Търсене

Начало Оживление Старите разградски бракове – любов, пари, интриги и...интереси - част I
Старите разградски бракове – любов, пари, интриги и...интереси - част I
10 November 2017

Отдавна имах намерение да запозная сегашната разградска общност с някои прелюбопитни исторически факти за браковете, семействата и различните превъплъщения на взаимоотношенията между по-имотните, а и не толкова имотни стари разградски фамилии. Сега ми се удава възможност да опиша една картина от тази страна на живота в града и, разбира се, извън него. Някъде само ще упомена накратко случилото се, тъй като съм го казвал в други материали, но за отделни връзки ще бъда по-подробен, защото наистина си заслужава.


Ще започна с рода Камбосеви

plamen_radev.jpg

Стара и тежка разградска фамилия с много и интересни наследници. Не се знае коя е била съпругата на родоначалника Неофит Камбосев. Негов първи син е Саул Камбосев (1860-?) – майор, а след това търговец на жито и яйца, преселил се във Варна. Не е известно името и на неговата съпруга. Саул прави много за една от сестрите си – Пенка Неофитова Камбосева (1873-1935) по първи съпруг Багрянова, по втори съпруг Петрова. След смъртта на Иванчо Бояджиев, прекръстен от руснаците на Багрянов (1853-1893) – баща на бъдещия министър-председател Иван Багрянов, Саул Камбосев започва усилено търсене на (по-заможен от даскал Иванчо) съпруг на овдовялата и осиромашала Пенка. Намира го в лицето на своя приятел и колега майор Михаил Петров.

Кой е Михаил Петров? Родът му е от с. Горно Церовене, Монтанско. Баща му се е казвал Петър Първанов, а майка му – Игната. Имат общо шест деца, едно от които е Михаил. Именно като офицер Михаил Петров Първанов, по силата на службата си е свързан с Разград (Димитър Церовски, „Знатният род Първановци от село Горно Церовене, 2017).

Към имуществото на новото семейство, Михаил Петров добавя закупения с помощта на Саул Камбосев имот – текето във Воден.

 

10_11_2017_alexandar-stanishev.jpg10_11_2017_maria-belceva.jpg10_11_2017_brakove-4.jpg

 

 

Романтичните и брачни връзки на Иван Багрянов (1891-1944)

10_11_2017_bagrianov.jpg

Започвам с него, защото по майка е от рода Камбосеви. Когато Багрянов влиза на служба в двореца през 1915 година, 17-годишната по това време княгиня Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария (1898-1985), дъщеря на княз Фердинанд се влюбва в младия офицер и синеок хубавец Иван. Чувствата между тях са искрени и от двете страни. Евдокия не е първа красавица и е твърде грозноватичка, но е артистична и интелигентна. Когато Фердинанд I абдикира, тя и сестра ѝ княгиня Надежда го следват в родовото имение в Кобург. Благодарение на Александър Стамболийски, двете княгини се връщат в България през 1922 г. Евдокия се превръща в най-близък довереник и съветник на Борис III. Тя се влюбва отново в младия флигеладютант Иван Багрянов. Двамата са щастливи, защото времето, в което не са били заедно, е затвърдило влечението им един към друг и ги е направило още по-силни в него. Малко след завръщането на Евдокия, двамата с Багрянов решават да встъпят в брак. Те казват за намеренията си на Борис, който донякъде е въодушевен от идеята, макар че е наричал Багрянов „Ивайло“. Пречка за брака между Багрянов и Евдокия става Фердинанд. Щом разбира за намеренията на дъщеря си, той не може да се побере в кожата си. В телеграма заявява, че няма да даде дъщеря си на „един български цървулан“ и че няма как правнучка на френския крал Луи-Филип да се омъжи за простосмъртен. Раздвоена между любовта и гнева на деспотичния си баща, Евдокия е поставена пред най-важния избор в живота си. Тя избира да послуша баща си, а не сърцето си. Раздялата й с Багрянов съвпада с Деветоюнския преврат срещу Александър Стамболийски и неговото убийство. Така Разград не остава в историятa като княжески град.

