Търсене

Начало Оживление Преди 80 години разградски вестник предрича много от днешните „чудесии“
Преди 80 години разградски вестник предрича много от днешните „чудесии“
26 October 2017

На 20 октомври 1937 г. вестник „Разградско слово“ отпечатва статия под заглавие „Знаете ли, че...“. Автор е неизвестна на читателите жена на име Валентина Ант.Христова, сътрудник на вестника от Търговище, която разказва за чудесии, които ще станат през идващия век.

 


Трудно е да се каже откъде е взела всички тия данни, с които смайва читателите. Дали текстът е дело на самата авторка, или е препечатка от някой вестник, или пък откъс от научнофантастично произведение, е почти невъзможно да се отговори. Каквато и да е истината, по-важно е съдържанието. А то се покрива с доста нововъведения на техническия прогрес, станали вече наше всекидневие.

Статията започва с това, че тогава /преди 80 години/ светът бил в самото начало на чудесата и откритията. Следващият век щял да бъде чудовищно прогресивен, дори фантастичен и щял да продължи вълшебно с приказки от „Хиляда и една нощ“.

Бъдещият човек щял да се събужда сутрин от радиобудилник и щял да направи няколко радиомасажа и упражнения. Да, сега той наистина се събужда освен от будилници и от мобилния си телефон, може да те събуди радиото, разбира се, ако го настроиш да се включи в определения час... После щял да облече костюма си, който ще бъдел само от едно парче. Подобно щяло да бъде и облеклото на жените, така че нямало да има нужда от модни списания, ревюта и т.н.

На главата си бъдещият човек щял винаги да носи шапка, защото щял да бъде плешив. Не се уточнява дали и за жените се отнася да бъдат плешиви.

Докато закусвал, един радиомеханизъм щял да му докладва всичките новини с изключение на градските клюки, а някои от тия новини можело да се видят на апарата за далеко гледане. С едно малко бутонче можело да се промени и дължината на вълните и да се слуша откъдето пожелае човекът. Това днес го правят и радиото, и телевизията с различните си програми. С „едно малко бутонче“ пък можеш да влезеш в който си искаш сайт и да четеш новини на воля. За градските клюки авторката, разбира се, също е правя – тях ги няма в официалните медии и продължаваме да ги научаваме по традиционния начин от началото на миналия век. А закуската щяла да дойде от общата кухня на града през специално построени за целта тръби. Не се казва дали обедът и вечерята ще идват също по тия тръби. А телефонните съобщения щяла да приема и да записва пишещата машина на човека. Днес това се прави от джиесема и компютъра, по-рано някаква такава функция имаше факсът – едно остаряло вече устройство.

Бъдещият търговец като отивал с автомобил към кантората си, т.е. към офиса си /нека употребим днешната дума/ чрез радиото щял да чуе всичката си кореспонденция и веднага да продиктува отговора на джобния си диктофон. Сега това може да се направи чрез лаптопа и джиесема, да не говорим за смартфона и таблета.

Когато стигнел до сградата, където се намирал офисът му, елеватор щял да го изкачи на съответния етаж заедно с автомобила. Учрежденията щели да имат движещи се стълби, пътищата – движещи се тротоари, а големите магазини – движещи се етажи. Вероятно това предвиждане на бъдещето има български произход, защото се говори за улица „Леге“ в София. Трябвало ако искаш да отидеш на тая улица, да застанеш до вратата /на какво не се обяснява/ и да слезеш на въпросната улица. Ами и тези мечти вече са реалност по света, че даже и у нас...

Следва абзац, който още не е решен или поне не е решен напълно. Светът на бъдещия човек щял да бъде много по-тих и безшумен, защото шумът повишавал температурата в стаята и имал разрушително влияние върху механизмите. Щели да бъдат измислени дори безшумни превозни средства. Може би се има предвид електромобилите в днешно време, тъй че тук поне всичко съвпада. Този тих свят щял да бъде осветляван нощем от радиосветлина, разпръсквана от няколко радиостанции – все още не се е случило, но ние сме търпеливи, ще изчакаме...

Бъдещият човек щял да си носи радиоапарат, който да монтира където пожелае, а апаратът за далеко гледане щял да прави възможни много международни или междуградски конференции. И тук сме напреднали с помощта на телевизора, на лаптопа и джиесема.

Един друг абзац буди засега недоумение. Училищата щели да замрат, защото всеки ще можел да слуша в дома си и дори да вижда професора си. Лекциите сами щели да се резюмират на черната дъска. Всъщност и това до голяма степен се е сбъднало – вече има дистанционно обучение, получаваш си лекциите на електронната поща и пак чрез нея си изпращаш курсовата работа например. Даже в България и предсказанието за професора можем да кажем, че се е сбъднало – та нима нямаме университети, дето раздават платени дипломи, без „студентите“ да са виждали очите на професорите си? Е, надали авторката е имала предвид точно такова образование, но това е съвсем друга тема...

Публикацията завършва така: „А на какви ли още други постижения и чудеса ще се радва и удивлява човечеството един ден – това нашата фантазия не може да предвиди. Най-голямото чудо ще е, може би, сношението на Земята с другите планети.“

Както се вижда, много от предвидените чудеса са свързани с радиото, защото само то е било познато преди 80 години. А още през 40-те години на миналия век Джон Атанасов и Клифърд Бери създават първия електронен компютър, който преживява през годините много усъвършенствания докато се стигне до нашето време. Първият телевизор е тестван през 1925 година. Впрочем, апаратът за далеко гледане, за който се говори в текста, вероятно е телевизорът.

А наистина най-голямото чудо, за което само се споменава, е „сношението“ на Земята с другите планети. От 12 април 1961 г., когато излетя първият човек в Космоса, досега човечеството е изминало дълъг път в опознаването на Космоса. Засега „сношение с други платени“ има само с Луната и с Марс. Но науката и техническият прогрес вървят неотклонно все по-напред. Какви ли чудеса ще донесат оставащите 20 години според публикацията преди 80 години? Какви ли чудеса ни чакат след още сто години? Можем само благородно да завиждаме на бъдещите хора.

Все пак, длъжни сме да признаем, че повечето от предсказанията са се сбъднали. Ха иди, че не вярвай на разградските вестници и на разградските вестникари. Пишат истината и само истината и прозренията им винаги се сбъдват – така е било, така е и сега!...


Божидарка ЗЛАТАРЕВА