Търсене

Начало Интервю Старши комисар Румен ГАНЕВ: Честен богат полицай няма...
Старши комисар Румен ГАНЕВ: Честен богат полицай няма...
19 October 2017

„Вътрешна сигурност“ на МВР арестува 5 гранични полицаи за трафик на нелегални емигранти“, „Арестуваха корумпирани полицаи за връзки с наркодилъри“, „Арестуваха полицейски началници в Плевен“, „Арестуваха полицейски шеф заради схема за телефонни измами“.


20_10_2017_rumen_ganev.jpgТова са само част от отразените в медиите спецакции на дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР от тази година. Последната бе в неделя, когато агенти закопчаха двама полицаи от столичното 7-мо Районно за наркоразпространение и взимане подкупи. Единият от тях се оказа разградчанин. И ако хора като него трупат негативи и на системата, а в случая и на града, един друг полицай, също от Разград, е повод за гордост.

Той стои зад всички успешно пресечени престъпни схеми с участието на полицейски служители. Нещо повече – той оглавява дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР още от самото й създаване през 2008 година. Прекъсване има само в периода 2013-2014 година, когато се оказва неудобен на тогавашния нов вътрешен министър и бива отстранен. За кратко. До следващия министър.

Той е Румен Вълчев Ганев, старши комисар.

В системата на МВР е от 1997 година, работил е за Национална служба „Сигурност“ в областната дирекция в Разград, а след това и в отдела на ДАНС. Именно там го заварва поканата за директорския пост в София, отправена от вътрешния министър Михаил Миков, с когото се познава от студентските години.

На някои Ганев е познат като учител, на други от периода, когато е работил в „Антибиотик“, за трети е един от основателите на СДС в Разград. Име е и в спортните среди – бил е баскетболист във всички формации на „Лудогорец“, включително и по времето, когато тимът бе в челото на „А“ група, както и баскетболен съдия.

СV-то му в частта „Образование“ е интересно като за полицай – магистър е по история и география на СУ „Климент Охридски“, има и магистърска степен по „Публична администрация“ от Академията на МВР. Натрупал е впечатляващи допълнителни квалификации, включително курс „Борба с корупцията и модел на закон - политика на изпълнение и симпозиум за развитие“ в Международна академия по правоприлагане в Розуел, Ню Мексико, САЩ, от преди няколко месеца.

От тази година Румен Ганев е и зачислен докторант по „Съвременни системи за управление и мониторинг“ във Военната академия „Г. С. Раковски“ - София.

20_10_2017_action.jpgКак се печели доверие и покана за толкова ключова позиция, как не я е изгубил вече близо 10 години, защо полицаите стават престъпници, на тези и много други въпроси Румен Ганев прие да отговори специално за „Екип 7“. С уточнението, че интервю не е давал може би поне от 5 години насам.


 

Старши комисар Ганев, как от служител в разградската полиция се стига до пост на директор „Вътрешна сигурност“ в МВР? Това, че сте познат от студентските години на бившия вътрешния министър Михаил Миков, по чието време бе създадена дирекцията, изигра ли действително някаква роля за назначението Ви?

Изигра роля, разбира се. Дирекцията беше създадена именно, когато Михаил Миков стана министър на вътрешните работи. Принципът е тя да е подчинена на най-високото възможно равнище, в случая на вътрешния министър, за да могат служителите й да проверяват всички под него. Миков е търсел човек, на когото да има доверие. Естеството на длъжността е такова, че онзи, който я заема трябва да е лоялен. Лоялен, не сервилен, защото това са две много различни неща. Спрял се е на мен, защото ме познаваше добре, вече имах 11 години в НСС, бях натрупал опит. Профилът ми е бил точният. Знаете ли какво ми каза, когато ми се обади: „Трябва ми човек със сърце и д...!“. Имахме общи неща помежду си, едната страна от рода ми е от Грамада, Видинско. Той пък е от Кула. В Софийския университет играехме заедно баскетбол.

Когато правиш екип, привличаш хора, които познаваш като личности. Такива, на които можеш да разчиташ толкова, че би могъл да оставиш да заместват. Не говорим за това да назначаваш приятели, близки и роднини. Затова Михаил Миков се е спрял на мен. Е, дойде ми като гръм от ясно небе. Не само на мен, а и на всички в системата, в министерството. Питаха се: „Кой е тоя от Разград?“. Смятам че това, че бях напълно непознат са тях, също си постигна ефекта. Така сме еднакво отдалечени от всички, и в същото време еднакво близко.

