Търсене

Начало Интервю Нуркан НУФ и Пресияна ПАВЛОВА: Дали е благословия, или проклятие, но ние носим изкуството с нас
Нуркан НУФ и Пресияна ПАВЛОВА: Дали е благословия, или проклятие, но ние носим изкуството с нас
08 September 2017

Срещаме се с Нуркан и Пресияна, както всички млади хора, в Интернет. Поводът е тяхната предстояща съвместна изложба в Разград през средата на тази есен. Първото, което ми прави впечатление, че и двамата са родени на една и съща дата преди точно 21 години. Те са набори реално и буквално, но това, което ги свързва основно е, че са се запознали и оформили като личности в изкуството и по-скоро в рисуването. С тях си говорим по творчески теми и засягаме както родния им Разград, така и местата, на които творят и се развиват в момента. Ето как се представиха двамата творци.


08_09_2017_hud_2.jpgНуркан Нуф: „Художник съм и следвам в специалността „Рисуване и интермедия“ във Великотърновския университет. С изкуство се занимавам професионално вече от четири години. Купувам и продавам картини, а също така рисувам, участвам в проекти и създавам свои творби в почти всички познати и непознати стилове, жанрове и техники“.

08_09_2017_hud_3.jpgПресияна Павлова: „Следвам графичен дизайн, рисуване и фотография в Саутхемптън, Великобритания. Занимавам се с изкуство от почти 8 години, като за това време съм минала през графити, илюстрация, калиграфия, фотография, изработване на костюми за фотосесии, грим, класически графичен дизайн и брандинг (изработка на логота и запазени марки). В свободното си време, ако изобщо имам такова, аз съм моден модел и взимам участие в многобройни арт проекти“.

 


08_09_2017_hud_4.jpgНуркане, обръщам се към теб първо, сподели ни повече за бъдещата Ви съвместна инициатива с Пресияна.

Сигурно всички вече сте виждали изложби. Точно тази обаче ще бъде специална, защото чрез нея аз отново се завръщам в Разград. Този път съм зареден с какви ли не нови и силни преживявания, които са ми се случили през изминалата година. Преди време на всеослушание се бях зарекъл никога повече да не се връщам обратно в Разград... и го направих! Но после си дадох сметка, че и в другите градове няма кой знае каква съществена разлика. Е, да, там е някак си по-прието да си различен, едва ли не там очакват, че ще си различен. Докато в Разград, ако, недай си боже, направиш нещо различно, смятай, че още на следващия ден целият град ще знае, че си сгазил лука, метафорично казано. Предполагам, че на читателите им е ясно що за манталитет си имаме ние тук, но все пак нашият Разград не е съвсем един град без възможности. Затова и смятам, че с Пресияна ще свършим добра работа, за да вдигнем отново града на крака и най-вече да го събудим от апатията му.


08_09_2017_hud_1.jpgПресияна, а сега към теб – сподели ни повече за твоето лично участие в бъдещата Ви изложба с Нуркан?

Като млад художник, избягал от родния си град да търси своето място в света, някак си носех със себе си едно чувство на недооцененост. Сякаш имах талант и го хвърлих някъде зад блока, и то не защото не ставаше за нищо, а просто защото нямаше кой толкова да му обърне внимание. Отне ми толкова години, за да се реша, че все пак искам да си пробвам късмета, и да сляза зад блока да го намеря този изгубен талант. И заминах за Англия. Отидох да науча нещата, които университетите в България нямаше как да ме научат. И ето го пак това чувство. Това ме събра с моя колега Нуркан. Сякаш имам нужда да се върна и да кажа нещата, които не можах да кажа, да покажа работата си с надеждата, че някой ще я оцени. Да дам нещо на Разград, което ще го провокира, ще го вдъхнови, ще го събуди, както вече ни сподели Нуркан!


Един въпрос и към двама Ви: вече не живеете за постоянно в Разград, но дали защото в Разград вече трудно вирее изкуството, или просто Вие вече го носите със себе си, където и да сте?

Нуркан: Не че го няма изкуството в Разград... Но какво очаквате от един човек, когато е подтикван от инстинкта си за самосъхранение и – да си го кажем направо – да няма с какво да се нахрани, а да...твори изкуство?! Така че този феномен, че в Разград няма изкуство, изобщо не е феномен. Изобщо вече изкуство няма не само в Разград, а навсякъде! Нашето поколение си нямаме „Голямата депресия“, нито пък си имаме „Великата война“. Според мен, в момента ние, хората, минаваме през душевна революция, а голямата депресия е самият ни собствен живот.


