Търсене

Начало Култура 70 години Разградски драматичен театър
70 години Разградски драматичен театър
16 October 2017

Настоящият текст, който ще публикуваме в два последователни броя, проследява в синтезиран вид моменти от историята на Разградския театър от основаването му през 1947 година досега. Авторът, който е известен на широката общественост преди всичко като поет и журналист, преди трийсетина години беше и драматург на ДТ "Антон Страшимиров".


Любовта на Дулинко Дулев към театъра продължава и до ден-днешен. През годините той не спира да събира и систематизира всевъзможни документи и факти за историята му. Затова е и всепризнат негов летописец.

Материалът е част от подготвената за печат книга за историята на разградския храм на Мелпомена.

 

 

16_10_2017_teatar_2.jpgДатата 23 ноември 1947 година, когато в Разград се е състоял първият спектакъл на новосъздадения Разградски общински читалищен театър - премиерата на „Хъшове” по Иван Вазов, постановка на режисьора Тодор Донев, се счита за начало на театъра ни във вида, в който той съществува и до днес, но що се отнася до предисторията и въобще до театралното дело в Разград , то това е тема, която може са се обсъжда и коментира, но не и да се пропуска като 147-годишна реалност.

Още повече, че през 1922 г. Разградският общински съвет отпуска субсидия от 150 000 лева за щатни заплати на местния театрален колектив и чрез конкурс за началник на театралното отделение и режисьор бил назначен Неделчо Николаев, дотогава подсекретар на общината, суфльор-секретар - Никола Панчев, домакин-директор – Георги Газеров и артисти: Софка Дюлгерова и Парашкева Николаева от Разград, Георги Аргиров, Иван Русев, Сийка Русева, Ценка Кожухарова и Ирина Пенчева от Русе, и Атанас Христов от Търново. Режисьори са Болгар Багрянов и Дочо Касабов.

Пиесата, с която щатният театър открива първия си сезон на 9 ноември с.г. е „Силата на мрака” от Лев Н. Толстой. Четири дни по-късно е втората премиера -„Глупакът” от А.Фулда. И двете постановки са посрещнати много възторжено от публиката

Според проучванията на проф. Пламен Радев основната актриса на състава била Марта Мянкова .

Само ще добавим, че Марта Мянкова , Дочо Касабов и Болгар Багрянов са едни от големите имена в българския театър преди и след пребиваването им в нашия град…

16_10_2017_teatar_4.jpgБюджетни и политически /превратът през 1923 г./ причини бързо решават участта на колектива. На 9 декември 1923 г. съставът е пуснат в неплатен отпуск, което фактически е и краят на този етап от историята на театъра ни, тъй като артистите бързо се пръскат из други театри в страната…

Така или иначе, ще се съобразим с общоприетата дата и предшестващите я събития.

….На 9 март 1947 г. Кирил Данев, тогава завеждащ отдел „”Пропаганда и агитация” в Околийския комитет на БКП, по поръчение на Околийския комитет на БКП, предлага и общото събрание на членовете на читалище „Развитие”, базирайки се „на разградската театрална традиция и на необходимостта от създаването на нов тип изкуство, което да служи на по-широк кръг от населението и да пропагандира идеите на новото време сред работническата класа”, гласува субсидия за създаването на РАЗГРАДСКИ ОБЩИНСКИ ТЕАТЪР.

След това наистина е създаден такъв театър с местни самодейци и на базата на вече съществуващия Разградски самодеен читалищен театър с ръководител Радка Иванова Савова, известна повече под името Радка Арбайт.

За първото официално представление под новото име вестник „Разградски народен глас” през месец май 1947 г. пише следното:

„Група ентусиазирани младежи, под ръководството на Антон Бояджиев, чиновник при БЗКБанка и Радка Стоянова – чиновничка в общината, туриха началото на околийската театрална трупа при читалище „Развитие”.

На 11 май трупата изнесе с голям успех своето първо представление в Разград, драмата „Боряна” от Йордан Йовков.

От младите артисти особено добра игра дадоха: Петранка В.Атанасова в ролята на Вида, Татяна Ноева - Боряна, Димитър Минев – Златил, Михаил Георгиев Михайлов - Едрю и Николай Ицков - Ваклин…

…Изнесеното надмина очакванията на гражданството, то ни даде вяра, че създадената трупа ще се утвърди като постоянен културен институт и занапред ще пръска култура сред населението в околията.”

