Търсене

Начало Искам думата Еволюция в България ли? Не вярвам!
Еволюция в България ли? Не вярвам!
20 September 2017

Не вярвам вече в теорията на Чарлз Дарвин за еволюционното развитие на човека. А допреди време вярвах. Не само защото в училище я учихме усърдно, но и защото един приятел все ме уверяваше, че в крайна сметка произхождаме директно от маймуните, тъй като, казваше той, я виж колко малко маймуни са останали в Африка.

Сега и приятелят ми се съмнява в правилността на Дарвиновата теория. И как да не се съмняваш? След толкова хилядолетия еволюция, еволюция, еволюция... и накрая какво – стигаме до бащицата Бойко, Корнелия, бат Сали, г-н Кой и така нататък до края. Егати еволюцията!...


ivan-djebarov.jpgПовтарям, че това гореписаното го твърди приятелят ми, който е с много просторно виждане за света и ставащите в него чудеса. Аз например съм по-скромен в констатациите си по отричането на тази теория. Стоя си лете и зиме в Разград и - ща, не ща - търся примери за развитието на човешката еволюция. Напоследък вадя за доказателство вонята, която редовно облива Разград. Защото, мисля си, не може, ако правилно сме еволюирали, близо две години вече да не се разбере от тия, дето трябва да го разберат, откъде идва и влиза през прозорците ни това чудо. Едно куче да бяха пуснали след миризмата, щеше да ги отведе до източника. А човекът, който е опитомил в своя полза прародителя на това куче, не може. Питам приятеля си защо е така,той само вика:

- Мирише...Мирише....

Най-накрая разбирам, че има предвид не онова, което миришат разградлии, а мирише на онова, което симпатично наричаме „далаверка“. Щото близо е до ума, че в тая работа има две страни – едната, дето пуска вонята; другата, дето прикрива авторите на вонята с „Не знам, не видях, не чух“, тъй като първата страна пуска освен воня и нещо друго на втората страна... Абе, човешка еволюция.

За нея, нещастната наша еволюция, се сетих и оня ден, когато друснах старата си кола в една дупка насред широкия център на Разград. Колата ме изпсува на машинния си език, пък аз я успокоих, че на една от последните общински сесии бе съобщено как държавата отпуска за разградските дупки един милион лева. Съобщено бе тържествено, ама тържествени ръкопляскания нито в залата имаше, нито после радостни митинги по Ларгото. Което пак ме накара да си мисля за пустата наша хилядолетна еволюция. И за това дали не трябваше тия пари да бъдат осигурени още в края на зимата? Щото, знайно е, след осигуряването им, следват едни процедури – свят да ти се завие. Но дори след тях, ремонтът можеше и да почне в началото на лятото. Тогава нито моята кола щеше да ме напсува, нито шофьорите, скачайки в дупките през най-активния шофьорски сезон щяха да псуват...еволюцията. Сега на знам, поне аз, дали и до края на октомври ще завърши заплануваният уличен ремонт. Защото сме ги ремонтирали пустите му улици и през октомври, и през ноември дори, за да ги видим пак нуждаещи се от ремонт, щом си отиде снегът и автомобилите забръмчат след зимния си сън насам-натам.

Разбира се, подобни примери с мили родни картинки - колкото искаш. Като съзнавам, че и аз самият съм недобър и сбъркан дори случай от тази наша еволюция. Ако не беше така, най-малкото нямаше да напиша този материал. Защото добре знам, че ефектът от написаното ще е нула. Този, който трябва, няма да си губи божественото време да го прочете, пък ако случайно го прочете, в кърпа ми е вързана една хубава майна. И дотук. Абе, еволюция...


Иван Джебаров