Иван Багрянов обаче не си губи времето. Още като съвсем млад, той се движи в компанията на Дора Явашева, Райна Килифарска и други интелигентни младежи и девойки от Разград. Те прекарвали приятни мигове заедно в красивата природа на двете текета – Хюсеин баба теке (Воден) и Муса баба теке (закупено от даскал Стоян Килифарски) в с. Църквино (несъществуващо сега, но в рамките на село (гара) Самуил). След това пътищата на Иван Багрянов и Дора Явашева, дъщеря на Ананиe Явашов се пресичат както в Разград, така и в Австрия, където учат.

Дора Ананиева Явашова (1899-1969) е най-грижливо пазената от клюки любов на Иван Багрянов. За Дора се знае твърде малко и тя преднамерено е защитавала и пазила личното си пространство. Дора Явашова е завършила медицина в Медицинския университет на Инсбрук. Двамата се женят през 1924 или 1925 г., но се развеждат през 1927 г. Бракът е не само нещастен, но и бездетен. След развода Дора Явашева се установява като лекар във Варна, където и умира. След 9 септември 1944 г. Багрянов се укрива в Евксиноград. Твърдоглаво, той не иска да напусне България. Като се направил на любовник, отива при Дора Явашева (все пак запазила фамилното му име) във Варна, която го приютява за една нощ и го изпраща към чифлика „Козлуджа“. След отпразнуване на рождения си ден на 17 октомври 1944 година, Иван Багрянов е най-учтиво закаран на гара Каспичан от майор на руското разузнаване и това е началото на неговия злощастен край (по книгата „Девети“ (2003) от Анчо Калоянов).

Има и една успоредна романтична връзка на Иван Багрянов с Райна (Раля) Килифарска (1894-1979). Райна Килифарска е сестра на толстоиста Христо Килифарски (1875-1974) и анархиста Върбан Килифарски (1879-1923). През 1919 година завършва Висшето музикално училище. Започва да пее в Софийската опера, но баща й Стоян Килифарски се противопоставя и я сваля от сцената. Нейната съдба също е сюжет за филм. В София живее в известния пансион на Лола Узунова и става студентка в Консерваторията. Когато завършва следването си, още на първото излизане на сцената вижда в една ложа голямата си любов Иван Багрянов с известна софийска красавица с леко поведение, която имала прозвище „Наполеончето“. С разбито сърце Райна заминава в Италия при брат си Върбан. През 1926 година се омъжва за русенеца Д. Тончев. Как става това? Райна не я свърта в Италия. Любовта я влече в България. Завърнала се, започва да концертира из разни градове на страната. На един концерт в Бургас е видяна от съдия в Касационния съд. Влюбен и замаян от гласа и, той й предлага женитба. Тя дълго му отказвала, страдала по изоставената любов, но за хатъра на майка си, която вече е била стара и искала да я види задомена, се съгласява да се сгоди. Годеникът ѝ, който бил от Русе, купува хубава голяма къща и я чака дълго най-после да каже тежката си дума „да“, че е съгласна да се венчаят. Райна Килифарска живее при него в качеството си на годеница цели две години и тайно очаква развода на Багрянов с Дора Явашева, за да се омъжи след това за него. Това не се случва и най-после Килифарска и Тончев се венчават. Като зестра тя не занася на съпруга си нищо, освен писмата от любимия си Иван Багрянов, вързани в пакет с розова панделка. След нeколкогодишен брак и след раждането на сина си Милко (1932), Р. Килифарска - Тончева заминава за Париж, където пее в операта до 1940 г. Връща се за малко в България, но започва войната и не може повече да замине - остава при съпруга и сина си.

Възстановява ли се връзката между Иван Багрянов и Райна Килифарска - Тончева? Ат. Буров в спомените си пред Михаил Топалов казва: „А през 1940 година ние си възвърнахме нашата златна Добруджа и аз плаках от радост и умиление. Дигнах се и отидох там, в Добрич, в Балчик, в село Люляково, в чифлика на Кръстю Кьорпенчев. Той беше поканил там генерали, банкери, министри. Иван Багрянов дойде с любовницата си, която искаше да пее, но се напи и падна под масата. Като я вдигахме, започна да ни ругае… (Михаил Топалов-Памукчиев, „Срещи с Буров“, С., 1990). Човек може да се пита, коя ли е била тази певица?

