Търсене

Начало История Театрални усмивки от старите сцени
Театрални усмивки от старите сцени
26 October 2017

 

Как Слабаков „уби“ Иван Кондов в Исперих

Този случай ни го разказа преди години самият Петър Слабаков в дома му в село Бериево:

- Иван Кондов игра през 48-ма година Кънчо Чумата в пиесата на директора ни Тодор Донев „Сигнал“, а пък аз бях един лош надзирател и карам хората, значи, да работят повече от 12 часа и в края на краища убивам Кънчо Чумата…


Имах си собствен пистолет, от фронта си бях донесъл 48 пистолета и шмайзери, какво ли нямах?! И патрони имах със стотици?... Та вадех аз куршума и слагам памуче в гилзата, да не би да взема и наистина да го гръмна Кондата. И мисля, че в Исперих беше...

Засече ми парабелумът. Ама аз и кама си имах на кръста, та като го обърнах Кондата на коляното и го „коля“, а той крещи и квичи като прасе коледно, чак си рекох, че много преиграва, пък то излезе, че като съм го метнал, па съм му извадил ключицата на ръката и той реве, та се къса!... После в Исперих го водихме на чакръкчия, после бинтован-небинтован продължи да играе, а пък аз си носех за всеки случай по два пистолета, за да го гърмя…


27_10_2017_teatar_2.jpgКондов играе без реквизит в Габрово

При гастрол в Габрово в ранните времена на театъра ни Иван Кондов изпълнява ролята на Цар Фердинанд в „Царска милост“, обаче получава криза от апендицит и го прибират в болницата. За три часа колегата му Емил Пенчев трябва да научи ролята, да усвои образа и да го замести, но точно 15 минути преди вдигането на завесата Кондов се появява по чехли и болничен халат, с термофор на корема, избягал от болницата….

Нямало нужда да подплатяват мундира на Фердинанд с коремче – термофорът изпълнявал ролята на реквизит…

Всъщност, чудно ли е, че едни артисти са много известни, но не чак като Кондов!?


27_10_2017_teatar_1.jpgСергей Бартенев чака публиката си на разклона за Балкански

Големият руски и български актьор Сергей Бартенев /снимал се и във филми с Мишел Симон във Франция/, който е от съоснователите на Разградския театър, е в него също в най-гладните му времена и го возят с каруцата с декорите до разклона Разград-Русе-Балкански. Младежите са тръгнали пеш през целеца и виелицата. Каруцарят се уплашил от зимата и се отказал от заплащането. Разтоварил декорите, него и театърмайстора, реквизитор, художник, осветител, дърводелец и прочее - Минко Стоянов, и се върнал обратно…. Бай Минко му изградил с декорите стаичка, напалил огън по средата, дал му едно шише ракия в ръцете и тръгнал пеш към Балкански, за да търси каруца от там…. Връща се след около три часа и от далеч чува как Бартенев пее или изпълнява откъси от най-любимите си роли. Когато Бай Минко го подканя да тръгне, полузамръзналият актьор му отговаря на руско-български:

- Пачему? Я Бартенев Сергей! Если публиката мене още ме любит, нека да дойдет к меня… Я ешчьо не завъйршил свой репертоар!


На Николай Пецев му се разлепват мустаците

Другият наш „старец“ в театъра играе Дядо Златил в „Боряна“. Обаче на сцената му се разлепват мустаците и след като прави напразни опити да ги залепи отново, произнася следната паметна реплика:

- Вземете ми, бе, вземете, всичко ми вземете! И имота ми вземете, и жълтиците ми вземете, на ви и мустаците - и тях ми вземете, да се задавите дано!...


„Ама аз от добро сърце го правя“!

По традиция, когато артистите ни тръгват от едно село към съседното, домакините у които са спали през нощта, ги изпращат с баница, мекици или млечна попара, тъй че не са гладни, но пътувайки пеш по пътя, виждат слива ранозрейка и я напъплили. От царевицата обаче излиза един як селянин с гьостерица, тегли им една дълга майна и се гласи да ги бие…

- Аман, заман – викат нашите, - извинявай, ама артисти сме, гладни сме!

Както и да е, разминал им се пердахът, обаче вечерта, точно в разгара на действието в салона влиза същият селянин с кофа сливи в ръката и се качва на сцената.

Те играят, той тича около тях и се сърди:

- Що бе, що ги не щете? Аз от добро сърце ви ги нося!


Мирно! Свободно! Продължавайте!

Незабравимата разградска Есмералда от „Парижката Света Богородица“ - Ирина Абаджиева, игра и Нила Снижко в „Барабанчица“ - съветска девойка, която е внедрена като преводачка в Гестапо. Има в пиесата и нещо като стриптийз, тоест тя се показва пред немците като момиче с леко поведение… Но го гледат тоя спектакъл войниците от разградското поделение и точно на тая сцена като започва в салона едно викане и реване: Аааах, ааах, аааа, и прочее!

