shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 20.11.2017 г.
ekip7-small-2017-11-20.png

Търсене

Вход






Забравена парола
apis_2014.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Старите разградски бракове – любов, пари, интриги и...интереси - част II
13 November 2017

Отдавна имах намерение да запозная сегашната разградска общност с някои прелюбопитни исторически факти за браковете, семействата и различните превъплъщения на взаимоотношенията между по-имотните, а и не толкова имотни стари разградски фамилии. Сега ми се удава възможност да опиша една картина от тази страна на живота в града и, разбира се, извън него. Някъде само ще упомена накратко случилото се, тъй като съм го казвал в други материали, но за отделни връзки ще бъда по-подробен, защото наистина си заслужава. В миналия брой разгледахме браковете, разклоненията и фамилните истории на няколко видни семейства, днес ще продължим и с други.


Бракове на децата на Никола Икономов (1820-1897) и Станка Николица Спасо-Еленина (1835-1920)

13_11_2017_stefania.jpg13_11_2017_mirski.jpgДвамата имат девет деца, от които само един син – Григор Попов (1879-1945) – журналист, артист, деец на театралното дело. Ще спомена две от дъщерите.

Дочка Николова Икономова – Вълнарова (1854-1927) е учителка и обществен деец. Учителка в Свищов (1871-1872), Разград (1873-1875) и Русе. Омъжена е за Петко Стефанов Вълнаров (1847-1910). При посещението през 1874 година на митрополит Григорий в Разград, учителката Дочка Икономова произнася от името на женското дружество слово по въпроса за независимостта на Българската православна църква и приветствено слово към Русенския митрополит. В това слово първородната дъщеря на Станка Николица Спасо-Еленина повтаря тезите, реториката и радостта на майка си от 1853 г. относно духовното еманципиране на жената. В началото на 1877 година разградското женско дружество „Майчина грижа“ изпраща пари и дрехи за пострадалите в Сръбско-турската война български доброволци. На 28 януари женското дружество участва в организацията и посрещането на руските войски, а Дочка Икономова поднася хляб и сол на Княз Дондуков-Корсаков. Починала е в Разград.

Съпругът на Дочка - Петко Стефанов Вълнаров (1847-1910), е от Сливен. Получава петокласно образование в родния си град при възрожденеца учител Добри Чинтулов. След завършването е назначен за учител и църковен певец в Сливен (1866, 1867 г.). Впоследствие се премества в с. Градец, Котленско и в град Шумен (1870-1872 г.). Заподозрян от турската власт като революционер и сподвижник на Ангел Кънчев, той избягва и се крие в с. Казъл Мурад (Благоево), Разградско (1872-1875 г.). През 1876-1877 г. се установява окончателно в Разград.

В Разград П. Вълнаров е класен учител и църковен певец. По време на Освободителната война (1877-1878 г.) той е на разположение на руските военни власти. След Освобождението напуска учителството и се отдава на административна и обществено-политическа дейност. Работи като секретар на Разградския окръжен съдебен съвет (23 ян. 1878-31 дек. 1879 г.), финансов чиновник (1880–1883 г.), председател на Разградския окръжен съвет (1883-1888 г.), председател на Окръжната постоянна комисия (1889 г.). Като такъв той допринася за построяването на гимназията, болницата и пехотната казарма. През периода 1890-1894 г. е инспектор в Поповското учебно окръжие. След падането на Ст. Стамболов от власт, П. Вълнаров се отдава на адвокатска практика и става мирови съдия в Дулово (1904 г.) и Исперих (1905-1910 г.). Вълнаров е член на Либералната партия. Избран е за народен представител в Първото Велико народно събрание (1879 г.), а също и в обикновените народни събрания през периода 1885-1890 г. Бил е председател на читалище „Развитие“ в Разград (1882-1885 г.; 1889-1890 г.). Освен това е заемал длъжностите училищен настоятел, епархийски избирател и пр. П. Вълнаров се самоубива в Исперих на 10 декември 1910 г.

