Търсене

Начало Интервю Таня КИДАКОВА: Човек подхожда към груповата терапия, така както преминава под дъжда
Таня КИДАКОВА: Човек подхожда към груповата терапия, така както преминава под дъжда
06 October 2017

Таня Кидакова е магистър психолог с диплома от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Преминала е четиригодишно обучение за гещалттерапевт в Българския институт по гещалттерапия в София /б.р. - гещалттерапията приема отношение на равенство между терапевт и клиент, като между две равни човешки същества. Взаимоотношението не е на лекар-пациент или ученик-учител, т.е вертикално, а хоризонтално – като среща на двама души, които са равни помежду си/.


06_10_2017_tanq.jpgИма опит в консултирането на деца с увреждания и техните семейства, както и на хора с емоционално-поведенчески проблеми, вследствие на тежки травми в детството. От три години развива частна практика като психолог и помага на хората, поели по пътя на личностното развитие. От две години води терапевтична група в София с ко-водещ.

Освен че работи индивидуално с клиенти, сега прави крачка към формиране на терапевтична група и в Разград, което е ново за града. Подробности за ползите от груповата терапия, взаимодействието между участниците в сесиите, методите на работа, които се прилагат за лечението на стари психологически травми и негативни поведенчески модели, разказва Таня Кидакова в интервю за вестник „Екип 7“.


На запад груповата терапия е широко разпространена, докато в България групите за подкрепа тепърва прохождат. Ще очертаете ли основните разлики между груповата и индивидуалната терапия.

Групата е мини представителство на широкото общество, затова процесите са интензивни и работата е по-динамична. Включвайки се в група, хората се изявяват със своите особености на характера, вярвания, когнитивни схеми, изкривявания, съпротиви и защитни механизми. Това неминуемо води до сблъсъци или конфликти, които могат да бъдат разрешени в групата чрез разглеждане и предлагане на нови избори, в рамките на взаимно уважение и търпимост. Участник в група може да получи полезна и конструктивна обратна връзка, да изследва и експериментира, да използва опита на другите, защото членовете на групата се учат един от друг. В процеса на взаимодействие всеки участник може да види своето поведение и набор от вярвания от друг ъгъл, което да му позволи да направи нов и осъзнат избор – за приемане на ситуацията и отговорността за нея или за действие към промяна с цел освобождаване от неефективните поведенчески модели и емоционалното страдание вследствие на него. Групата осигурява безопасна среда за експериментиране с алтернативни начини за отношение към себе си и другите, които може да бъдат много по – удовлетворителни. Много хора смятат, че са някак странни или особени, поради техните проблеми или начина, по който се чувстват. Окуражително е да чуят и да видят, че други хора имат подобни трудности, че не са сами и могат да израстват, въпреки тях.

Друг съществен момент от груповата терапия е, че участникът дава подкрепа на останалите членове, което обикновено носи дълбоко вътрешно удовлетворение. Чувствайки се безпомощен и неспособен да се справи със своите проблеми, в един момент има възможност да подкрепи друг участник, което е ресурс за повишаване на увереността и доверието в собствените сили за справяне.


От колко души е съставена терапевтичната група и как се извършва подборът на участниците? Какъв период е необходим, за да се изгради доверие помежду им и да започнат да споделят, чувствайки се сигурни и защитени?

Групата се състои от 6 до 14 души максимум. Подборът може да бъде извършен на два принципа, водещият терапевт може да избере хора със сходни теми и проблеми, за да се създаде сплотеност в групата. Целта е участниците да извлекат най-голяма полза от групата, поради сходния характер на проблемите им. Преди сформирането на група се извършва интервю с участниците и обследване на техните теми, след което водещият преценява кои хора са подходящи, дали има такива, които ще се опитат да саботират работата на групата, или такива, които ще са прекалено уязвими.

В другия вариант няма подбор и групата се съставя на случаен принцип с идеята, че няма случайности. Позитивите са, че може да се разгърнат други теми, които участниците не са заявили предварително, а възникват в хода на интеракцията.