Стигаме до брака на Иван Багрянов с Емилия Вичо Панова. Бащата на Емилия - д-р Вичо Панов (1827-1916), е завършил медицина в Монпелие. Работил като лекар във Франция, в Цариград, в Констанца и накрая се установил в Шумен. През 1931 г. Иван Багрянов се жени „под козирка“ (Анчо Калоянов, „Девети“, 2003)) за Емилия Вичо Панова. Живеел от време на време в нейния дом в Шумен и в семейния чифлик „Избул“ (Козлуджа). Чифликът се простирал на 5000 декара гора и обработваема земя. Емилия и сестра й Елена (Леца) са завършили агрономство в Нанси, Франция, през 1930 година. Леца умира през 1989 година.

През 1934 г. в семейството на Иван и Емилия Багрянови се ражда синът Михаил Иванов Багрянов (1934-2013). Заслугите на д-р В. Панов не пречат на комунистите след 1944 година да се разправят по най-гнусен начин с дъщеря му Емилия, която умира от инсулт през 1958 г. Вината ѝ е, че е била съпруга на министър-председателя Иван Багрянов.


Сагата на рода Камбосеви продължава

Дъщерята на Саул Камбосев и първа братовчедка на Иван Багрянов – Веса Камбосева, се омъжва за видния български хирург проф. Александър Станишев през 1918. От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година проф. Ал. Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. Връзката за този брак е очевидна – запознава ги Иван Багрянов. Веса Станишева избягва саморазправата след 1944 година, защото е в Мюнхен при единия от синовете си.

 

 

Няколко думи за другата богата разградска фамилия – Сапоолу

Родоначалник е Александър Сапътъ от началото на 18 век. И така през наследниците Спас Сапътъ, Иван Сапътъ (ок.1720 - ок.1795), Христо Иван Сапоолу (1770-1875), синовете му Иван Сапоолу (1791-1851) с три деца и Дели Алекси Сапоолу с девет деца: Георги Сапов; Дечка Сапова; Христо Алекси Сапов; Цанка Сапова; Спас Сапов; Мария Сапова; Райна Сапова; Невена Сапова и Петър Сапов. Какво става с браковете на някои от тях?

10_11_2017_georgi-sapov.jpgГеорги Сапов (1873-1942) стига до чин генерал-майор. В периода 23 ноември 1935 - 4 юли 1936 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в първото правителство на Георги Кьосеиванов. Георги Сапов се жени за Пенка Жилкова и така се сродява с известната възрожденска копривщенска, а след това и пловдивска фамилия Жилкови.

Райна Сапова се жени за Христо Савов (ок. 1879/1880-?). Според генеалогията (създадена от Henn Sarv) на рода Савови от Враца, той е брат на Димитър Стефанов Савов (1887-1951). Кръстен е на дядо си Христо, баща на врачанския търговец и поборник Стефан Христов Савов (1854-1930). Димитър Стефанов Савов е български предприемач и политик. При него се вижда отново разградска връзка. Той участва в ръководството на множество български предприятия между двете световни войни, а през 1944 г. за кратко е министър на финансите в правителството на Иван Багрянов. Скоро след Деветосептемврийския преврат, на 1 февруари 1945 г. Димитър Савов е осъден от Народния съд на 15 години затвор, като министър и народен представител през предходните години. През 1946 г. е освободен, но през 1947 г. е интерниран в Горни Дъбник, а през 1951 г. е затворен в лагера Белене, където умира малко по-късно. Димитър Стефанов Савов е баща на политика от близкото минало Стефан Савов (1924-2000), който възстанови Демократическата партия. За Христо Савов обаче не могат да се открият данни.

