Търсене

Начало Интервю Проф. Диана ГЕРГОВА: Сборяново трябва да бъде световен парк вместо да тъне в тръни
Проф. Диана ГЕРГОВА: Сборяново трябва да бъде световен парк вместо да тъне в тръни
01 November 2017

Проф.Диана Гергова бе гост и водещ на проведената Национална научна конференция „Културно-историческо наследство – памет за бъдещето“, която се проведе в Разград миналата седмица по повод на 130 години от началото на музейното дело в града. Тя изнесе и доклад на тема „Проблеми на културно-историческото наследство. Националният резерват Сборяново - 35 години проучвания и предизвикателства“. Постигналата редица успехи археоложка бе отзивчива да даде интервю специално за „Екип 7“.


01_11_2017_gergova3.jpgПрофесор Гергова как видяхте 2017 година в археологически аспект?

Ще започна с последното събитие - конференцията в Разград, която се проведе в новия интерактивен музей. Няма по-голямо удоволствие от това да видиш успехите на колегите си, продължаващи една традиция на висок професионализъм и жар. Да не забравяме, че разкопките в Сборяново започнаха с участието на РИМ-Разград, а и сега сътрудничеството ни с колегите е изключително плодотворно. Находките от последните години, които постъпват там, се реставрират веднага и на много високо професионално ниво, а част от тях са вече експонирани и в постоянната експозиция на музея.

Неотдавна се завърнах от Атина, където бе представена пътуващата постерна изложба „Сборяново - свещено място за срещи на култури и религии“. Тя е създадена със съдействието на Културния институт към Външно министерство и вече години наред обикаля света. За пръв път обаче тя се показва с обновена и допълнена информация за златното съкровище на Котела от Голямата свещарска могила, за келтската колесница и келтското светилище, което продължаваме да проучваме. Постерите бяха експонирани в Културния център на община Атина в присъствието на дипломати и колеги. Радващото е, че събитието бе уважено и от много българи, живеещи и работещи в там.

01_11_2017_sborianovo-1.jpgВ залата на нашето посолство изнесох лекция за Сборяново и за мое голямо удовлетворение гръцките колеги споделиха, че за тях има много нови идеи, които са породени от нашите изследвания и резултати. Една от археоложките заяви, че според нея в ловната сцена върху гробницата на Филип Македонски, който се жени за дъщерята на гетския владетел Котела, принцеса Меда, е изобразен и гетски благородник, вероятно придружавал Меда при идването й в македонската столица. Това обогатява с още един щрих тесните връзки между гетското и македонското царство.

Надявам се, че това ще поощри по-тясното ни сътрудничество с колегите - наши естествени научни партньори, които аз бих нарекла „древни роднини“.

Ако говорим за резултатите от теренните проучвания тази година, то можем да кажем, че за кратките срокове на разкопки и значително по-трудните условия за работа поради спецификата на обекта, успяхме да разкрием входа на келтското светилище и част от рововете, които са го ограждали с ритуално натрошени тракийски съдове, фрагменти от амфори. Условно това е могила 39, където миналата година намерихме келтска войнска тока, ритуално огънат тракийски меч - ромфея, костите от женски скелет, както и кремирани човешки кости. Надявам се догодина да имаме още по-добро финансиране и да довършим проучването на този сложен и различен от една тракийска могила обект.

01_11_2017_gergova1.jpgКакто знаете, по силата на договор между Националния археологически институт с музей при БАН и Женевския университет, работата на колегите ни от Швейцария, особено в съвременното документиране на находките на едно много високо ниво, ни помагат за обективната реконструкция на разкриваните ситуации.


Умеем ли да покажем богатото наследство на Сборяново по правилен начин?

За съжаление, резерватът е в окаяно състояние и деструктивните процеси са изключително силни. Такива са и оценките на нашите чуждестранни колеги, които след 13-тия конгрес по тракология в Казанлък преди месец, посетиха Сборяново.

Това бяха колеги, работещи по проблемите на тракийската култура и влиянията й на север, а някои от тях и с конкретен принос и в нашите проучвания в тук. Те бяха доста разочаровани от това, което видяха, от неуважението към паметниците, чието лошо стопанисване се отразява на посещаемостта, а и на спомена, който ще остане у туристите.

01_11_2017_sborianovo-2.jpgСред гостите бяха проф.Бохнак от Университета в Жешув, член на Научния съвет на Европейския археологически център в столицата на келтите в Бибракт, Франция, колеги от няколко института и музеи в Румъния, като проф.Валериу Сърбу, президент на 30-тата Международна комисия на UISPP, директор на музея в Браила и член на Института по археология в Букурещ.

