shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 20.10.2017 г.
ekip7-small-2017-10-20.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Козмин МОЦИ: На терена сме много сплотени, затова побеждаваме
11 October 2017

С Моци се запознахме в бар „Феймъс“. Ние от Клуб „Репортери“ към ЦПЛР – Център за ученическо техническо и научно творчество и нашата учителка Веселина Йотова, решихме да се съберем и да се почерпим през ваканцията, както често го правим, защото през ваканционните дни си липсваме, а сме много задружен колектив. И изведнъж пред нас – Моци! И емоции, снимки! И разбира се, уговорка за интервю.

11_10_2017_moci_5.jpg

Та нали сме репортери! И ето – посещението на Моци в ЦПЛР-ЦУТНТ е факт. Поканихме го на Деня на отворените врати преди откриването на учебната година на ЦУТНТ и проведохме очакваното с нетърпение интервю с футболната звезда – любимец на всички фенове от града ни. На изпращане той ни покани да отидем целият Клуб на техен мач, а ние му подарихме една картина с техниката декупаж, която е наше хоби за отмора от натоварените ни дейности, която използваме и за благотворителност.

Козмин Йосиф Моци е румънски футболист, играещ като централен защитник за ПФК „Лудогорец“. Играл е в румънските „Университатия“ /Крайова/ от 2002 до 2005-та и Динамо“ /Букурещ/ през 2005–2012 г. През 2008 г. играе като преотстъпен в италианския „Сиена“. В Разград играе от 2012 г. Няма да забравим как на 27 август 2014 г. Моци бе принуден да играе вратар в края на мача реванш, който изпраща победителя от този мач в груповата фаза на Шампионската лига. Той се изправи срещу отбора от своята родина „Стяуа“, след като вратарят Владислав Стоянов е изгонен за тактически фаул, а треньорът вече е направил и трите смени. И много от нас не вярваха, че румънецът ще има такава роля в победата срещу румънския отбор.

11_10_2017_moci_4.jpgПри изпълнението на дузпи Моци изпълни пръв за „Лудогорец“ и откри резултата, а след това спаси две дузпи на Първулеску и Ръпа, предизвиквайки истински фурор. Така при резултат от дузпите 6:5 за „Лудогорец“ Моци класира отбора за груповата фаза на Европейската шампионска лига за пръв път в историята на клуба. На 15 май 2015 г. на стадион „Лудогорец Арена“ е открита трибуна на неговото име. На 12 септември 2015 г. е награден с Орден „Стара планина“ от президента на Република България, Росен Плевнелиев заради заслугите си в мача срещу „Стяуа“. Моци пожела да се снима пред нашите купи и награди, както ние обичаме да се снимаме с купите на „Лудогорец“.


11_10_2017_moci_1.jpgНа колко години започна да играеш футбол?

Футбол играя от 4-годишен. А официално, в отбор - от 7-годишен.


Имаш ли брат или сестра?

Имам сестра, която сега живее в Румъния – в Тимишоара.


Какъв ученик беше в училище?

На средно ниво.


Кой беше любимият ти учебен предмет?

Ами... никой /смее се/. Може да се каже - физическо възпитание и спорт.


Като дете какво си чувал за България?

Нищо не съм чувал. Знам, че бяхме заедно в комунизма. В Румъния – до 1989 година, не знам тук докога. В комунизма нямахме много информация извън Румъния. Така че нищо не съм знаел.


11_10_2017_moci_2.jpgСмяташ ли, че България и Румъния имат сега по-добри връзки в този момент?

Да. Още повече сега, откакто живея в България, виждам, че положението в България и Румъния е почти едно и също. Има румънци, които идват на мачовете да ме подкрепят.


А трябва ли тогава да се построят повече мостове над река Дунав между България и Румъния?

Разбира се, че трябва да се построят. Необходимо е. За по-добрите връзки и дружески отношения.


Какво ще кажеш за развитието на спорта в Румъния и България?

Мисля, че в този момент футболът в България е на по-високо ниво. Има и други спортове, които са по-развити, в момента се сещам за волейбола.


11_10_2017_moci_3.jpgЧувстваш ли носталгия към родната страна?

Не. Тук съм от доста време, харесва ми. А когато семейството е с мен, не чувствам носталгия.


Какво мислиш за Разград?

Един красив град с най-добрия футболен отбор .


Ако се отвори възможност да се преместиш в по-добър отбор, би ли приел?

Не! Тук се чувствам много добре. За мен важен е не само отборът. Тук има един град, имам дом, който го чувствам като втори дом.


Изключваш ли света около себе си по време на мач, т.е. виковете, всичко?

Не може, не може винаги! Пробваш. Трябва да си там! Сто процента концентриран там, на терена. А има моменти, когато не си там.


Как успяваш да овладееш напрежението във важен момент от мача?

Отново с концентрация. Трябва да се чувстваш добре на сто процента срещу всеки един отбор – и по-малък и по-голям.


Какво е за теб колективът, екипът?

