставят на държавната хазна.

28_08_2017_sakroviste_1.jpgН. Граматикова посочва, че този регистър се намира във фонд Maliyeden Müdevver Defterleri, No: 9771 (DaĢcıoğlu 1996: 12). Ето, какво отбеляза тя: резултат на затварянето на бекташийските текета, разпродажбата на имуществото им и разгонването на дервишите, живеещи в тях, пострадват и много бекташийски писмени източници, което от своя страна след възникването на модерната историческа наука се отразява негативно и върху изследванията върху бекташизма. За Н. Граматикова в османската история този исторически акт е известен като „Vak`a-i Hayriye“ (Благополучно събитие), но за самия бекташийски орден и за свързаните с бекташизма това е една от най-трагичните страници в неговата история. Наред с човешките жертви и други нанесени на функционирането на братството вреди, една от най-големите загуби е унищожаването на много писмени документи, на безценни ръкописни съчинения, които се намирали в текетата“. Бекташите са суфийски орден, основан Хаджи Бекташ Вели (1209-1271) в в XIII век. Близък е до шиите (почитането на Али) и съдържа елементи на християнството (кръщение). Орденът бил разпространен в някои части на Османската империя, а до голяма степен в него влезли приели исляма бивши християни. Бекташите възприемат света чрез триадата: Аллах, Мохамед и Али, примали ритуално ядене на вино, хляб и сирене. Суфизмът е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения. Последователите на суфизма се наричат суфии или дервиши. В анадолския и балканския фолклор бекташите винаги се появяват под формата на свободни мислители, които живеят извън нормите на традиционното ислямско право. От данните в Мухаллефат дефтера от 1827 година се вижда, че редица бекташийски завиета са имали свои сбирки от книги. Едно от текетата, в чието имущество се намират описаните книги е това на Демир Баба в тогавашната каза Хезарград. Според Мухаллефат дефтер, то е единственото в сегашната българска територия, сред имуществото на което са записани книги. В регистъра са посочени следните заглавия, намерени тогава в Демир баба теке: 1. Tefsir sure-i vâki'a - 1 cild (1 том) 2. Sebritî (?) - 1 cild (1 том) 3. Kıssâ-i İbrahim ibn Edhem - 1 cild (1 том) 4. Envârü'l-âşikîn - 1 cild (1 том) 5. Tezkîretü'l-Evliyâ - 1 cild (1 том) 6. Gazâvât-ı İmâm Hasan (RA) - 1 cild (1 том) 7. Gazâvât-ı İmâm Âlî (RA) – 1 cild (1 том)

Нека да погледнем по-подробно тези съчинения. Първото от тях е Tefsir sure-i vâki'a. Tefsir означава тълкуване (разяснение) на Корана. Богословите, които се занимават с това тълкуване се наричат муфасири. Cild на турски означава буквално кожа, но и книга (kitap). Tefsir sure-i vâki'a е тълкуване на 56-тa сура (глава) на Корана, наречена Ал-Уакиа – Събитието, както е в българския превод на тази свещена книга. Главата започва с разказ за неизбежното настъпване на Деня на възкресението, за събитията, които се случват в този ден.

Втората книга е Sebritî - 1 cild (1 том). Значението на думата Sebritî така и не можа да бъде намерено.

Според Н. Граматикова следващите три заглавия са свързани с мистицизма – Kıssâ-i İbrahim ibn Edhem (Разказ за Ибрахим ибн Адхам), Envârü'l-âşikîn (Сиянията на влюбените (в Бога)) и Tezkîretü'l-Evliyâ (Животоописания на светците).

Третата от тази поредица книга Kıssâ-i İbrahim ibn Edhem може да се преведе като „Притчи за Ибрахим ибн Адхам“. Кой е Ибрахим ибн Адхам (ок. 718-ок. 782). Той е един от първите и един от най-известните аскетични суфийски светци. Абу Исхак Ибрахим ибн Адхам ал-Иджли се родил в семйството на управителя на Балх. Днес известният с историята си Балх е малък град в провинция Балх, Афганистан, на около 20 км. северозападно от Мазари Шариф (четвъртият по големина град в Афганистан, административен център на провинция Балх) и на 74 км. южно от река Амударя със 77 000 жители. Ибрахим ибн Адхам се отказал от престола на баща си и станал странстващ аскет. На Ибрахим се приписва първата класификация на стъпките на аскетизма (zuhd), която включва: отричане от света; отказ от чувството на щастие, причинено от постигането на аскетизма; стадий, когато аскетът вярва, че светът е с толкова малко значение, че дори и не трябва да се гледа. Славата на Ибрахим ибн Адхам нараснала едва след смъртта му, тъй като приживе не е търсил популярност. За него са били създадени много благочестиви легенди и дори бил написал роман, добре познат чак в островите на Малайския архипелаг.