Стефания (Венка) Николова Икономова - Мирска (1858-1937) е съпруга на Кръстьо Мирски (1852-1920), който е бил виден български общественик, публицист и книжовник, кмет на Варна, член на БАН. Стефания Мирска също става известна със своята публицистична дейност и либерални идеи по различни поводи. Завършила е с отличие и златен медал Киевската Фундуклиева гимназия (1870-1878). Сред нейните съученички са: Христина Бацарова, дъщеря на варненския учител Никола Бацарова, Теодора Стоилова, сестра на Константин Стоилов, Екатерина Великова-Пенева, бъдещата съпруга на Петко Каравелов, Милица Предич, дъщеря на Ана Предич и Минко Радославов и др. През май 1878 година Стефана Мирска се завръща в Разград. През есента на същата година тя е назначена във Варненското девическо училище със заплата „400 сребърни рубли, топливо и къща“. На 23 септември 1879 година сключва брак с Кръстьо Мирски. Умряла е във Варна.


13_11_2017_ivan_vedar.jpgБракове на първите разградски масони

Иван Ведър (1827-1898) с истинско име Данаил Николов Карастоянов. Иван Ведър се жени през 1863 г. в Русе. Съпругата му е богатата русенка Стояна Хаджи Станчо Драгошинова (1820-1918). Баща и Уста баши хаджи Станчо Драгошинов (1810-1887) е сред най-тачените „архитектори“ в Северна България. Строил е по цялата империя. Негови сгради е имало в Русе, Разград, Гюргево, Букурещ, Цариград. Заради пословичната му честност на него е бил поверен контролът на държавните строежи при Мидхат паша. Уста Станчо имал шест деца и всички те са свързали имената си с освободителното движение и изграждането на свободна България. Стояна х. Станчова Ведър (1828-1918) е по-голямата дъщеря на уста Станчо и е учила в Букурещ, говорила е гръцки, румънски, френски, италиански, турски и арменски.

Петър Атанасов Попов (1832-1894) e син на поп Атанас Димиев. Роден е в с. Къзъл Мурад (с. Ново село, след това с. Батемберг, сега с. Благоево) Разградско, в което баща му е бил свещеник. Брат е на първия разградски кмет Георги А. Попов. На 31 януари 1870 г. той се жени в Русе за Милева х. Пенева – нейният кръстник е прословутият х. Иванчо х. Пенчович. Петър А. Попов построява в Русе модерен двуетажен дом с балкон за 503 турски златни лири. След като умира първородният му син в 1871 година, през 1873 година Петър Попов дава къщата си под наем на гръцкия консул. Съпругата му умира през 1876 година, а през 1877 година домът му е зает от руската окупационна армия. По време на цялата руска окупация сградата е ползвана от Полевия военен съд, като Попов наема друг дом. След Освобождението той се премества във Варна и става първи варненски кмет, макар и само за един месец. Назначен е от варненския губернатор Баумгартен от 23 октомври 1878. На 1 декември 1878 г. за кмет е избран друг разградчанин – Велико Христов Домусчиоглу (Велико Кълбото). Изборите са организирани от П. А. Попов.


Семейството на Георги А. Попов – първи кмет на Разград след Освобождението

13_11_2017_kashtata-g.popov.jpg

13_11_2017_prof.lazarov-1.jpgТой се жени за Катинка х. Антонова. Имат две деца: Атанас Георгиев Попов (1884-1946) и Стиляна Георгиева Попова (1891-?). Атанас Георгиев Попов става свещеник в Разград и се жени за Блага Давидова Тулешкова (1888-1969). Така се сродява с известния род Тулешкови. Имат 5 деца: Милка Атанасова Попова, по мъж Панова (1911-1962); Катя Атанасова Попова, по мъж Лазарова (1914-1989) – неин син е професорът по радиоелектроника Атанас Лазаров, автор на редица статии в „Екип 7“ през последните години; Кирил Атанасов Попов (1916-1976); Славка Атанасова Попова (1919-1977) и Георги Георгиев (Атанасов) Попов.