Ами ние сме много добър колектив в мачовете. Извън терена няма как - всички не може да сме най-добри приятели, защото сме от различни държави. Е, разбира се, че имаме приятели в отбора. Понякога проблемът между нас е в общуването, свързан е с езика. На терена сме много сплотени, истински екип, затова побеждаваме! Целият отбор има принос в победите. Всички заедно!


Успял ли си да сбъднеш всичките си мечти?

80 процента. Всичко не може да се реализира. Трябва винаги да искаш нещо, да имаш все по-високи цели. И е трудно всичко да реализираш, но трябва да се стремиш да го постигнеш.


Имаш ли хоби? Играеш ли игра на компютър, на телефон? Или нещо друго?

 

Не играя на компютър и телефон. Нямам време за това, както и за друго. Моето хоби е да се занимавам с детето, с което съм във всеки един свободен миг, когато не играя футбол.


А като спомена детето, какво е чувството да си баща?

Чудесно е! Много силно чувство! Голяма емоция! Това е най-голямата емоция на света!


Искаш ли детето ти като порасне, да се занимава с футбол?

Детето ми е момиче. Казва се Мая-Елена.


Знаеш, че има и женски футбол.

Да, знам, но Мая е само на 2 години и половина и още рано да се мисли за това. А и не е важно какво аз искам. Важно е какво тя иска. Ако иска да се занимава с футбол, ще я подкрепя. Ако иска нещо друго, ще съм съгласен с това, което тя желае. Аз исках да играя футбол и баща ми от малък ме подкрепяше.


Какво бе чувството, когато трябваше да вземеш ръкавиците на Влади Стоянов срещу „Стяуа“? Много хора не очакваха, че точно ти, който си от Румъния, ще имаш най-голям принос за влизането в шампионската лига, още повече срещу румънски отбор.

Никой не може да каже какво мисли в такъв момент. Не можех в никакъв случай да мисля, че ще застана пред вратата и ще спася две дузпи. В момента в главата ми нищо нямаше. Нищо друго, освен че трябва да направим всичко възможно да класираме отбора за шампионската лига. А че има хора, които не го разбират, особено румънци! Не могат да разберат защо един румънец застава на вратата и спасява две дузпи срещу румънски отбор. Ами аз вече седем години живея тук и играя тук, в България. „Лудогорец“ е моят отбор, Разград е моят град. И както вече казах, тук е вторият ми дом.


А ти имал ли си интереси към вратарската позиция?

Когато бях малък, да. Не обичам толкова да бягам и заставах повече на вратата.


На кой футболист се възхищаваш най-много.

На Серхио Рамос.


Кой е любимият ти гол – най-хубавият ти гол според теб?

Когато играх в „Динамо“ - не помня срещу Хърватия ли беше или срещу Черна гора.


А в „Лудогорец“?

В "Лудогорец" важни са всички голове срещу ЦСКА.


Какво е чувството цяла трибуна да е кръстена на твоето име и да вика всеки мач: „Моци! Моци! Моци!“?

Има голяма емоция, казвам Ви! Не са много футболистите, които още играят, а имат трибуна на свое име. Тя може да е на мое име, но нея нямаше да я има без отбора. За тази трибуна работи целият отбор. И тя трябваше да е на целия отбор. Но аз извадих късмет. Чувството, разбира се, е много хубаво. И отборът е зад мен.


Настръхваш ли, когато чуеш химна на Шампионска лига?

Много! И от много време чакам този момент.


А как се чувстваш след победата срещу „Хофенхайм“?

Много добре. Чувствам се много добре след всяка победа. Всяка победа е важна, както за вътрешното първенство, така и за Лига Европа или Шампионската лига.


Какво е да играеш срещу футболисти като Юзил, Роналдо, Кавани?

Чудесно е. Още от началото на футболната ми кариера една от основните ми цели бе да играя срещу тези големи футболисти.


Срещу кой отбор желаеш да застанеш?

Ние сме играли срещу най-големите отбори. Паднахме тази година и не влязохме в шампионска лига. Играли сме срещу „Реал“ /Мадрид/, ПСЖ, „Ливърпул“. Така че съм си изпълнил желанието в това отношение.


Какви са отношенията с треньора?

Много добри. Ние трябва да правим всичко и заради него. Защото, ако нямаме успехи, трябва да си замине. А по-лесно е да се разделиш с един треньор, отколкото с двадесет и три.

 

 

Какво мислиш за юношите, които тренират сега в базата на „Лудогорец“?

Надявам се много юноши да влязат в първия отбор на „Лудогорец“. Трябва отборът на „Лудогорец“ да има повече българи.


Чувстваш ли се като пример за младите?

Да, нормално е всеки млад футболист от школата на „Лудогорец“ да иска да е като мен или друг футболист от първия отбор на „Лудогорец“, но те трябва да разберат, че за да стане това, трябва много, много да се трудят.


Какво са феновете за теб?

Феновете са много важни за вашия отбор. Видя се и срещу „Хофенхайм“. И много добре е, че играем в Разград. Защото тук имаме най-много фенове, а феновете са предпоставка за нашата победа.


Клуб „Репортери“