Важна е нагласата на човек да бъде активен участник в групата и да се научи да се доверява, за да разкрие своя вътрешен свят, да дава, да иска и да може да приеме подкрепа. За това се изисква време, всеки се научава постепенно в процеса на работата в група, съобразно личните си граници, етап и темпо на развитие, както и уменията си за изграждане на доверие и привързаност.

Обикновено в рамките на първите три-четири срещи участниците се опознават и започват да се доверяват един на друг, да споделят теми и житейски казуси, които ги вълнуват.

Има една метафора, че хората подхождат към груповата терапия, така както преминават под дъжда – едни вървят бързо или тичат, без да имат време да забележат какво се случва с тях или около тях. Други преминават спокойно и искат да усетят падащите водни капки, използват сетивата си за да преценят как се чувстват, след което да вземат решение за бягство или спокойна разходка. Трети се изкалват целите, четвърти могат изобщо да не излязат от страх да не се намокрят. Други пък вървят под дъжда и си пеят, изпитват наслада и радост. Всички тези модели се очертават в терапията, показвайки начина, по който човек преминава през живота.


Как протича терапевтичният процес в група?

В рамките на три часа могат да се разгледат до две-три теми на различни участници. Всеки желаещ трябва да заяви, че има вътрешен проблем, който иска да постави по време на сесията. Докато тече процесът, всички останали членове на групата слушат, а терапевтът може да го насочва като му задава въпроси, за да стигне до някакво осъзнаване или да преживее катарзис. Това разбира се не е задължително, тъй като би било изискване към участника и следователно вид притискане. Както вече казах, всеки човек има различно темпо на развитие и може да се освободи от защитите си или да се довери в различно време.

След това останалите участници в групата имат право да вземат отношение по темата и да споделят какво ги е докоснало и впечатлило от историята на този човек. Има основни принципи за даването на обратна връзка като първото правило е да се говори в първо лице, единствено число, през собствените преживявания „тук и сега“. Целта не е, да се нарани, унижи или злепостави човека, разкрил своя проблем, а напротив – да се дадат други гледни точки, които е възможно да не са били осъзнати, видени или достатъчно разгледани и използвани като алтернативно поведение или мислене от получаващия обратната връзка.


Как се изгражда груповата динамика и влизат ли участниците в стереотипните социални роли, които използват в реалния живот – жертва, насилник, вечно недоволният и неразбраният?

Един от фундаментите на гещалттерапията е Теорията на полето на Курт Левин, която е за означаване на всички физически, биологически, социални и психологически, съзнавани и несъзнавани факти, които в определен момент оказват влияние върху поведението на даден индивид или група.

Няма как влизайки в група, човек да представи различен образ, от този, който използва в друга социална среда, или поне не за дълго. Неминуемо се случва да се асоциира със социалните роли и маски, които използва. Човек не може да бъде друг освен себе си. По един или друг начин групата презентира също и семейството, както и конфликтите вътре в него. Динамиката в групата позволява тези конфликти да изплуват на повърхността и да бъдат разрешени по един нов, градивен и позитивен начин.

Човек придобива нов поглед върху собственото си поведение и какво то причинява на другите, защото групата е огледало на поведението му. Той може да разбере, как хората се чувстват от него, от възгледите и вярванията му, от изказванията и чувствата му.

В груповата работа, както казах, процесите се случват с по – бързи темпове в сравнение с индивидуалната терапевтична работа, защото всеки участник има право да получи десетина обратни връзки, освен това присъства на процесите на другите участници, които също обогатяват и разширяват осъзнатостта му.


По време на сеансите какви терапевтични техники се използват за лечение на травми от миналото и освобождаване на саботиращите поведенчески модели, които ни пречат да изградим хармонични отношения?

Всички способи се прилагат с цел разширяване на креативния подход на участниците към техните житейски ситуации и проблеми, както и за подкрепа на процеса на осъзнаване и свързване с истинските им емоционални преживявания, които вероятно са били изтласкани в несъзнаваното, поради болезнени им характер.