Бракове на други разградски родове.

 

Цони Стефанов Гергев Механджоолу (1843-1906) е известен разградски търговец. Едновременно с това бил и строителен предприемач в съдружие с Хаджи Иванчо Кулев. Започнал да работи и в тютюневата търговия (пак с Хаджи Иванчо Кулев), като до смъртта си останал на това поприще. Цони Гергев се оженил през 1863 г. за Марийка Ненчова Ганчова (1845-1939), по-известна в Разград като Фудул Марийка. Тогава Марийка е била на около 18-19 г. Фудул е турска дума и означава в случая горделив”. Марийка Ненчова Ганчова, по мъж Гергева е дъщеря на разградчаните Ненчо Ганчев Арабоолу (Сърмаджията (1820-1886) и Доца Христова Сапоолу (1834-.?) Сърмаджийството е било занаят, в който се шиели горни мъжки и женски дрехи. Цони и Марийка имали 7 деца, показани по реда на раждането: Руцка Цонева Гергева (пo мъж Радкова), род, 1865; Николай Цонев Гергев; Дочка Цонева Гергева (по мъж Йорданова), род, 1877; Мавродин Цонев Гергев; Александър Цонев Гергев; Георги Цонев Гергев; Ружа Цонева Гергева (по мъж Андреева), род, 1888.

13_11_2017_rucka_gereva.jpgЕдна от дъщерите – Руцка Цонева Гергева - Радкова, е съпруга на полковник Руси Радков, родом от Осенец, един от строителите на българската войска. Един от синовете им е капитан Георги Радков – героят, който спасява през 1916 година Балчик от руски бомбардировки от морето, ерудит, владеещ пет езика. Без никакви прегрешения е осъден на смърт през 1945 година от т.нар. Народен съд и е екзекутиран. Днес в морския град има негов паметник.

Друга от дъщерите – Дочка Гергева, се омъжва през 1896 г. за инж. Христо Павлов Йорданов. Той е роден през 1861 г. във Враца и умира през 1929 г. в София. Христо Павлов Йорданов е инженер, икономист и химик. Завършил е Университета в Щутгарт (Universität Stuttgart) – Германия. Защитава докторат в Университета в Аахен (Rheinisch-Westfälische Technische Hochschule Aachen) - Германия, където специализира в анализа и производство на вълнени платове. От брака на Дочка и Христо се раждат 6 деца.

13_11_2017_asen_iordanov1.jpg13_11_2017_asen_iordanov.jpgЕдно от тях е Асен Христов Йорданов, родоначалникът на българското самолетостроене, с огромни заслуги и за развитието на американската авиация, за когото вече писах в „Екип 7“. Дъщерята на Дочка и Христо Йорданови - Милка Христова Йорданова, по мъж Маркова (1899-1997) е родена във Враца. Умира в Париж. Там е работила като цигулар (виолист). Съпругът ѝ е генерал- полковник Георги Марков Тотев (1886-1966), командващ на Втора българска армия през 40-те години на миналия век, Той е син на известния Марко Тотев (1858-1936) – юрист и комарджия, чието име през 20-те години на миналия век става нарицателно за липсата на късмет. Дъщерята на Милка Йорданова и внучка на Дочка е Ксения Георгиева (1923-1988), по мъж Македонска, била е певица в Музикалния театър „Стефан Македонски“. Синът на Милка Йорданова и внук на Дочка - Георги Георгиев Марков-Тотев (Жорж Георгиев Тотев – George Markow Totevy, р. 1938) е завършил висше образвание в Париж. Там става и доктор по литература. Със стипендия следва в Харвард (САЩ). След това дълго време преподава френска литература като доцент в университета в Принстън. Премества се в The State University of New York at Oswego, в който е бил 25 години директор на студентските програми за Париж. След живот и митарстване в Париж, Принстън, Ню Джърси, Осуиго (щата Ню Йорк) е пенсионер от 2007 г. и живее във Вашингтон.