Старшината се качва на сцената и гръмко заповядва:

- Стани! Мирно! Да не съм чул нито звук!... Свободно! Седни!...Можете да продължите, другарко!


Гъмзата да темзи!

Явуз Махмузов – Йозо, играеше предимно главни роли, трагични и комични, положителни и отрицателни, с еднакъв успех и то толкова въздействащо, че в едно от търновските села се беше крил под седалките на автобуса. „Болярите“ искали да го бият, защото е предал царя като Манастър в „Калоян“ на Камен Зидаров. След финала пък на „Момичета в шинели“ от Ина Сабурова, където Йозо играе Предателят Фесченко, на сцената излиза кубратският културен лидер Иван Иванов – на всички участници дава цветя, а на Йозо - не. И му заявява гневно: „Ти, Фесченко, гнидо фашистка, не можеш с шепа пръст да затъмниш слънцето!“...

В комедията пък на Анжел Вагенщайн „Съкровището на Силвестър“ игра Черния пират Шейх ал шейх ибн Фараби ас Маракеш абу Лятиф Халдун бен Муртаза Али баба Харун ал Рашид Пешкип пехливан Бендер бей. Голям смях падаше, когато ги объркваше и започваше отначало, защото режисьорът много държеше на това изброяване. Но не затова ни е думата. В представление на същата комедия из окръга местен жител донася дамаджана с гъмза на артистите, Йозо е на сцената, а мъжете с малки роли вече са я подпукали и му викат „Гъмза, гъмза!“… И той вместо заповедта си „Нека сто залпа над реката Темза да гърмят!”, издава следната: „Нека сто залпа над реката Гъмза да темзят!”…


Сашо Божанов влиза в театъра ни с протекция

Студентът от Пловдивския университет Александър Божанов прочита във вестника, че Разградският театър е обявил конкурс за стажант-артисти, взема пари назаем от колегите си и тръгва за насам, но парите му стигат само до Русе и решава да продължи на автостоп.

Никой обаче не го взема, времето си тече и точно, когато той вече решава, че мисията му е невъзможна, до него спира жълт запорожец. Когато шофьорът разбира, че младежът до него си е зарязал студентството, за да стане артист в Разград, става много любопитен: „Защо?“, „Какво си играл?“, „Кои постановки си гледал?“, „Кои артисти знаеш?“, „Кой те е подготвял?“ и т.н. В оживен разговор неусетно се озовават до Стария ни театър и Сашо остава безкрайно изненадан, когато цяла група местни артисти начело с директора посрещат водача му с възгласите: „Хайде бе, Диди! Здравей, Диди! Как си, Диди, изпренадявахме ти се!“…

Оказва се, че го е возил самият председател на журито – незабравимият актьор Константин Димчев.

И вместо един изпълнител на мъжки роли, както е обявено по регламент, са назначени двама – другият е Димитър Варадинов, днес стълб на Хасковския театър.



И един нескромен личен мускетарски спомен

По времето, когато бях драматург на Разградския театър, поставихме комедията „Тримата мускетари“ на Марк Рехелс /по Александър Дюма/. В ролята на Атос бе разпределен столичният актьор /на щат при нас/ Александър Притуп. Той категорично заяви, че е възрастен и нито образът е за него, нито пък може да тича и да се бие със шпаги по сцената, та по предложение на режисьора Чавдар Кръстев /понеже бях с брадичка и дълга коса/ се реши да го дублирам. Той още на репетициите се отказа, но както и да е!

Беше по времето на първия дълъг сериал по телевизията „Робинята Изаура“, а спектакълът, макар и успешен, беше дълъг три часа! Та трябва да изляза на сцената с голяма чаша вино в ръката и с думите: „Защо ме викате, бе! Тъкмо си намерих приятна компания …“, когато виждам, че публиката се е струпала права на двете врати и се готви да бяга! И аз нямам представа как съм рекъл: „Защо ме викате, бе? Тъкмо си бях седнал пред телевизора да гледам „Робинята Изаура“ и вие ми прекъснахте удоволствието!“…

Избухна гръмогласен смях в салона, но хората си седнаха отново и спектакълът продължи нормално.

Обаче тоя спектакъл го гледал и директорът ни Христо Минчев, та веднага дойде зад кулисите. Вика: „Абе и аз много се смях, ама това не ти е Естрадата /бях играл малко преди това в Естрадния колектив към ОНС – б.а./, а театър и друг път не прави така!“…

 

 

Дулинко ДУЛЕВ