Търсене

Начало Институции Православна позиция, относно влиянието на „Хелоуин“ върху детската психика
Православна позиция, относно влиянието на „Хелоуин“ върху детската психика
29 October 2017

Вече почти три десетилетия западната култура активно прониква и влияе върху съзнанието на българина и особено на по-младите поколения, които вече изцяло са моделирани по неин образ и подобие.

Редно е да припомним, че съгласно член 13, алинея 3 от Конституцията на Република България, съгласно който „Традиционното вероизповедание в нашата страна е Източното Православие”, каквото и да означава това.


30_10_2017_carkva.jpgКакто добре е известно, Православието е едно от разклоненията на християнството и принадлежащите към неговите среди е редно добре да познават същината му, за да бъдат осъзнати негови носители. Но, очевидно, нарушената традиция в продължение на почти полувековното прекъсване на религиозното образование и възпитание в българското общество, се оказва пагубната причина съвременният българин с лекота и безкритичност да възприема чужди празници, внушаващи му на подсъзнателно ниво не особено благоприятен за самия него мироглед.

Постепенно традиционни български празници биват измествани и отмират, за да дадат място на чествания, характерни за западните общества, почитани векове преди Рождество Христово. Такъв е случаят с празника „Хелоуин“, почитта към който съвсем не е нова практика. Още древните келти са отбелязвали този ден в началото на есента, посвещавайки го на мъртвите и извършвайки ритуали, които по никакъв начин не са съвместими с обичаите, засвидетелствани от св. Библия, с която ние, като православни християни сме длъжни да се съобразяваме.

Според техните вярвания през този период мъртвите бродели по земята и живите можели спокойно да контактуват с тях. Кредо, което влиза в рязък контраст с библейските свидетелства, според които „Мъртвите нищо не съзнават“ (Еклесиаст, 9:5). Поради това, някои от тях носели страшни маски и дрехи, които да заблудят духовете, за да ги оставят те на мира, други се опитвали да ги умилостивят със сладкиши, а трети носели тиквени фенери, чиято светлина е имала за цел да плаши призраците. Тук трябва да уточним и детайла, че хората, упражняващи тези обредни практики, съвсем не са познавали Христовото спасително учение. Част от тези ритуали впоследствие са възприети от Западната църква, която ги осмисля по по-различен начин от езическия контекст, влаган в тях от келтските им носители.

Днес за никого не е тайна, че съвременният консуматорски настроен човек влага в съдържанието на тази традиция единствено елемент на забавление. Но това правило съвсем не е валидно за най-чистите Божии създания - децата, които и Господ многократно в свещения библейски текст представя като пример пред нашето внимание. За тях границата между реалния и приказния свят е много условна и относителна и особено по-малките възприемат тези действия, като абсолютна истина. Така те израстват с изопачена ценностна система, възприемайки злото като добро, а грозното като красиво. Резултатите са налице - агресия в училище и на улицата, непослушание и липса на уважение към по-възрастните, изграждане на субкултури и паралелни затворени общности, наситени криминални хроники.

Има ли изход от този порочен кръг? В Евангелието Господ Иисус Христос категорично и недвусмислено заявява, че никой не може да служи на двама господари, т.е. хора, които се самоопределят като православни християни не е редно да се отдават на ритуали, чийто характер е безкрайно отдалечен от християнското учение. Затова, нека вместо да погубваме с лека ръка душите на собствените си деца, проявявайки равнодушие към вкусовете им и насърчавайки участието им в чужди за християнската култура обичаи, да насочим стъпките им към православните храмове, за да не остане цитираният по-горе конституционен текст само пожелание.


Църковно настоятелство при храм "Св. Николай Чудотворец" - Разград