Envârü'l-âşikîn (Енвар юл-Ашъкън) може да се преведе и като „Светлините на влюбените“. Тя е и една най-ранните печатни книги на турски език. Книгата е завършена през 1451 г. или 1456 г. в Галиполи. За автор на тази книга с мистично-религиозна тематика се смята Ahmed Bîcân (Aхмед Биджан), привърженик на суфизма. Envârü'l-âşikîn е в пет части със следните дялове в тях: За битието, образците и вселенския ред; Създаването на Адам, Пророци и притчи; Божествените книги; Добродетели свързани със света; Края на времето; Свещеният коран; Страшният съд (решение за делата); Мостът (пътят) над огнената преизподня (в шиитството: вярност и преданост на потомците на Али ибн Абу Талиб). Мостът (пътят) е много тънък, не надвишава размера на косъм или ръба на острието на меча; Небесен рай (място за вечно щастие и блаженство); Ад; Ангели; Хурии (в Корана райски девици, които ще станат съпруги на праведните); Превръщане на старите праведни мъже в юноши (Гилман) при отиването им в Рая; Божие благословение на небето.

Tezkîretü'l-Evliyâ (Жизнеописание на светците) е книга (антология) за светите мъже в Корана и в Сунната (изказванията и практиките на пророка Мохамед). Автор е Фарид ад-дин Мухаммад ибн Ибрахим Аттар - Ferîdüddin Attâr (ок. 1145-ок. 1221). Бил е аптекар, но и персийско-таджикски поет и суфистки теоретик, един от тримата „Велики суфии” .

Gazâvât-ı İmâm Hasan е книга за Ал-Хасан ибн Али ал-Кураши ( 624 - 669) - внук на пророка Мохамед, син от семейството на братовчед му Али и малката му дъщеря му Фатима бин Мохамед или Ал Захра (604-632).

Gazâvât-ı İmâm Âlî е книга за Али ибн Аби Талиб (ок. 599-ок. 661) – братовчед и зет на пророка Мохамед - женен за дъщеря му Фатима. За шиитите Али е първият имам и първият законен наследник на Пророка. Аsād'ullāh е псевдоним даден от Мохамед, за да опише сродника му Али. Асадуллах означава “лъв на Аллах”.

Алианството, алевитството, бекташизма и суфизма гледат на Али като притежател на божествените тайни и езотеричния (само за посветени) смисъла на исляма, предаден му от Мохамед. „Аз съм в града на знанията, Али е неговата врата“, така казал Мохамед. Пророкът е наричал Али и с други имена: Муртада (заслужаващ доволство), Мюртеза (избрания) и Маула (любимият). Според шиитите, когато станал на девет или десет години, Али приел исляма, с което станал първото дете прието в тази религия и вторият представител в нея. Според сунитите вторият човек, приел исляма, е Хатиджа, съпругата на Мохамед.

Али е носел Зулфикар – двуостър меч на Мохамед, предаден му лично от Пророка. От тук идва девиза: Няма друг меч освен Зулфикара, няма друг герой освен Али. Има твърдение, че едната от неговите страни може да убие, а другата - да лекува; мечът не би могъл да навреди на един наистина честен, праведен човек. Али ибн Аби Талиб е бил държавен деятел, кадия, факих (богослов – законовед), мухадис (събирач на изреченията на Мохамед), муфасир (тълкувател) и пр.

Според основната версия, думата „алевити“ /такова е част от населението на Разградска област/ идва от името на Али. В турския език афикса „evi“ означава „средство“ или „отнася се до“. По този начин, „алевит“ се превежда буквално като „последовател на Али“. В този смисъл, името съвпада с арабските (сирийските) алауити. Алевитите обаче нямат общи религиозни корени и религиозни практики с алуитите.

В момента алауитите образуват политическия елит на сирийската държава чрез бившия и настоящ президенти Хафез Асад (1930-2000) и Башар Асад (р. 1965).

Съвсем естествено е да се предположи, че в текето Демир баба е имало и много други книги с различни жанрове, освен посочените. Тяхната съдба, като и на описаните по горе е неизвестна. Със сигурност тези безценни книги, прибрани от текето, се пазят някъде, но къде – и пророкът Али надали би могъл да каже...


Проф. Пламен РАДЕВ


Текето Демир баба днес


Мухаллефат дефтер от 1827 г. - тук е описано какво е конфискувано . Любопитното е, че от описа става ясно, че от всички движими и недвижими имущества, които са иззети от всички текета в Румелия и Анадола, единствено в текето до Исперих са се съхранявали книги...