В група се използват всички методи на гещалттерапията, сред които екзистенциален диалог, диалогично взаимодействие, осъзнаване на усещания, мисли и чувства – тук и сега, експериментиране с нов тип поведение чрез ролеви игри, визуализиране, използване на метафори, драматизиране на ситуации, чувства, сънища. Всичко се случва с много внимание, разбиране и приемане, без осъждане, без да се поставят етикети, без да се сравняваме с другите, без да критикуваме, без да генерализираме. Вярвам, че неправилните поведенчески патерни или свързване с другите, е било необходимо в труден период за човека. В такъв, че единствено този начин е бил най – подходящ за неговото физическо или психическо оцеляване. И единствено, когато индивидът пожелае, може да избере друго поведение, отговарящо най – добре на потребностите му в настоящето, без да бъде притискан, насилван и принуждаван да го прави. Знам, че защитните му механизми служат да го предпазят от болката и страданието, за които няма достатъчно ресурси да ги преживее в реалността. Поради тази причина се отнасям с абсолютно внимание към всяка защита, приемам я, не се опитвам да я оборвам, тъй като вярвам в способността на организмичната хомеостаза, която включва, не само физическото, но и психичното функциониране. Тя всъщност означава, че всеки човек, намерил достатъчно добра подкрепа и сигурност за себе си, може сам да направи промените, да извърви пътя от замръзнало, статично положение, към развитие и растеж, да открие ново творческо приспособяване, отговарящо на сегашната му потребност. Групата дава тази подкрепяща и приемаща среда. Тя помага на човека да се свърже със своите ресурси, да ги открие и осъзнае, останалото е заложено във всеки един от нас. Така, както всяка клетка от нашия организъм се стреми към развитие и растеж, естественият стремеж на личността е да разгърне цялостния си потенциал. А погрешните вярвания спъват това развитие и ние се оказваме в капана на собствените си умове. Но този процес може да бъде подобрен, променен и обратим.


По какъв начин методите от гещалттерапията, които използвате, помагат за интегриране на полярностите, тъй като човек често отхвърля тъмната си страна и предпочита да се асоциира само с добрите си качества, одобрявани от обществото?

Гещалттерапията е един цялостен подход, който възприема човека като единна цялост от душа, тяло, ум и емоции. Основната ценност на този психотерапевтичен метод е, че той не гледа на живота дуалистично. Разглежда противоположностите като различни части на едно цяло, целите му са свързани именно с интегрирането на полярностите добър – лош, слаб – силен, инициативен – пасивен. Цялостният поглед и приемане на всичко от заобикалящия свят такова, каквото е, позволява на човек да възприеме негативите си като част от своята личност. Тези процеси много бързо се виждат по време на групова терапия и могат да бъдат разгледани и дискутирани, така че човек да се възприеме цялостно, без да отделя свои части от себе си, като нежелани или неприемливи, което всъщност в повечето случаи е наложено от обществото.


Как се случва промяната в поведението на участниците в групата?

Промяната е неусетен в началото процес, но осъществяващ се с бързи темпове в груповата работа. Основната ни цел е да видим какво се случва в настоящето на клиента. „Тук и сега“ е единственият момент, който съществува. Това е основната промяна в терапевтичните подходи, която за първи път е въведена от създателя на гещалттерапията Фриц Пърлз, който казва, че начинът по който човек осъществява контакта със средата и себе си, може да го отведе до причините за проблемите му в настоящето, без да е необходимо да се рови в миналото. Миналото е от значение дотолкова, доколкото има отношение към настоящия момент. Осъзнавайки своите начини на контакт в настоящето, ние всъщност стигаме до съществени житейски факти, които са ни въздействали по такъв начин, че да създадем именно това приспособяване към средата, което се проявява и в нашето свързване с нея.

В гещалттерапията вярваме в Парадоксалната теория на промяната от Арнолд Бейсер, която гласи, че промяната възниква, когато човек стане това, което наистина е, а не когато се опитва да стане това, което не е. Промяната не се случва чрез умишлен опит за промяна на себе си или на някого, а възниква, когато човек се опитва да бъде когото всъщност е – да бъде напълно въвлечен в настоящето си Аз.

 

Антония КИРИЛОВА