Търсене

Начало История За един ръкописен превод на Никола Икономов
За един ръкописен превод на Никола Икономов
11 September 2017

Известно е, че възрожденският деец Никола Икономов (1820-1897) поставя основите на светското образование в Разград чрез откриването на взаимното училище в града, което оставя в историята дългогодишното килийно обучение в двора на църквата. Този процес обаче има своето начало още в престоя на Никола Икономов в Шумен, преди да се озове в Разград.


11_09_2017_ikonomov.jpgПрисъствието на Никола Икономов в съседния град е за времето от 1841 до 1846 г. За този кратък период той свършва няколко важни неща. Първото е сключеният „контракт“ между него и шуменските първенци и епитропи за килиен учител на „просто български език“ (м. февруари, 1841 г.), второто е, че с негово съдействие започва строежът на шуменското взаимно училище през февруари 1844 г., третото е, че се въвеждат в обучение на взаимното училище през м. август 216 ученици, и четвъртото е, че успява да напише ръкописен текст, озаглавен „Нарочна книжица за взаимноучителните училища“.

11_09_2017_nikola-2.jpgКаква е историята на този ръкописен текст?

През есента на 1843 г. Никола Икономов е изпратен в Габрово да се запознае и да усвои основите на взаимоучителния метод. Тогава учители в Габровското взаимно мъжко училище са Калист Луков и Цвятко Недев Самарджиев. По-специално Никола Икономов е при Цвятко Самарджиев, който се занимавал само с взаимоучителните класове. Престоят на Никола Икономов е не повече от три месеца и през януари 1844 г. той е вече в Шумен. Ръкописът на „Нарочна книжица за взаимноучителните училища е направен или преди февруари 1844 г. или през 1844 г. Изследователите на този ръкопис (Вера Бойчева, Иван Радев) смятат, че той е превод на преводна книгата (от френския педагог Л. Саразин ) на гръцкия педагог Йоанис Коконис - Ιωάννης Π. Κοκκώνης (1795-1864) за взаимоучителния метод. Книгата на Йоанис Коконис е със заглавие Наръчник за вазаимоучителните училища или ръководство за взаимоучителния метод от Саразин“, Егина, 1830. Основание за този извод дава присъствието на превода на Й. Коконис в библиотеката на Габровското училище. Там обаче има и други книги за взаимоучителния метод, но на руски: Краткая метода взаимного обучение для первоначальной школы Российских солдат, приспособленная равно и для детей, Креп. Мобеж во Франции, 1817 г.; И. Х. Гамель, Описанiе спосoба взаимного обученiя по системамъ Белла, Ланкастера и других, Санкт Петербург, 1820. И трите книги са ползвани от Неофит Рилски. Освен това, Коконис прави и втори превод на френския автор Саразин през 1842 г.: „Наръчник или ръководство за метода на взаимно обучение, ново и по-пълно от досега използваното на С(аразин)“, Атина, 1842. Кои източници е ползвал Никола Икономов може да се види само от сравнително-съпоставителен анализ на неговия ръкописен текст и текстовете на посочените книги. Оригиналът на френския педагог Louis-Charles Sarazin (1797-1865) е със заглавие “Manuel des écoles élémentaires, ou, Exposé de la méthode d'enseignement mutuel,” 1824. Това ръководство е преиздавано многократно на френски език.

Какво е движението на ръкописа на Никола Икономов? То е проследено от акад. Иван Радев. От Шумен Никола Икономов го носи в Разград. Една от хипотезите е, че Никола Икономов дава ръкописа на известния русенски учител Параскев Дамянов (1819-1877), който го предава на своя ученик Юрдан Петков (1836-1903) от Осенец. Юрдан Петков се завърнал в Осенец през 1852 г. и отворил училище по взаимоучителния метод. Втората хипотеза е, че даскал Юрдан Петков е поучил ръкописа направо от Никола Икономов, за да може да създаде взаимното училище в родното си село. Интересно е, че Бачо Киро Петров, който бил председател на местния революционен комитет в Бяла черква е и таен наблюдател от февруари 1872 г. на Разградския район, заедно с даскал Юрдан Петков от Хюсенче (Осенец), Сидер Грънчаров и Волен Грънчаров, пряко подчинени само на Левски и на Търновския таен контролен орган (тайна полиция на комитета). В Търновската тайна полиция са Матей Преображенски, Христо Иванов Големия, Марин Станчев и Марин Цонзоров, покриващи Разградски и Русенски окръг. По поръчение на Бачо Киро свещеници от района в Разградско (Хюсенче) стават бивши ученици на даскал Юрдан и посветени в делото.

През 1886 г. в Осенец започва учителската си кариера Сава. Д. Попов. Той намерил „Нарочна книжица за взаимноучителните училища” в архива на Юрдан Петков и след 1936 г. го предава на Разградския музей.

В някои публикации по повод на ръкописния превод се слага заглавие „Ерминия“, но тази дума се среща само летописната бележка, която показваме. Какво е ерминия или по точно ерминейа (ερμηνεία)? Думата е гръцка и означава тълкуване, разяснение. Обикновено ерминиите се пишат като ръководства по православна иконопис. На гръцки се пишат обаче и ерминии за взаимното училище (без да изброявам всичките): „Тълкуване, озаглавено Английска система за училище или лесен метод за обучение на деца, публикувано през 1827 г. от Англиканската мисия на Малта“. Познавал ли е тези еринии Никола Икономов? Възможно е, щом употребява тази дума в ръкописа си, а може и само да е спазвал традицията.

Какво е значението на ръкописния превод на Никола Икономов? С него той се нарежда до имената на тези автори (Неофит Рилски, Сава Доброплодни), които спомагат за въвеждането на модерната тогава взаимоучителна система по българските земи, която сменя безнадеждно остарялото и безполезно за децата на българите килийно обучение.


Проф. дпн Пламен Радев


Летописна бележка към ръкописа „Нарочна книжица за взаимноучителните училища”: „Изволение Отца поспешением Сина, и совершением Светаго Духа преведох тази книжица нарицаемая Ерменiя от гречески на просто болгарски, сос намерение да составя шуменското взаимноучително училище за което ми и помогна Бог сиреч: в 1844 февр. 24 сринахме го, и като го свършихме вместих в него 216 ученици и, сторих начало в сущата година на августа. Аз грешний Николай п. Теодоров от село Жеравна. Добре е да се види почерка на младия тогава (на 23-24 г.) Никола Икономов.