Търсене

Начало Искам думата Размисли за будителите и българските читалища днес
Размисли за будителите и българските читалища днес
29 October 2017

Наближава 1 ноември - Денят на народните будители. Неслучайно празнуваме този ден, защото на будителството дължим съхраняване на нашите идентичност. Първите будители Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, братя Миладинови, Петко Славейков и много други в мрачното безвремие разбуждат народната свяст чрез словото и събиране на автентичен фолклор.

30_10_2017_buditeli-2.jpg

Българските училища в епохата на Възраждането, първите печатни книги на новобългарски език, първите вестници и списания, разкриват един нов свят, на осъзнаващия се българин. Но в този процес на възраждане на духа, много голямо място заемат българските читалища, които се превръщат в културни и духовни средища. В тях са събрани първите библиотечни сбирки, там се провеждат сказки, играли са се първите театрални постановки.

30_10_2017_buditeli-3.jpgЧиталищата, които са наша родна институция, заедно с църквите и училищата, се превръщат в храмове на духовността. Възрожденският човек е осъзнавал мястото им в своя живот и с желание е давал своята лепта в построяването и поддържането им.

Какво обаче е мястото и състоянието на читалищата днес, особено в селата? Демографската криза обрича на тотално обезлюдяване малките градове и села. Закриват се училища, рушат се църкви, замира дейността на читалищата.

Това са всеизвестни до баналност факти, но ги споменаваме, защото сме засегнати и в Осенец – селище, в което е кипял активен икономически и културен живот, с три големи училища, църква, читалище с богата библиотека с над две хиляди жители, а сега са останали само седемстотин души.

За съжаление поддържането на тези духовни институции е все по-трудно, да не кажем почти невъзможно в някои кризисни моменти. Читалището на село Осенец е институция с богати традиции. Библиотечният фонд се обогатява всяка година с все по-малко книги, основно от дарители.

Самодейността не е прекъсвала своята дейност повече от шестдесет години. Разбира се, няма ги вече многото състави, липсва детска формация, а преди години имаше детски, младежки и възрастни танцови групи. Всички те навсякъде обираха овациите и се завръщаха само със златни медали. Настоящият ансамбъл за изворен фолклор „Капанка“ съществува от двадесет години. Повечето участници са жени и само няколко мъже, а млади хора почти няма, въпреки това съставът навсякъде се представя блестящо.

Известно, е че историята запазва спомена за миналото на човечеството, но автентичният фолклор съхранява и пренася във времето чрез танца, песента и словото духа на нашите предци, към които ние потомците имаме родов дълг.

Върху един саркофаг на египетски фараон археолозите разчитат следния надпис: „… спомени само името ми и ще ме възвърнеш към живот…“.

Ако перифразираме тези думи, ще осмислим, че всеки танц, всяка песен възвръща към живот нашите предци. Чрез изкуството участниците във фолклорната формация обезсмъртяват сътвореното, пренасят напред във времето наследената красота на автентичния фолклор.

С благодарност споменаваме дарителския жест на областния управител Гюнай Хюсмен, помощта на „Кристера агро“, „Антибиотик Разград“ АД , ЕТ „ЮПИ- Никола Христов“ и „СЕМПЕ-Васил Петров“ ЕТ.

Подобни благородни жестове ни карат да се чувстваме значими за делото, на което сме се посветили – съхраняване на автентичния фолклор.

Нека да има повече такива жестове на дарителство, защото това ще поддържа будителския дух за съхраняване на родовата ни идентичност.


Радославка ДЖИБАРОВА

с. Осенец