Пресияна: Дали е благословия, или проклятие, но ние носим изкуството със себе си. Разград винаги ще ми липсва, но ако искам да остана там, ще бъде еквивалентно на хвърлянето на таланта ми зад блока отново. С моето участие в бъдещата ни изложба искам да подтикна младите талантливи хора да се изявяват и да градят. Да излязат пред света и да извикат „Вижте какво мога аз!“ и да не ги е страх, че няма да бъдат оценени. Както се случва в повечето ни известни случаи...


Към Нуркан: Откри ли това, което търсеше в Търново, или вече, честно казано, не те свърта в България? Би ли заминал във Великобритания при Пресияна, ако имаш възможност в бъдеще?

Само веднъж в живота си съм напускал България. Никога няма да забравя чувството как знамето се изгуби някъде зад хоризонта... Чувството беше все едно ми ампутираха някой крайник.. Така че - не, не бих напуснал България, за да търся по-хубав живот. Търново си е доста красив град. За мен лично ще бъде грях, ако си тръгна от такава красота. А сега като се замисля, и Разград си е доста хубав!


Към Пресияна: Разкажи малко повече на нашите млади читатели, на които тепърва им предстои да решат къде да следват, за възможностите на студентския живот в Англия? Липсва ли ти България по някакъв начин, или се чувстваш по-скоро космополитна навсякъде?

Животът ми в Англия мина през толкова много бури и виелици, безсънни нощи в библиотеката и тичане към университета, защото съм се успала, че няма как да го събера в един кратък отговор. Англия предоставя много възможности, които България все още не може. Главно говоря за техниката и материалите в университетите. Ако учех в България, сигурно никога нямаше да почна да се занимавам с фотография, или с изработване на костюми за фотосесии, например. Тук имаш свободата да бъдеш какъвто пожелаеш, да изглеждаш както си искаш и абсолютно никой няма да те съди, даже напротив. Ако се възползваш от всичко, което ти предлагат, и грабваш всяка възможност да те забележат и да си направиш полезни връзки в индустрията, няма как да не успееш. Единственото нещо, което лично мен ме спира понякога, е работата. Налага се да работя, докато уча, и както всеки друг студент, понякога и аз изнемогвам. Както един човек веднъж ме излъга, „студентските години са най-хубавите“...


Към Нуркан: Има ли граница човешкото въображение в изкуството? И ако няма, защо според теб толкова малко българи реално се занимават с изкуство в една или друга негова форма?

Не е до това колко въображение имаш, а до това колко си жив... Кажете ми как да се търси изкуство, когато толкова много хлапета вместо близалки, си купуват цигари? Или пък, че бързаме да пораснем, за да се докажем пред родителите си? Просто всички си имаме една жалка реалност и всеки бяга след нея без да осъзнава, че реално в реалността има и други реалности и реално ние всички сме и в тях!


Към Пресияна: След като завършиш графичен дизайн в Саутхемптън, къде искаш да бъдеш и вероятно да продължиш да правиш това, което най-много обичаш?

След като завърша тази година, възнамерявам да си изпратя портфолиото на всички студиа и компании на Острова, на които се възхищавам, както и на няколко места в България. Така ще преценя коя възможност реално ще ме доведе най-бързо до крайната ми цел, а именно да имам свое студио и екип.


Към двамата: В бъдещата Ви съвместна изложба двамата ще си дадете една символична среща в Разград, нали така? А замисляте ли и други съвместни инициативи?

Нуркан: Аз лично и доколкото знам, в момента в Разград няма много съвременни творци, освен може би мен и Пресияна (смее се). За нас тази среща в Разград на нашата изложба ще бъде нещо повече от една проста символика. Ние ще дадем начало на нещо ново, което да се случи в нашия град... Колкото до това дали ще имаме още съвместни изложби заедно, все още не сме го решили, но аз лично се надявам, тъй като с Пресияна имаме още куп невероятни творби, които един ден искаме да покажем.


Пресияна: Надяваме се, че изложбата в родния ни Разград ще бъде успешна и забелязана от правилните хора. Засега обаче нека да се фокусираме върху впечатляването на публиката в Разград, а след това – ще видим къде ще ни отнесе вятърът...


Нуркан: А като за финал – да, каквото и да става, Разград си остава нашият роден град, на мен и на Пресияна. И макар че вече не сме толкова млади художници, с топла прегръдка ще посрещнем и ще помагаме с каквото можем на всички млади таланти, творци и художници от Лудогорието!


Дамян ХРИСТОВ