 

 

Вече близо 10 години сте на този пост. Как се оцелява толкова време на позиция, пряко подчинена на министъра на вътрешните работи? Оттогава досега се смениха осем министри, но Вие все още сте директор на „Вътрешна сигурност“.

Как се оцелява ли? С принципност, с позиция. С всеки един от тези министри съм имал разговори при встъпването им в длъжност и съм им казвал директно: „Моята визия за работата е такава, ако прецените, че съвпада с вашата визия – оставам!“. Е, при министър Цветлин Йовчев имах едно прекъсване, но това е част от нещата, когато следваш своята линия. Въпросът всъщност не е как се оцелява на този пост, а как да убедиш министъра, че ти си човекът, който ще предостави обективната информация, ще предложи линия, решения и т.н. Изключително важно е да казваш истината, а не това, което искат да чуят. Така се печели респект и уважение. Затова и за толкова години като директор на „Вътрешна сигурност“ никой никога не ми е казвал: „Смачкай този или онзи, работи по някого“ или нещо подобно. И сега няма как някой да накара мен или някого от екипа ми да направи подобно нещо. Аз също привлякох хора, на които мога да разчитам, с които имаме обща визия. На петия ден като директор се обадих на Павлин Коджахристов, с когото в Разград бяхме колеги, и го поканих да ми стане заместник. И така вече сме заедно 10 години и в победи, и в беди. Действаме по три основни стълба – обучение, превенция и разследване. Не правим нещата кампанийно, имаме дългосрочна стратегия, системен подход. Дори и да дойдат други на нашите места, ние вече сме задали посоката и процесът е необратим.

Ето, сега за втори път в София ще съберем колеги от всички Балкански служби по проблема с корупцията. След първата ни среща създадохме 24-часова гореща връзка, заедно успешно разбиваме канали. Участваме в международни проекти.

Трябва постоянно да се усъвършенстваш, да четеш, да се развиваш, да предаваш опита си на други. Аз насърчавам колегите си да следват тази посока. В момента в дирекцията имаме девет докторанта, четирима доктори на науките, двама доценти. Стимулирам служителите да се обучават, участват в семинари по линия на ILEA, на CEPOL, на Фонд „Вътрешна сигурност на ЕС, съвместно с колеги от Румъния и Сърбия. Отделно имаме съвместна програма за обучение с Китай. Това не е само повишаване на квалификацията и знанията, дава им и самочувствие. Знам го от личен опит. Ако в началото е имало ситуации, в които не съм бил напълно уверен, сега самият аз действам със самочувствие, планирам операции, нося и отговорност.


Какво кара полицаите да стават престъпници и да влизат в схеми на корупция, ниското заплащане или нещо друго? Катаджията ли е най-доброто нарицателно за това явление?

Комплексни са причините. Всички, които влизат в полицията трябва да знаят какво ще изгубят, ако престъпят закона. Честен богат полицай няма. Със сигурност заплащането е важно, те трябва да са социално и материално устойчиви, защото натискът върху тях е голям. Ежедневно са поставени пред изкушения. За това и полицаите трябва да имат сигурност, да се стимулират с облекчение на данъци или по някакъв друг начин, с допълнителни възнаграждения. Но не всички, а онези служители, които си гледат работата. Трябва да има адекватно заплащане и то диференцирано, трябва да има регламент за заплащане, оценка на труда. Ние в нашата дирекция го правим. Това обаче е въпрос на битка.

Професията „полицай“ трябва да е стълб. Корупцията в системата трябва да се сведе до минимум, защото удря по имунната система на държавата, образно казано.