Проф.Сърбу направи паралел с първото си идване тук през 2005 година и заяви, че нещата не са се подобрили, а напротив стават по-зле, защото Сборяново не е само Свещарската царска гробница. Вече има разкрити и много други знакови обекти, чието експониране означава привличането на повече туристи за по-дълго време.

А те и питат - къде е намерено сандъчето със златни дарове, къде е келтската колесница и т.н. Културният пейзаж следва да бъде поддържан в идеално състояние. Вместо това повечето от разкритите и поставени под временни покрития могили с интересни паметници са обрасли с тръни и недостъпни. Профилът на Могила 12, която е в непосредствена близост до Свещарската царска гробница, и се посещава, вече трета година се руши заради една пролука в защитната сграда, поставена през 1988 година и оттогава не е направена и крачка напред, което е абсурдно. До тракийското светилище на Камен рид и средновековното имение в долината на реката достъп вече няма.

Голямата Свещарска могила е пред разпадане под въздействието на природните сили и човешко безхаберие.

Горчиви и не в наша полза са сравненията с обектите в Румъния. Не можете да си представите какъв ред, чистота и грижа срещате в Сармисегетуза, по-късната столица на гетите, която отскоро също е в Листата на световното наследство на ЮНЕСКО.

Сборяново пази останките на столицата на гетите, обитавали двата бряга на Дунава и обмяната на опит между двете страни не само в борбата с корупцията, но и в опазването на паметниците, би било много ползотворно. Нека се възползваме и от финансиране по европейските програми. На отговорните институции предлагаме по-ефективни механизми на опазване, но чуваемост няма.

Неотдавна тук бяха и японските археоложки от Музея на изтока в Токио Саеко Мияшита Саеко и Каеко Ишида – известни изследователки на паметници в Сирия, Узбекистан, и др., както и г-жа Ясуко Хамада, която през годините с изпращането на доброволци подпомагаше разкопките ни в резервата.

Интересът на колегите колкото ни радва, толкова и ме кара да се червя. Занемарени обекти, непочистени терени във вододайна зона сред прекрасна природа, неточна и подвеждаща информация за посетителите.

Вече 35 години работя тук и нищо освен деструктивни процеси тук няма. Ние сме в зоната на здрача. Не е ясно кой какви задължения има и кой контролира състоянието на паметниците. Дори и в Свещарската гробница все още един уникален чертеж върху стената се осветява с фенерче за посетителите. И не само това.


Достатъчна ли е рекламата на резервата?

Аз се радвам, че интересът към Сборяново не стихва. Поддържаме го чрез подготвяни от нас изложби като тази в Атина или тази в Университета в Женева през тази пролет. Знаете, че най-ценните предмети от златното съкровище от Свещари бяха показани в края на миналата и началото на тази година в Япония, а неотдавна и във Виена.

Моя книга за резервата бе издадена на японски език, която е следствие от интереса на колегите ми към проучванията в Сборяново след лекциите ми в няколко големи университета в страната на изгряващото слънце. Скоро се надявам да успеем да я отпечатаме и на български и английски език.

Много важно е да се обърне внимание и на нивото на рекламните материали – и като съдържание, и като естетика. Загърбването на специалистите е само в ущърб на рекламата.


Как виждате бъдещето на Сборяново?

Сборяново е резерват от световно значение и има огромен потенциал да привлича туристи от цял свят. При високо професионален подход към наследството ние можем да задържим туристите не няколко часа, а няколко дни. Това е и голям шанс за общината с изключително висок процент на безработица и обезкръвяваща го имиграция на младите.

Японските ми колеги настояваха в книгата да включа и глава, за това как виждам бъдещето на резервата. Публикувах някои от разработените и вече одобрени проекти за експониране на гробниците и могилите.

Тук трябва да бъде изграден един голям интерактивен музей, който освен оригиналните находки от разкопките, чрез изключителните възможности на съвременните технологии да разкрие самобитността на културата и изкуството на гетите, влиянието на техните идеи върху Северна Европа, и върху идеите на ранното християнство. В книгата ми е включен и един такъв изключително оригинален и осъществим проект на един талантлив български млад архитект.

За съжаление, ние сме в един омагьосан кръг от неизвестности в управлението, който вреди на опазването и е благодатна почва за сенчести схеми. Трябва да гледаме всички в една посока и да превърнем Сборяново в световен приказен археологически парк.

Назрял е въпросът какво да правим с резерватите? Крайно време е те да имат обособено управление, да се знаят публично приходите и разходите, да имат устройствени планове и планове за управление, както екипи, които да ги управляват прозрачно, а средствата да се възвръщат за изследване, опазване и адекватна реклама.