Търсене

Начало Интервю Ивайло ИВАНОВ, часовникар: С часовник на ръка човек по си тежи на мястото
Ивайло ИВАНОВ, часовникар: С часовник на ръка човек по си тежи на мястото
13 October 2017

С Иво се познаваме от времето, когато самият аз си закупих и започнах да нося часовник. Беше вероятно преди около 7-8 години. През всичкото това време с Иво сме се виждали редовно, защото или ще ми падне батерията, или ще ми се скъса верижката (а аз нося само кожени, металните ми убиват, но пък кожените се късат), или ще ми избяга датата, тъй като часовникът автоматично включва 31 дни, а понякога в месеца има само 30.


13_10_2017_4asovnikar-1.jpgВключително съм минавал през магазинчето му и за да закупя за подарък часовник за друг мой приятел. Иво е на 53 години и не си спомням момент, в който часовникарското му ателие на центъра да е било затворено, преместено, или в него да е нямало никой. Повече за своята професия ще ни разкаже самият той, а сега вече е време да му дадем думата. Всъщност, опре ли до времето, времето при него винаги е подходящо и навреме. Като часовникар, той знае това най-добре от всички останали. Просто защото работата му е да продава и да поправя часовници!

 

 

Здравей, Иво, и ти благодаря, че ни отдели време – за мен и за вестника. Когато си говорим за време, ти си часовникарят в града ни, откакто се помня. Разкажи ни малко повече за себе си и как точно избра точно тази нестандартна, но изключително полезна за един град професия?

Започнах работата си като часовникар още през далечната 2001 година. Открих професията си покрай моя вуйчо, който също е часовникар, но живее и работи в София. Той ме въведе изтънко в занаята, както се казва, за което винаги ще му бъда благодарен. Интересното е, че по онова време в Разград часовникар имаше единствено в Дома за услуги срещу площад „Момина чешма". За всичките тези години работата с часовниците ми доставя голямо удоволствие и за мен е истинска радост да го правя. Имам двама сина, Христо и Димитър, първият е в София, а Димитър живее и работи в Германия. С втория си син често се чуваме в Интернет и си говорим на живо онлайн, когато съм сам в магазина. Вярвам, че един ден той ще ме наследи в това, което правя. Жена ми също ми помага в работата. Щастлив съм от това, което върша и смея да твърдя, че си разбирам доста добре от занаята.

 

Има ли глад за часовници в Разград? Спират ли се хората в ателието ти често?

Не бих казал, че в Разград има глад за часовници, но със сигурност хората се спират и купуват, така че интересът към часовниците е налице. В същия момент нашият град е сравнително голям, за да съществува в него интелигенция, а сам по себе си всеки един интелигентен човек се очаква да носи часовник. Часовникът е авторитетен аксесоар, искам да кажа, че чрез него се съди за един човек дали (или не си) тежи на мястото. И със сигурност, искам обаче да подчертая това дебело, часовникът не е телефон и между двата аксесоара има значителна разлика...

 

Точно това и аз щях да кажа! През 2017 година може би сме свикнали да мислим, че всичко полезно се намира единствено в телефона ни. И все пак, защо да заложим на часовника вместо на телефона, какво всъщност ни дава един часовник?

Според мен един разумен човек ще заложи по-скоро на часовника, а не на телефона. Той знае, че телефони имаме всички, но не всички носим часовници. Изобщо няма как да заменим часовника с телефон, защото часовникът не просто показва часа – той е отчасти и моден аксесоар, тъй като върви и с вратовръзката, и с обувките, или със сакото. Всички тези неща са важни не само за мъжа, но и за жената, защото също иска да изглежда добре, докато го носи. Понякога тя го съчетава дори и с чантата си.

 

Има ли рецепта кога един човек да си закупи часовник? Трябва ли да се случи нещо, да има извънреден повод за това, или напротив – всяко едно време е подходящо за такава покупка?

За мен няма правилна рецепта кога един човек да си закупи часовник. Всеки един момент за нов часовник е подходящ, стига човек да изпитва нужда да си го сложи и да го носи. Дори, без да си правя реклама, бих заявил, че човек не просто има нужда от часовник, а от няколко часовника, които да използва по различно време и при различни поводи. Както се казва, по един часовник за всеки различен тоалет и случай. Например, аз много обичам да се разхождам сред природата, но ако един човек реши да лови риба, например, със сигурност той няма да реши да използва часовника, с който ходи на бизнес среща, а ще си закупи друг, вероятно дори и водоустойчив, за да не го намокри по време на риболова. А после пак ще си сложи скъпия. Има различни часовници, елегантни, спортни, с латински циферблати и т.н. Вече е въпрос на личен вкус какъв часовник точно ще му допадне на човека...

 

Може ли един човек да е точен, ако не носи часовник? А дали според теб ние в Разград сме точни хора?

Човек може да е точен и без да носи за това часовник. Все пак, логично е, че ако носиш часовник точността ще ти е вероятно приоритет. Но точността е вродена, човек или я носи със себе си, или я няма. Часовникът само може да ти помогне да станеш още по-точен. Иначе хората навсякъде са еднакви и не бих казал, че в Разград сме по-точни от хората в Пловдив или във Варна. Но с часовник е по-престижно, където и да отидеш. А хората обичат да изглеждат престижни, макар и не всички да са точни, както ни се иска понякога. Иначе на мен ми се е случвало да продавам часовници на всякакви хора, включително имам една серия от детски часовници с анимационни герои. Децата са луди по тях!

 

Какъв часовник и от коя марка носиш именно ти – човекът, който продава и поправя часовници?

Аз нося часовник марка „Casio" от 2005 година. Не е чак толкова нов, но когато си го избирах той тъкмо навлизаше като технология. Беше експериментален модел и на мен много ми допадна. До днес съм и си ходя с него, с циферблат е, а не с дисплей; изцяло класически тип е моят часовник.

 

Вероятно в работата си се срещаш и се налага да общуваш с много и различни хора. Какво би искал да виждаш по-често в професията си и трудно ли се работи с клиенти, за които точността е приоритет?

В работата си желая да виждам повече щастливи клиенти. Да знам, че този клиент носи моя часовник с удоволствие, а още повече се радвам, ако знам, че той не сваля часовника от ръката си. Но и знам, че има всякакви хора, включително съм наясно, че има хора, които си купуват часовник от мен, само за да демонстрират поведение с него, а не защото реално имат нужда да го ползват. Това ме натъжава. Да не говорим, че има и знам за толкова хора, които даже не могат да си сверят часовника, който са си закупили. Когато от Гринуич сменят времето, опашката от хора, чакащи да им сверя часовника, е оттук до дървото пред ателието ми. Сменят ли времето, знам, че на другия ден, в понеделник, аз ще бъда обсипан от клиенти, които сами не могат да настроят часовниците си. Разбирам ги хората, някои часовници са луксозни и имат екстри, за които самите ми клиенти или не знаят, или не подозират, или изобщо не ползват, какво остава, за да се научат и да си ги сверяват. Аз се опитвам да им обяснявам и да ги обучавам, но повечето от тях искат просто да си ги носят, а за техническата част очакват да разчитат на мен. Свикнал съм и вече не ми прави впечатление толкова. Както се казва, нали са мои клиенти, бих направил всичко за тях.

 

Благодарим на Ивайло за интервюто и му желаем да бъде здрав и винаги всичко да прави в най-точното време!

Дамян ХРИСТОВ