Години по-късно в два броя на в. „Гледища” от 28 март 1997 г. и 1 април 1997 г. РАДКА АРБАЙТт оспори фактиге….

„След като завърших гимназия през 1946 г. бях назначена като помощник-архивар при общината в Разград. Замислихме с Пенко Маев и Райчо Василев да създадем голям художествен състав с хор, оркестър, танцова трупа и драматичен състав. Но по една или друга причина този състав веднъж създаден, не провирея.

Аз задържах драматичния състав ревностно, започнахме репетиции на пиесата „Боряна” на Йордан Йовков. Беше много трудно. Колективът беше от млади и неопитни, но ентусиазирани младежи. Само Димитър Минев имаше малко подготовка……. Особено труден беше подборът на девойка за образа на Боряна. Помогна ми диригента на симфоничния оркестър Стефан Вачев. Убедихме Татяна Ноева, по-късно Вачева, да стане Боряна. На няколко пъти при нас по време на репетициите идва кметът Георги Казанджиев.

Кой изкриви истината, че ръководството на читалище „Развитие” било взело решение, било в центъра на създаването на театъра? Читалищните дейци не ни гласуваха доверие……… Отказаха ни читалищната сцена. Репетирахме и играхме в салона на училище „В. Левски”. Сцената беше без кулиси и завеси – гола-голеничка, тъмна и студена.

Напреднахме в репетициите, тръгнахме да събираме по раклите на съгражданите битови костюми и реквизит. Коста Белобрадов, тогава околийски началник, отпусна 100 000 лева за „театъра”. Един ден надничам в спортния салон на училището и заварих учителите-художници Асен Дацев и Георги Йорданов усърдно да коват и рисуват декори за нас. Никой не беше ме уведомил за това, изненадах се, не знаех как се употребяват отпуснатите пари. Много по-късно се появи Антон Бояджиев. Той подсигуряваше превозите, продажбата на билетите, организираше пътуванията по селата…” И прочее, без коментар.

Така или иначе, след общото събрание на членовете на читалището, има и друго решение - вече на Околийския народен съвет - за сформирането на професионален театрален колектив, тъй като:

„Резултатите от дейността на този общоградски самодеен състав бяха насърчителни, но те същевременно показаха, че на самодейни начала той не може да отговори на обективните революционни изисквания”. /Кирил Данев /.

 

КРЪСТЬО АРНАУДОВ,

през 1947 г. отговорник за спорта и културно-просветните организации в Градския комитет на Отечествения фронт в Разград, в тая връзка пише в спомените си:

„…Сегашният Разградски театър бе създаден при неизвестни за мнозина обстоятелства, за които до сега не е писано. Радка Иванова Спасова бе отлична рецитаторка и успешно ръководеше младежките политически агитки, но в никой случай не може да се счита за инициатор….

…. През 1947 г. председател на ГК на ОФ беше известният партиен функционер Тодор Цонев и понеже му бях казвал за познанствата си във Варна, когато стана дума за създаването на театър в Разград, той ме изпрати във Варна , за да потърся съдействие. От познатите ми артисти получих препоръка да отида в Шумен, където било и седалището и на Севернобългарския театър на младежта, който изнемогвал поради наличието на Шуменски театър, та те с удоволствие можело да се преместят в Разград!

В Шумен намерих Младежкия театър на тавана на Градския театър сред купища декори, репетиращи в пълен състав в един ъгъл. За голяма моя радост установих, че директор на тоя театър е моят приятел и състудент Иван Гайдарджиев.

Веднага споделих причината за моето посещение и за моя голяма изненада всички единодушно приеха да се преместят в Разград. Да си призная, доста се смутих. Не беше лесно да се поеме един такъв ангажимент без предварителното съгласие на Окръжния комитет на БКП, но тъй като имах зад гърба си Градския комитет на ОФ, по принцип решихме прехвърлянето… Тогава, обаче, стана голямото Разградско наводнение и, вместо като артисти, те дойдоха първо при нас като „бригадири” в разчистването на щетите.

Когато обаче се явих в ОК на БКП, за да запозная комитета със създаденото положение, първите думи към мен бяха „Кръстьо, как можа да ни доведеш тия пройдохи, легионери и хаймани, какво да ги правим сега? Махай ги от главата ни!”

Споделих това с Иван Гайдарджиев с доста заобикалки, като наблегнах най-вече на това, че те не отговарят на политическите изисквания. В тая връзка групата реши да поиска членство в Социал-демокрагическата партия, което уредих за няколко дни, но стана още по-лошо! Защо не били кадидатствали за членове на РМС /Работническия младежки съюз/!?...