Цанка Сапова е една от дъщерите на Алекси Сапов. Тя се омъжва за поручик Георги Николов Попов (1887-1953), който по-късно става легендарният генерал от артилерията, освободил Южна Добруджа и пръв неин генерал-губернатор. Тук обаче е необходимо едно по-щателно изследване. В Уикипедия за генерал Георги Попов пише, че е женен през 1915 г. за Екатерина – дъщеря на генерал-лейтенант Спас Георгиев (1858-1916). Записът на генеалогията на ген. Георги Попов обаче посочва, че негова съпруга е Цанка Сапова – Попова. Тъй като и в двата източника се допускат грешки (особено в българската Уикипедия), то не може да се вземе окончателно становище, без допълнителни проучвания.

Невена Сапова е омъжена за арх. Михаил Ангелов, за който не можах да намеря данни.

Анастасия Сапова е една от сестрите на Дели Алекси Сапоолу. Тя се омъжва за Белчо Минев Петров от с Беломъжите, Габровско. Имат шест деца. Едно от тях е Георги Белчев (1873-1937). Той се жени за Мария Громова, по мъж Белчева, първата дипломирана в чужбина лекарка от Разград, която получава докторската си степен от Медицинския факултет в Нанси (Франция) на 29 юли 1901 г. (Beltcheva, Mme Marie, Quelques considérations la chlorose, Nancy, Faculté de médecine de l'Université de Nancy, 29. 07. 1901). Както се вижда от данните на университета в Нанси, дипломната ѝ теза е за анемията (хлорозата) като заболяване. Къщата им е била до Военния клуб, където тя работи известно време на частна практика от 1911 година. Била е ръководител на II градска амбулатория от 1901 до 1941 година.


Третият разградски нотабил,

10_11_2017_gani-cernev.jpg

за когото ще стане дума, е Гани Иванов Чернев Арабоолу (1840-1922). Наследник е на богат разградски род. Бил е женен два пъти – за Кина Чернева и Пенка Чернева. Кина умира млада и от нея няма деца. От брака си с Пенка Чернева има 7 деца: Иван Ганев Чернев; Максим Чернев; Борис Чернев; Еленка Ганева Чернева; Ганка Ганева Чернева; Крум Ганев Чернев и Стефан Ганев Чернев.

Гани Иванов Чернев е бил член на Либералната партия на Пeтко Каравелов. През 1896 г. става член на Демократическа партия (каравелисти). Като член на Либералната партия е депутат в Четвъртото обикновено народно събрание (1884) и един делегатите на Разград за избора на княз Фердинанд от народни представители за Третото Велико народно събрание - 7. VII. 1887 г. В Четвъртото народно събрание Гани Чернев се прочува. На 7 декември 1884 г., заедно с Атанас Насалевски (от Трън), и Петър Николов (от Варна) нанасят побой в заседателната зала на Никола Шивачев (депутат от Троян). Особено активен бил Гани Чернев. К. Иречек нарича Никола Шивачев „въшльо“, „пеcоглавец“, „непоносим младеж със сини очила“.

Единият от синовете на Гани Чернев - Иван Ганев Чернев (1890-1945), е имал три деца от съпругата си Здравка Цанева Чернева (1895-1878), която била от с. Равно, Кубратско. Едно от децата на Иван е Стефан Иванов Чернев (1921-1993), който беше икономист в Разград. Неговият син Боян Стефанов Чернев (1955-2008) също се помни от някои разградчани. Боян има дъщеря Пламена и още едно дете, но не знам къде са сега.

Другият син Крум Ганев Чернев сключва брак с Надежда Чернева. Имат две деца – Иван и Ганьо. Иван Крумов Чернев (1931-2000) беше изключително добър фотограф в Разград.

Еленка Ганева Чернева се жени Иван Шарков (1878-1932), кмет на Разград за времето от 1931-1932. Явно е омъжена по партийна линия, защото мъжът и е бил член на Демократическата партия (като баща ѝ). Иван Шарков е родом от с. Црънча (Пазарджишко). Умира в София. Основната му задача е била изграждането на водопроводната мрежа в Разград. Това семейство има две деца. Дъщерята Зорка Иванова Шаркова (внучка на Гани Чернев) се омъжва много сполучливо за богатия разградски търговец на обувки, галоши и валенки Стефан Чифчиев.

