Търсене

Начало Искам думата Бърза помощ до Бърза помощ...
Бърза помощ до Бърза помощ...
25 October 2017

Преди дни човек от съседния жилищен блок получи тежка контузия. Минути след обаждането до телефон 112-и пристигна с вой линейка от Бърза и неотложна медицинска помощ, отнесе го за лечение. Днес съседът се разхожда по улиците излекуван и доволен, пък аз си мисля какво хубаво нещо е това Бързата помощ. Не само тая, която идва със сирена при теб, когато я ти се разхлопа сърцето, я те блъсне кола на пешеходна пътека...


Иска ми се да има и една Бърза помощ и за онова наше примирение към неправдата, което започва и свършва или с мърморене поединично, или с поединично спасяване някак си и някъде си.

Мое неангажирано мнение е, че това наше индивидуално спасяване ни е наследство от оня петвековен период, когато дедите ни са имали своя частна собственост при отсъствието на права за защита на тази собственост, която на практика се явява тяхното препитание и оцеляване. В подобна реалност не ти остава нищо друго за индивидуално спасение, освен или да приемеш, че „покорна главица сабя я не сече“, или да пратиш поробителя си в дома на съседа с уверението, че неговата дъщеря е по-хубава и кокошките му са по-сладки. И да побързаш да се скриеш отново зад високите стени, с които си обградил двора си, та око да не може да погледне в него.

Плод на тази наша развила се индивидуалност са и днешните крепостни дувари, строени около вили, селски къщи и т.н. Подобно явление в света съществува само у нас и в някои райони на Китай. Ненапразно още в началото на миналия век политологът Тодор Панов отбелязва в книгата си „Психология на българския народ“, че за разлика от другите народи, които при беда се обединяват, ние се разединяваме и всеки тръгва да се спасява поединично. Много по-късно писателят Марко Семов пише в книгата си „Българинът и властта“ следното: „Като народ и държава ние много трудно се организираме в името на национални каузи“.

Така че, трябва ни една Бърза помощ, която да лекува тази наша пречеща често на обществения ни живот индивидуалност. Ако преди месеци я имаше в Разград, нямаше да се съберат на протест пред общината заради вонята от „неизвестен извършител“ пет човека. Колкото и да викат тези пет гърла, за властващите това е „глас в пустиня“. Защото пет загубени бюлетини през следващите избори са нищо. Но ако тази Бърза помощ доведе към тези пет гласа още пет хиляди, тогава едва ли ще остане положението „кучетата си лаят, керванът си върви“. Макар че, така като гледам около себе си, конкретно за Разград една Бърза помощ няма да ни бъде достатъчна, но...здраве да е.

Гледам по телевизията, събрали се хора, на които явно са бръкнали яко в джоба, протестират. Най-отпред плакат, започващ с умолителното „Помогнете ни!“. Чудя се, защо искаш да ти помогнат тези, които са те докарали до дереджето да излезеш на улицата. Ето ти работа за Бърза помощ. Идва, сменя плаката с вместо „помогнете ни“ с искане за наказание на виновниците и промяна на правилата, които явно дотук са неефективни. Може да има и надпис, който започва с „мамка ви!...“, но това е по желание.

Колко по мисля, толкова по ми харесва идеята за тази Бърза помощ. Може да се създаде и една специална за политическия ни и държавен елит. А може и да не се създаде с цел спестяване на средства, тъй като положението тук е май безнадеждно за лекуване. Още повече, че пак в началото на миналия век и в същата си книга политологът Тодор Панов пише за тези хора: „И се стремят тъй страстно към министерското кресло не за да реформират страната, не за да подобрят условията на народния живот, а поради непреодолимото желание да забогатеят, да ограбят където и колкото може, да удовлетворят своите лични амбиции“...

Е, ако някой смята че днес е по-различно от горния цитат, може да поеме инициативата за създаването на Бърза помощ за политиците и държавниците ни. На мен една Бърза помощ за всички електорални единици ми стига. Достатъчна е за да се прочуем по света като народ, който с помощта на Бърза помощ отстоява правото си да живее човешки. Само да я създадем тази пуста Бърза помощ....


Иван ДЖЕБАРОВ