Между впрочем хайманите,пройдохите и прочее, после станаха народни, заслужили и водещи артисти и киноартисти в страната, а специално Емил Пенчев, освен че стана отличен оперетен артист - дълги години бе и партиен секретар на Музикалния театър в София…

 

16_10_2017_teatar_3.jpgИЗ СПОМЕНИТЕ НА ИВАН ГАЙДАРЖИЕВ

Иван Гайдаржиев е роден на 16 март 1925 г. в Шумен. Учи в Разградската гимназия. След основаването на театъра ни през 1947 г. той е в него режисьор и една година административен директор. Напуска града през 1950 г.,след което е актьор и режисьор в театрите на Кюстендил, Силистра и Толбухин /Добрич/. Установява се във Враца, където след промените основа своя частна театрална трупа. Почина на 85 години. Играл е във филмите„Ламята” /Панакуди/, „Чичовци” /Хаджи Ахил/, „Пътят към София /Старият Будинов/, „Нечиста сила” /Дядката/, „Капитан Петко войвода /Кафеджията/ и др.


След завършването на гимназията баща ми ме записа в Търговската академия във Варна. Там, наред със следването си, се записах за драматичен ученик, а по-късно станах и стажант в театъра… Възлагаха ми епизодични роли, като ми плащаха по 50-60 лева тогавашни пари на представление, та се самоиздържах до известна степен. Само дето с дрехите бях зле, но гардеробиерът Бай Драко понякога ми даваше от театралния реквизит костюми и обувки срещу шише вино, което купувах от отсрещната кръчма.

16_10_2017_teatar_1.jpgВъв Варна открих Кондов…Иван Кондов… Кондата му викахме. Поканили ме бяха да водя драматичен кръжок в един строителен техникум. Бяха се събрали много ученици, но на мене ми трябваше момче, което да изиграе ролята на 80-годишен старец. Опитах всичките, но от всичките не бях доволен. Накрая остана едно нежно момченце, на което нямах особено доверие. Все пак, помолих го да подаде първите няколко реплики на стареца, а то направи това така, че веднага се разбра характера на героя..

След като отслужих военната си служба в Силистра, се завърнах в Шумен. Извика ме председателят от Областния комитет на РМС Рахо Аврамов и ми постави задача, да изградя младежки театрален състав. Събрах една група около себе си, а след това отидох във Варна.

От едно влажно мазе, където живееше в пълна бедност с майка си, измъкнах Кондата и го включих в нашия колектив… Тръгнахме по агитки, рецитирахме, а често подготвяхме и пиеси. Почти непрекъснато пътувахме с каруци от село на село, спяхме, където завърнем, гладувахме, но най-неприятното бе, че ходехме с окъсани дрехи.

….Случи се така, че преди подмяната на парите, в касата на театъра ни останаха доста пари – хората купуваха все скъпи билети, за да си похарчат левчетата. И реших аз да обновя трупата с нови артисти, та затова пак заминах за Варна… Там в една схлупена къщичка около тенджерата с боб, намерих трупата на Мари Матен, която се водеше към Помощната организация. Поканих ръководителката при нас, но тя се съгласи да дойде само при условие, че вземе хората си, около десетина души, със себе си.

16_10_2017_teatar_5.jpg

Имах пари бол, а и обмяната предстоеше, та подписах полицата на Помощната организация за 80 000 лева, поръчах афиши за подготвената от тях пиеса „Далечен път” на Арбузов и реших да пообиколим по-големите селища на Варненски окръг, за да възстановим някой лев от похарчените пари…

Оказа се, че артистите са си забравили дори репликите! Доведох ги после в Шумен, настаних ги по квартири при роднини и приятели, а мама готвеше за всички ни.

В Шумен, вместо да подготвяме нови пиеси, по навика на хората на Мари Матен, го ударихме на гуляи, към нашата бохемска група се присъедини и поетът Иван Пейчев, а парите взеха да се топят!

Разбра за тия ни подвизи Жейна Пискова от Областния комитет на Отечествения фронт, чула какви ги вършим, извика ме в кабинета си и ме задължи - или аз да си ходя, или да освободя трупата на Мари Матен!

По тая причина бързо, но съвсем отговорно, подготвихме пиесата „Край мътния поток” на Димо Сяров. Започнахме да обикаляме селата с нея, поопаричихме се. И една вечер представяме тая пиеса в Разград.

