Търсене

Начало Интервю Ангел ВАСИЛЕВ: Производителите прекалено много разчитат на субсидиите, а това е пагубно
Ангел ВАСИЛЕВ: Производителите прекалено много разчитат на субсидиите, а това е пагубно
13 November 2017

Ангел Василев е икономист по образование. От 1993 година се занимава само със земеделие. Започнал е с 300 декара заедно с покойния вече свой съдружник Ивелин Висков. В момента цялото негово семейство и това на Даринка Романска продължават съдружието си във фирма „Агротида“. Ползвал е услугите на чуждестранни консултанти и продължава да черпи опит от доказани специалисти. Мнението му винаги е било уважавано и ценено от земеделците.

13_11_2017_angel-vasilev04.jpg

13_11_2017_angel-vasilev.jpgГосподин Василев, каква бе изминалата земеделска година през Вашия поглед?

Земеделската 2017 година беше много добра не само за нашата фирма. Трябва да се знае обаче, че в световен мащаб има доста излишъци и това налага ниските изкупни цени. Единственият вариант пред земеделците в момента е да се преборят с високи добиви. В днешно време оцелява този, който прави високи добиви и същевременно намалява разходите за производство.


Какъв е подходът на „Агротида“ в насока рентабилност на продукцията?

Ние въведохме метод, който не е чужд за България, но е нов за Разградски регион. Ние сме първите, които изменяме представите за земеделието, което е в главата на повечето земеделци.

Обръщаме внимание на това да щадим основния ни актив – земята. Със старите технологии тя не се щади. Постоянните обработки като култивиране, дискуване, оран разбиват малкия хумус, който имаме тук, а за получаване на 1-2 см хумус са нужни 100 години. С гореспоменатите обработки хумусът слиза надолу и е недостъпен за културите. Микроорганизмите се убиват и после с химия се опитваме да достигаме по-високи добиви.

13_11_2017_angel-vasilev05.jpgНаша цел е избягването на химически торове и наблягаме използването на природните дадености на почвата. Системата, която ползваме се нарича стриптил технология и е позната като директна сеитба, без обработка на почвата. При есенниците например сеем директно без да дискуваме и без да орем. Така засяхме около 3500 дка рапица и около 6000 декара пшеница. Посевите се развиват много добре за момента. Напролет сме планирали да засеем по същата технология други 4000 дка.

Интересното е, че през 2000 година един британски фермер, който обработва 3000 дка площ за първи път преминава към стриптила, след като вижда, че въпреки високите добиви, разходите му са също високи. Именно те са и основните дистрибутори на техниката, като прави впечатление, че големите фирми у нас не предлагат и не внасят тази система, защото това означава да спрат да продават другия и широко използван инвентар.

13_11_2017_angel-vasilev01.jpgИмахме лични срещи с англичаните и ни впечатли този метод, затова вече и го прилагаме. Самата сеялка е по-различен тип, защото работи под остатъците. По този начин намаляваме нормата за сеитба на семената с около 30-35%. Ефектът е същия както при 550 растения, а ние го постигаме с около 350.

Процесът го подпомагаме с бактерии, намалявайки азотните и фосфорните торове, от което растенията боледуват по-малко и резултатът е едно екологично земеделие. Максимум да направим едно фунгицидно пръскане.

Важно е да отбележа и икономическия ефект. Със системата за директна сеитба разходите намаляват с около 40-45 лева на декар, което има значение особено при големи площи.

Преминаваме плавно и поетапно към новата технология, тъй като тя е прецизна и при нея има една особеност, а именно, че блокът трябва да е изравнен. Например рапицата се сее на 1-2 см дълбочина и всяка денивелация на терена е пречка.


Техниката и нововъведенията са важни. Как гледате на човешкия фактор?

Във фирмата работят близо 40 души, като текучество почти няма. Дават се добри заплати и сме сплотени като екип. Двамата агрономи са малкият ми син и синът на съдружничката ми – млади ентусиазирани момчета. Бързо се учат и са отворени към новостите. Механизаторите ми са много добри. Справят се с всяка техника и съм им благодарен за професионализма.


Каква площ обработвате и как я охранявате?

Обработваме около 28 000 декара, от която половината са собствени, а 90% от продукцията ни е за износ. Тази година като никога досега дивите животни нанесоха големи щети на реколтата. Това ни принуди да прибегнем към електропастири, с които сме заградили 5500 дка и на пролет ще заградим още 2-3000 декара. Ефектът е огромен и си заслужава инвестицията. Иначе самата охрана сме я предоставили на външна фирма, от чиято работа сме доволни.


Мнението Ви за субсидиите?

Свикнахме с тях, но за мен лично много производители разчитат прекалено на тях, което е пагубно. Да, те са помощ, но не трябва получаването им да намалява стремежа към по-голяма продукция и намаляване на разходите.


Как виждате конкуренцията с другите фирми в този бранш?

Често се говори за конкуренция, но за мен ние сме колеги и всеки от тях трябва да мисли по този начин. Никога не съм отказал консултация или да дам насоки по даден въпрос. Какъв е смисълът да крия каквото и да било? Слънцето е едно за всички, климатичните условия са еднакви. Който търси отговор рано или късно ще го намери. Защо да си пречим? Ако знам нещо – казвам го, а вече който е кадърен ще се справи. Който не може - каквото и да направиш за него няма да се получи.


Като че ли пазарът на земеделска земя е в застой? Каква е тенденцията в цените?

В нашият край цената не е падала под 1000 лева за декар. Като цяло разпределението е направено и пазарът е в застой. Предлагането на земи е по-слабо и не е в онзи темп като допреди няколко години, което прави земята ценна.


Проектите в тази сфера помагат ли?

В началото кандидатствахме. През 2001 година бе първият ни проект по САПАРД и после имаме още 5-6 по тази програма. От 8 години насам, обаче ние работим и инвестираме само със собствени средства. Избягваме програмите, защото процедурите станаха много тромави и предпочитаме да разчитаме на собствените си сили.


Как виждате бъдещето на земеделието в региона?

Ние бяхме първата фирма в областта, която вкара модерни трактори и сеялки. Тогава имаше много коментари как нашите специалисти няма да се справят с техниката. Времето показа, че нашите хора не само се справиха, но и поддържат високо ниво. Няма ситуация, с която да не могат да се справят. Всички машини са оборудвани с GPS, а механизаторите ни са само оператори и наблюдават процеса. Затова бих казал, че който иска да е в бизнеса трябва да инвестира както в техника, така и в персонал. Това в съчетание с добро заплащане е ключът към развитие и по-добра продукция.


Драгомир БОГОМИЛОВ

Снимки: Мехмед АЗИЗ