Катаджията ли е най-доброто нарицателно? Никоя служба не е застрахована от прояви на корупция. Във всяко стадо има мърши. Считам, че корумпираните служители са минимална част от състава. Вече няколко пъти провеждаме операции срещу служители, които участват в наркоразпространение. Подобно нещо е недопустимо. Затова сега предлагаме изменения в закона, които да позволят на полицаите да се правят тестове за наркотици, на случаен принцип. Противодействието не е единична акция по залавяне на служители, а система от действия, които да намалят до минимум възможността хората на закона да го престъпват. С Павлин Коджахристов четем лекции по обществен ред, охрана и сигурност. Говорим за тези неща на бъдещи наши колеги. Ето, например, трафикът на хора е глобално предизвикателство. Знаете, проведохме акции, в които заловихме гранични полицаи, влезнали в канали за превеждане на мигранти. Давам им този пример на студентите и им казвам, че трафикът на хора вече застрашава националната сигурност. Проявите на алчност сред някои от нас утре ще ни се върнат кърваво. Защото тук живеят нашите родители, деца, жени. Рискът е за всички ни.

Това също е част от каузата да работиш за онова, което идва след теб, да дадеш добра основа, да осигуриш качествени, образовани хора на системата. В Академията на МВР не трябва да се приема по документи. Все пак на онези, които я завършват им се осигурява автоматично работа за дълъг период напред. Там трябва да се влиза с конкурсни изпити, да се търси маята.


Какво мотивира човек от системата на МВР да мине във „вътрешния отдел“ и да започне да проверява колегите си, така да се каже „своите“? Във филмите ролята на ченгетата от „вътрешна“ винаги носят някакъв негатив, полицаите не ги обичат. Усещате ли го и Вие в работата си?

Не е лесно да ги мотивираш да работят отвътре. Трябва да имат сигурност, на първо място заплащането трябва да е по-високо. Основното е да предложиш добри условия на труд, възможности за допълнителна квалификация, обучения, участия в проекти.

Трябва да си отговорен, обективен, справедлив към служителите си, да си част от екипа, да сте като едно голямо семейство. В същото време обаче всеки трябва да си знае мястото.

На много места на майчинството се гледа като на заплаха за поста, който заемаш, жените го отлагат, за да не изгубят работата си. Аз проявявам разбиране по този въпрос, но и знам че когато се върнат от майчинство ще продължа да разчитам на качествени и верни хора.

„Вътрешна сигурност“ не е само дирекция, която наказва полицаите, но и ги защитава.

Лоши ченгета сме единствено за онези, които нарушават закона. Ние сме вълците, които чистят гората. В цирка вълк няма да видиш, нали така беше приказката?

 

 

Да ловиш полицаи престъпници не е ли най-трудната част – това са хора, които познават системата отвътре, знаят кога и как се действа, наясно са с вратичките и съответно могат по-добре да си „опичат“ работата?

Много са изобретателни нашите полицаи, особено когато искат да добият облага. Но има и друго - алчността и лакомията нямат граница. Това ни помага да ги ловим. Повечето се увличат, буквално забравят къде се намират и ги хващаме. Има и такива, които както казахте „си опичат работата“, но ние имаме отлични професионалисти и ги залавяме.

Работим по това да се въведат и допълнителни механизми за контрол. От следващата година ще започне прилагането на т.нар. тест за интегритет, проверки на имотното състояние и вярвам, че този тип действия ще намалеят рязко.


Откакто сте на този пост разработвали ли сте служители от системата на ОД на МВР-Разград? Ако да, за какви случаи се е касаело?

Не, извършвали сме само дисциплинарни проверки, имало е дисциплинарни наказания. Последно бяха служители от пътния контрол. Но толкова. В случая с началника в Лозница

например ставаше дума за дисциплинарни нарушения и лоша организация, не за престъпления.

Подавали са ни сигнали, проверявали сме ги всички, но те невинаги са били обективни. Някои са били и клевета и не са се доказали.

Като цяло полиците тук си вършат добре работата. Толкова добре, че дори аз получих акт за нарушение на пътя и то най-големия, който някога съм имал. 300 лева глоба платих, защото с радарна камера са ме засекли да се движа с по-висока скорост. Някъде до Ушинци мисля, че беше. При това бях с личния си автомобил. Така че работят колегите и така трябва да бъде. Веднъж, на територията на друга дирекция, ми бяха съставили фиш. По-късно директорът им видял, че е на мое име, звъня ми да се извинява и да ми каже, че ще ги накаже. Не – казвам, няма да ги наказваш, момчетата работят, това се иска от тях.