След представлението ме извика един от секретарите на Околийския комитет на партията /Зав.отдел – б.а./ Кирил Данев и ми предложи да останем с трупата в Разград и тук да основем Общински театър. Щели да ни осигурят квартири и да ни дават заплати!.... Не му мислихме много, вдигнахме се заедно с декорите от Шумен, та се преместихме в Разград.

Сега да преместиш един театър от едно място на друго, че отгоре на това да вземеш декорите и костюмите, доколкото ги имаше, ще те таксуват като криминален престъпник, но тогава шуменци не ни се разсърдиха много, ако даже не са отслужили молебен, дето сме се махнали от главите им!

Така станах основател и пръв директор на Разградския общински театър! Оформи се една доста солидна група, между която бяха Кондата – Иван Кондов, Слабака – Петър Слабаков, Димитър Минев, Емил Пенчев и пр.

Малката къща на Димитър Минев ни приюти под един покрив - спяхме по трима-четирима на едно легло, по шест-седем души в една стая, а майка му ни готвеше и затова я наричахме Странджата…


ххх

Колкото и за нас да са любопитни и интересни спомените на съвременниците, трябва да кажем, че документите показват, че наистина Иван Гайдарджиев идва тук като директор на Шуменската младежка трупа и с нея полага началото на първия ни „Околийски читалищен театър” в Разград, заедно с Емил Пенчев, Жеко Гайдарджиев, Иван Кондов, Мари Матен и пр. Към които се присъединяват Петър Слабаков, Димитър Карпов и местните Сергей Бартенев, Димитър Минев, Станка Пенчева, Недялко Матев, Роза Хананел и т.н.

Нещо повече, според стария актьор Димитър Минев, първата постановка на наша сцена е на пиесата „Ревниви съпрузи” от Месницки, с режисьор Иван Гайдарджиев, но достигаме отново до думите на Кирил Данев : „Някои наши другари недоверчиво клатеха глава и казваха: С тия изпуснати хора театър не може да се направи!”…

Заради това за директор на театъра ни е назначен Тодор Донев, бивш политически офицер в Силистренския конен полк с известен театрален опит, а групата е попълнена чрез конкурс и жури с председател Гайдарджиев - с Милка Томова, Кирилка Борисова, Николай Пецев, Валентина Недялкова, Ангел Димитров, Дора Стефанова и Минко Стоянов – театърмайстор…

И закономерно достигаме до официално признатата ни в последствие за рожден ден на театъра ни дата -


23 НОЕМВРИ 1947 ГОДИНА

Тогава пред местната публика била представена пиесата „Хъшове” по Иван Вазов, с режисьор Тодор Донев, в която участват:

Странджата -Николай Пецев, Македонски - Иван Гайдарджиев, Владиков - Калоян Карагьозов, Попчето – Иван Кондов, Мравката - Недялко Матев, Хаджията - Емил Пенчев, Деребеят - Ангел Димитров, Старият Бръчков - Сергей Бартенев, Добревич - Димитър Минев, Евгения - Станка Богданова /Пенчева – б.а./, Христович - Димитър Костов /Карпов/, Младия Бръчков - Жеко Гайдаржиев, Румънски полицай - Мишо Михайлов.

На 28 ноември вестник „Разградски народен глас”” отразява събитието по следния начин: „На 23 т.м. Разградският драматичен театър откри своя пръв театрален сезон с премиерата „Хъшове” от Иван Вазов. Успешното представяне на Вазовата пиеса, резултат на упорита едномесечна работа на ръководители и артисти на новосформирания театър в нашия град, беше неочаквано за гражданството. Затова така възторжено зрителите акламираха играта на артистите.

Една голяма празнина в нашия културен живот е вече запълнена. Успехът на новосформирания Разградски драматичен театър е безспорен. Да подкрепим делото на нашите артисти!

На снимката: ръководителите на театъра:: Тодор Донев – писател и Иван Гайдарджиев – артист-режисьор.”


….През същия сезон 1947/48 г. са играни още: „Сигнал” на Тодор Донев, режисьор Тодор Донев, „Милионерът” на Йордан Йовков, постановка на Иван Гайдарджиев, „Платон Кречет” на А.Корнейчук, реж. Иван Гайдарджиев, „Лес” на А.Н. Островски, реж. Сергей Бартенев, „Диньо Мързелана” . отново постановка на Гайдарджиев, и „Чуждото дете” от Шваркин, реж. Тодор Донев……