Писателят Христо Цанков Минев – Христо Борина (1882-1967)

13_11_2017_hristo-borina.jpg

от с. Батемберг (сега Благоево), Разградско, завършва средно образование в Разградската мъжка реална гимназия. От 1903 г. учителства в Провадийско и Разградско. През 1905 г. постъпва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а през 1907 г. заминава за Швейцария и се записва в същия факултет на Фрибургския университет – завършва го през 1909 г. като лисансие по литература и философия. От 1909 г. до 1915 г. е гимназиален учител в Пловдивската мъжка гимназия и във ІІ Софийска мъжка гимназия. От 1915 до 1922 г. е библиотекар на чуждия отдел в Народната библиотека в София. През 1922 г. става отново гимназиален учител. Един от основателите на Съюза на българските писатели. Жени се в Пловдив през 1915 г. за Панка Иванчова Личева (1882-?), която е от виден възрожденски копривщенски род. Имат една дъщеря – Яна Христова Борина (1915-1996). Тя се омъжва за родения в Габрово арх. Нено Ямантиев (1902-1965), който внася в проектираните от него сгради модерния дух на времето си - правоъгълни обеми, плоски покриви, семпъл детайл, строга и функционална планировка. Децата от този брак са Ана, Христо и Васил. Внукът Юлиян (от Христо Ямантиев) и съпругата му Ивана създават винарската изба „Ямантиеви“ в Ивайловград.


И така, какво става в подлунния свят на разградчани?

Събират се любов при любов, пари при пари, интереси при интереси, прах при прахта, пепел при пепелта, различни са само хората...


Проф. Пламен РАДЕВ



Стефания Икономова, дъщеря на Никола Икономов и Станка Николица Спасо-Еленина, се омъжва за Кръстьо Мирски – политик, общественик, депутат, член на БАН, кмет на Варна. Близо 40 години той е един от хората, около които се върти обществено-политическият живот в морската столица, има огромни заслуги за модернизирането й. Стефания Мирска пък е първата гимназиална учителка във Варна, преводачка, писателка, общественичка. Междувпрочем, не само че разградски зет – в случая Кр.Мирски е бил кмет на Варна, ами и първите двама кметове на града след Освобождението са били разградчани – Велико Христов и Петър Попов...


Иван и Стояна Ведър. Съпругата на известния разградчанин, който е основател на българското масонство е русенка. Баща й е бил виден строител, заради пословичната му честност Мидхат паша му е поверил контрола на държавните строежи. Стояна е говорела свободно шест езика.


Тук е била къщата на първия кмет на Разград Георги Попов. От брака си с Катинка х. Антонова има син – отец Атанас Попов. Негов внук пък е професор Атанас Лазаров от Техническия университет в София, автор на „Екип 7“ по техническа проблематика...


Разградчанката Руцка Гергева – Радкова /вляво на снимката/ след превземането на Одринската крепост отива да види съпруга си полк. Руси Радков и по-големия си син капитан Георги Радков /легналият пред нея/, който няколко години по-късно спасява Балчик от руски бомбардировки.


Асен Йорданов – прочутият американски авиоинженер, който е и родоначалник на българската авиация, е син на разградчанката Дочка Гертева от брака й с инж. Христо Йорданов от Враца. Двамата имат и дъщеря – Милка, цигуларка, починала в Париж. Нейният съпруг пък е генерал Георги Марков Тотев – син на известния адвокат Марко Тотев, чието име е станало нарицателно за липса на късмет.


Разградчанинът Христо Борина, писател, основател на Съюза на българските писатели. От брака си с Панка Личева /от виден копривщенски род/ има дъщеря Яна Борина, чийто внук пък е собственик на популярната днес винарска изба „Ямантиеви“...