И вие, и заместникът Ви сте работили тук. Това че има толкова силно местно присъствие на върха на „Вътрешна сигурност“ не създава ли предпоставки за някакъв, така да го кажем, чадър над полицаите в Разградско?

Няма чадър, без значение кой е и откъде е. Обикновено, ако имаме някаква информация, която касае служители на ОД на МВР-Разград, гледам да ги проверяват други хора. Именно, за да няма почва за подобни спекулации. Има хора в Разград, които насаждат подобни внушения, но това не е сериозно. Онова, което искам и наистина се опитвам е да помагам на дирекцията, но кадрово не взимам отношение. Държа на Разград, на това по линия на МВР да са добре, но това не означава че ще са богопомазани.

Професионално дирекцията стои добре, проблемите в нея са личностно ниво и особености на характери. Моят съвет е те да се надмогнат, защото това е в интерес на общата цел. Не трябва да има реваншизъм. Ако пък някой колега има какво да каже за друг, ако им достоверна и обективна информация за нечии нерегламентирани действия, а не слухове и клевети, да подаде сигнал при нас, ще го проверим. Вече има защитеност на подателите на сигнали, ако обаче не се докаже това, което са твърдели, проверяваният имат право да поиска да разкрием самоличността им, когато разследването приключи окончателно.

На дирекцията в Разград й трябва повече хоризонт и инициативни и разтропани хора, защото там като отчети и резултати всичко е на ниво, но има проблем с материалната база. И тук инициативността трябва да е в две посоки – не само от страна на полицията, но и на местната власт и областния управител. Разградската дирекция е на едно от последните места в страната като състояние на база и техника. Трябва да се лобира за финансиране – държавно и по европрограми, да се помогне с участие в проекти на регионален принцип. Опит в тази посока може да се вземе от съседни на Разград дирекции, като Русе и Силистра например, да се намери човек, който да работи специално за това, както се е случило на други места. Трябва да анализира неуспеха, не успеха. И този принцип касае не само дирекцията в Разград, и не само институцията МВР.

Има и проблеми, които не могат да се решат на местно ниво, а те пряко засягат мотивацията за работа на колегите. Имам предвид това, че те нямат равен таван за растеж, защо в София служителите да могат да израстват повече? Това да се изравят възможностите вече съм го поставил като предложение. Трябва и районните инспектори да се разтоварят от несвойствените допълнителни задачи, с които ги товарят, за да могат да си гледат работата.


Търсили ли са Ви за съдействие „загазили“ служители от ОД на МВР-Разград?

Не, не са ме търсили. Никога. Не само от разградската дирекция, от нито една.

Вероятно защото са наясно, че при мен няма да мине този номер. Има си ясен регламент за действие и той важи за всички без изключение.


Има ли нещо, за което не се сетих да попитам, което искате да каже?

Има, и то не е свързано с полицията, а с другата ми страст – баскетбола. Много ми е жално за това, което се случи с него, с отбора, със залата. Много пъти съм говорил с кмета за състоянието на базата, крайно време е да се направи нещо, за да бъде довършен този ремонт, за да започне залата да функционира. Трябва Общината да си свърши работа, а аз ще помогна с каквото мога. Имам контакти, говорил съм вече дори с президента на федерацията Георги Глушков, обещал ми е да дойде в Разград и той да открие залата. Имам уверенията му, че по програми за детски спорт може да започне да се работи. Бивши баскетболисти са готови да помогнат също финансово. Има начин баскетболът в града да се възкреси. Но това не трябва да отлага. Иначе скоро може да започнем да говорим за зала „Абритус“ като за археологическия музей „Абритус“, като за нещо древно и застинало завинаги във времето.

Вижте какво се случва с футболния отбор „Лудогорец“. Където и да ходя по света, навсякъде виждам българи, които имат в домовете си, в офисите си шалчета, екипи, артикули на отбора. Аз често, така да се каже, „лекувам“ приятели, колеги, дори и министри - фенове на т.нар. грандове, с „Лудогорец“. Като започва при нас работа нов служител първо го питам от кой отбор е /б.ред.- смее се/. Така че спортът, какъвто и да е той, може да даде много – и на хората, и на града, и на страната. Затова каквото зависи от мен, за да се върне баскетболът в Разград, ще го направя.


Мила КЮЛЮМОВА