Търсене

Начало Оживление „Екип 7“ - пъстрото камъче в разградската история
„Екип 7“ - пъстрото камъче в разградската история
06 October 2017

Свидетел съм на зачеването, прощъпалника и възмъжаването на „Екип 7“. Даже Янка Обретенова ме покани навремето в кооперацията, но на мен ми досвидяха парите, които по-късно напълно се обезцениха и стигнаха за малък велосипед на сина ми и лисича яка за съпругата ми. Велосипедчето го откраднаха, а лисичата яка жена ми я сложи само веднъж и после синът ми Генчо с нея плашеше кучето...


rosen_licov.jpgЩо се отнася за вестника, аз съм с кореспонденция в първия брой, та до ден-днешен вече четвърт век.

И тъй като негласно поех функцията да пиша за спортисти - ветерани и настоящи, не пропусках да съобщя на читателите за кончината на някои от тях. Така сътворих може би най-големия, но и най-забавен гаф във вестника – написах великолепен очерк за уж умрял човек, който се оказа...жив и здрав! Как стана ли? На една другарска вечеря се предоверих на Младен Донев, който уж бил чул, че нашият общ приятел – футболист, монтьор и воден спасител - Савата Вангелов, бил починал скоропостижно. Намерих снимка от архива си и праснах едно невероятно похвално слово във вестника за Савата. След излизането на броя на следващия ден синът му Иво вдигнал първоначално скандал в редакцията, но поомекнал накрая, казвайки: „Той, бате Роско, иначе пък такива хубави думи е написал за татко, та баба и дядо да станат от гроба, не биха могли да го похвалят толкова“. Тръгнах веднага за Благоево, където се видях със Савата, поговорихме, почерпихме се за негово здраве, разбира се, след което той ми каза: „Ех, Роско, такава хубава статия през целия си живот не съм чел. Сега разбрах кой ми е истинският приятел“. И окончателно разби неудобството ми от станалия гаф: „Много добре стана, че поне да разбера какво ще кажат хората като почина“. Даже наизпроводяк за из път /от с.Благоево до Разград, път много!/ ми даде едно шише ракия – за Бог да прости.

Савчо живя още десетина години, а след смъртта му негови приятели поставиха паметниче на стената на язовира „Пчелина 1“. Разбира се, аз отново написах писание, което по сила, признавам си, отстъпваше на първото. А Митко Ханчев, като му занесох писанието, ме попита шеговито: „Бате Роско, нали този път си сигурен, че Савата се е преселил в по-добрия от световете?“.

Мъчно ми е, много ми е мъчно за двама журналисти от спортната част на вестника – Сергей Дочев и Венко Венков, които вече са покойници. Те бяха старателни момчета и в стремежа си за обективност си навличаха гнева на спортните ръководители. Серго, върл цесекар, а Венко – левскар, вероятно още се дърлят на тази тема и във второто си измерение. При тях е и Добрин Попов, дългогодишен спортен кореспондент на „Екип 7“. Да почиват в мир!

Много интересна беше метаморфозата с Дулинко Дулев, който беше върл противник на вестника първоначално, за да се превърне по-късно в най-емблематичната и продуктивна част на „Екип 7“. Сетих се за него тия дни, когато, ровейки из архивите, видях на една снимка как преди години в редакцията са ни щракнали когато двамата пием...лимонада. Какво ли наистина не се случва в редакцията на „Екип 7“ - пъстрото камъче на града ни, вестника, който стана част от новата история на Разград...

На всички работещи и работили за флагмана на журналистиката в Разград пожелавам здраве и дълголетие! Белким някой присъства и на 100-годишнината на изданието!


Росен ЛИЦОВ


 

ЗА ГОДИШНИНА ТАКАВА – НА КОЛЕКТИВА ЧЕСТ И СЛАВА!

/Дружески шаржове/

 

06_10_2017_redakciq.jpg


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МИТКО ХАНЧЕВ – главен редактор


Дори без вестника ни, главният редактор

отдавна в Разград е доказан фактор -

от Господ бог дарен е свише

голяма журналистика да пише,

но пише само в някои моменти,

затрупан от дела и документи.

А тъй като

ханджийски или хански му е корена,

душата му е като хан отворена!


НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ - главен дизайнер

/по старому - отговорен секретар/


Николай е от старата школа. Видял

на секретарите стари предишния хал,

когато оцапани, гладни и досущ като роби,

правехме вестник в среднощните доби….

Но днес е с компютър, а не сред олово

и художникът в него роди се отново!


МИТКО КИРИЛОВ - редактор


Из кошера най-кроткият от всички,

пчеличка Митко е сред другите пчелички.
За вестника ни всекидневни вести дава….

Но жилне ли те, белег ти остава!


МИЛА КЮЛЮМОВА – редактор


За нас колежката ни Мила

добра е и наистина е мила,

но потърпевшите

в някои нейни творения,

имат по-ядосани мнения!


АНТОНИЯ КИРИЛОВА – редактор


Най-новата е в колектива наш,

ала освен че си е сладкодумна,

тя на манекенка мяза от „Визаж“…

Ала далеч по-умна!


ЛЮБОМИР КОЦЕВ - дизайнер


Това, според мен,

е много странна история.

Нашият супер-компютърен-мен….

е завършил консерватория!


ЕЛЕОНОРА МЕТОДИЕВА – коректор с разширени права и задължения


За рекламодатели,

писатели

и всички други,

нещо до редакцията пратили,

или пък нещо взели -

най-важният човек

е в нея Ели!

И пеят й задружно в хор

/финансово когато са на зор/:

О, Елеонор, Елеонор!“...


ОСТАНАЛИТЕ….


Въобще не трябва да оставим в сянка

колегите си бивши в тоя ден рожден.

С нас бяха и до днес са Серго, Венко, Янка,

Галина, Вили, Георги, Веско и Младен.


Поклон сърдечен и пред вас, приятели

от всички кътчета на родния ни край!
Какво е, всъщност, вестник без читатели?....

На сватба без сватбари ни прилича май!


Да бъдем здрави заедно. И да добруваме.

И пак - макар че знае ли човек! –

отново заедно да отпразнуваме

и следващия юбилеен четвърт век!


Благодарим за подкрепата!