Ганка Ганева Чернева се жени за инж. Антон Пинтиев, кмет на Разград (юни 1923-август 1923), член на Демократическата партия. Градски инженер на Разград от 1920 до 1928 г. И при тях бракът е „партиен“. Имат три деца: Слави Пинтиев; Здравка Антонова Пинтиева и Любомир Антонов Пинтиев (1910-1970). Тук обаче едната круша се отклонява от дънера. Става дума за Любомир Антонов Пинтиев. Той е едно петно за Разград, по мое мнение. Любомир Пинтиев става член на БКП. От 1942 до 1944 г. е заместник-резидент на съветското разузнаване в България. Резидент е Стефан Богданов (1910-1986). Пинтиев успял да привлече редица офицери от царската армия за сътрудници на съветското военно разузнаване, от които е получавал исканите му от Центъра разузнавателни сведения. И тук има разградска връзка. В случая тя е със заклетия съветски агент и известен след 9 септември академик Асен Борисов Дацев (1911-1994), родом от с. Каменар и съученик на Л. Пинтиев в Разградската гимназия. От 1939 г. до юни 1944 г. А. Дацев е бил заместник-ръководител на разузнавателната група на Любомир Пинтиев. Организирал е работата със шифъра и осигурявал квартира за срещи и заседания на разузнавателната организация, ръководена от Стефан Богданов и Любомир Пинтиев. След 1944 г. е Любомир Пинтиев бил е следовател в Разузнавателния отдел на Министерството на народната отбрана. Става един от палачите на българската интелигенция и не се знае колко души е изгорил. След репресиите над Стефан Богданов е изтеглен на заден план и е назначен за временно управляващ посолството на НРБ в Дамаск (Сирия) От 1961 г. е бил посланик на България в Мали. Съпругата на Л. Пинтиев –Цветанка Йорданова Пинтиева (1921-2006) доживя демокрацията, но не знам как се е чувствала...


Проф. Пламен РАДЕВ



 


*Професор д-р Александър Станишев – хирург със световно признание и слава преди 1944 година, разградски зет. Той е женен за Веса Камбосева, дъщеря на богатия разградски търговец Саул Камбосев. Веса е първа братовчедка на Иван Багрянов. Професор Станишев става министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Багрянов. И двамата са осъдени на смърт от т.нар. Народен съд и екзекутирани.

*Д-р Мария Громова, по мъж Белчева, първата дипломирана в чужбина лекарка от Разград, която получава докторската си степен от Медицинския факултет в Нанси (Франция) на 29 юли 1901 г. Съпругът й Георги Белчев е потомък на богатата разградска фамилия Сапоолу.

*Документ, подписан от Тодор Живков, с който се назначава за посланик в Мали Любомир Пинтиев, заклет комунист, агент на съветското разузнаване. Баща му инж. Антон Пинтиев е кмет на Разград през 1923 година, а майка му е дъщеря на Гани Чернев – член на Демократическата партия, депутат, един от делегатите, избрали Фердинанд за княз...

*Иван Багрянов си е бил красавец, успехите му сред жените са се коментирали много навремето. Любовта на младия Багрянов и княгиня Евдокия /на колажа/ е очевидна и известна, бракът за всички е напълно логичен. Багрянов е човек на честта, не може да си представи, че могат да се любят тайно и скришно, да опетни честта на все по-настоятелната Евдокия. Очакват от Борис Трети да даде благословията си, той протака. Фердинанд от Кобург изпраща една след друга гневни телеграми: „по-добре стара мома, отколкото брак с български „цървулан“!“. Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария, внучка на Луи-Филип, е длъжна да чака кандидат със синя кръв, а ако не се яви такъв, да остане стара мома! Евдокия се бунтува, иска да избягат с Багрянов, но това според кодекса на честта му е недостойно и неприемливо...Бракът не се случва и така Разград се разминава с шанса да стане...княжески град!...

*Генерал-майор Георги Алексиев Сапов – един позабравен днес разградчанин, виден български военен, министър на вътрешните работи през 1935-36 година. С брака си с Пенка Жилкова се свързва с видната възрожденска копривщенска и пловдивска фамилия Жилкови.

*Гани Чернев – виден в миналото разградчанин, чиято фамилия има интересни разклонения