Търсене

Начало История Още за историята и генеалогията на починалия през 1878 г. в с. Пороище полковник Андрей Принтц
Още за историята и генеалогията на починалия през 1878 г. в с. Пороище полковник Андрей Принтц
15 November 2017

Чест прави на разградската учителка Веселина Милушева, че се зае преди години да опише съдбата на погребания в Пороище полковник Андрей Густавович Принтц, герой от Руско-турската война от 1877-1878 година. От полза за историята на Разград и с. Пороище е да се знаят и да се допълнят някои уточнения и факти, които ще представя по-долу.


15_11_2017_polkovnik-4.jpgИзвестно е, че полковник Андрей Густавович Принтц (1838-1878) е бил командир на 140-ти Зарайски полк. Полкът е в състава на 35-та пехотна дивизия с командир Николай Евстафьевич Баранов (1825-1903), който е един от освободителите на Разград, влязъл в града със своя щаб на 2 февруари 1878 г.

Андрей Принтц е роден през 1838 г. в град Санкт Петербург в Руската империя в семейството на Густав Густавович Принтц. Получава отлично за времето си военно образование като завършва Първи кадетски корпус и Николаевската военна академия на Генералния щаб (28-и випуск, 1861 г.). През 1863 г. (а не през 1861), едва 25-годишен е зачислен към Генералния щаб и остава в него до 1875, независимо че заема различни длъжности. През 1865 г. (а не през 1862) е повишен в чин подполковник, а през 1874 г. (а не през 1872) – в полковник.

15_11_2017_polkovnik-1.jpgПрез периода 1863-1864 г. Принтц прави 3 пътувания в района на Западен Сибир и Алтай, за да изследва местните племена. Целта е събиране и изучаване на военни, топографски и икономически данни за живота и обичаите на руските поданици в тази част на империята. Изследванията на Принтц са със заглавия: Торговля русских с китайцами на реке Чуе и поездка в город Хобдо. Маршрутная карта и описание вьючной дороги от пограничного китайского караула Суок до города Хобдо, Известия Географического общества, 1865, т. 1, СПб; Карта с запискою о поездке в китайский город Хобдо в 1866 году, Записки географическое общество, т. 1, 1867, СПб.

През 1872 г. (а не през 1873) е назначен за началник-щаб на 32-ра пехотна дивизия. Неин командир тогава е генерал-лейтенант Аллер, Александр Самойлович (1824-1895).

След обявяването на Руско-турската война (1877-1878) преминава Дунав и участва в сраженията, водени от Източния руски отряд при селата Зараево и Мечка - Тръстеник. На 29 декември 1877 г. полковник Принтц е назначен за командир на 140-ти Зарайски пехотен полк и с него участва в освобождаването на Разград на 28 януари 1878 г. Умира, заразен от коремен тиф, в Пороище на 8 март, 1878 г. След смъртта на полковник Принтц, командир на Зараевския полк става от 30.03.1878-23.02.1888 г. полковник Брант, Федор Федорович. Андрей Густавович Принтц е бил женен за Евгения Фьодоровна Левшина (по мъж Принтц). Тя умира след 1879 г. Известно е, че от този брак семейство Принтц имат две дъщери – София Андреевна Принтц (1871-неизв.) и Евгения Андреевна Принтц (1873-неизв.). И за двете няма информация да са били омъжени, а следователно няма и преки наследници.

15_11_2017_polkovnik-2.jpg15_11_2017_polkovnik-3.jpgГенеалогията показва следното. Дядото по бащина линия на Андрей Густавович Принтц е Густав Карлович Принтц (1781-1854). Бащата е Густав Густавович Принтц (неизв – 1914), завършил лицея в Царское село през 1841 г. Няма как да е бил съученик на Пушкин, който завършва лицея през 1817 г. Густав Густавович Принтц е бил действителен статски съветник и заклет адвокат в Съдебната плата на окръг Санкт- Петребург. Действителен статски съветник в Руската империя от 1724 до 1917 г. е граждански чин от 4-ти клас по тогавашната Таблица за ранговете. Той е давал право на потомствено дворянство. Съответствал е на чиновете генерал-майор в армията и контраадмирал във флота, а така също (от 1809 год.) на придворен чин камерхер. Титулова се „Ваше превъзходителство“ Густав Густавович Принтц има още три деца: Николай Густавович Принтц (1835-1905), Сергей Густавович Принтц (1895-1941) и Юлия Густавовна Принтц (по мъж Данзас).

Единият от братята на погребания в Пороище Густав Густавович Принтц - Николай Густавович Принтц, е завършил Императорското училище по право. Бил е руски икономист; действителен таен съветник, юрист, сенатор, като следва: Симбирски губернски прокурор (1863-1866); Санкт-Петербургски губернски прокурор (1866); председател на Псковския окръжен съд (1866-1867); председател на Воронежкия окръжен съд (1867-1870); сенатор на Руската империя от 1877 г. Действителният таен съветник е граждански ранг II клас в Таблицата на ранговете в Руската империя. Съответствал е на чиновете на генерал-аншеф (пълен генерал) и адмирал. Лицата, които имат този чин, заемат най-високите държавни позиции. Повечето от действителните тайни съветници живеят в Санкт-Петербург, служат в основните държавни институции - Държавния съвет и най-важните министерства. Николай Густавович Принтц е автор на 13 книги.

Вторият брат на Густав Густавович Принтц - Сергей Густавович Принтц, е бил колежски асесор. Колeжският асесор от 1717 до 1917 год. е граждански чин в Руската империя, съответстващ от 24 януари 1722 год. на 8-ми клас по Таблицата за ранговете. До 1884 е бил равен на армейския чин майор, а след отмяната на майорския чин в руската армия се приравнявал на чин капитан. Към чина се прилагал общият титул Ваше высокоблагородие. До 1845 година се давал на потомственото дворянство, а след това само лично. Колежските асесори обикновено са служили като регистратори, секретари или съветници. Сергей Густавович Принтц е бил женен за Лидия Владимировна Веселая (по мъж Принтц). Живяла е от 1871 до 1942 г. Семейството е имало следните деца: Ирина Сергеевна Принтц (неомъжена); Мария Сергеевна Принцт (неомъжена; Елена Сергеевна Принтц (по мъж Граве); Наталия Сергеевна Принтц (по мъж Дервиз) и Мария Сергеевна Дервиз. Елена Сергеевна Граве е нямала деца от брака си с Евгений Николаевич Граве. Наталия Сергеевна (1900-1891) се омъжила за Павел Павлович фон Дервиз (1897-1942). и има едно дете от него - Ирина Павловна Дервиз (1921-1970). След това се развела и Павел Павлович Дервиз се оженил за сестра и - Мария Сергеевна (неизв.-1942).

От този брак се родил син Павел Павлович Дервиз (р. 1940). Не е известно дали е бил женен и има ли деца. Ирина Павловна Дервиз се омъжва за художника Георгий Павлович Татарников и по фамилия става Татарникова. От този брак има две деца близнаци - Петр Георгиевич Татарников (р. 1953) и Павел Георгиевич Татарников (р. 1953). И двамата са художници. Това са последните (поне за мен) известни далечни наследници по майчина линия от рода Принтц.

Сестрата на Густав Густавович Принтц - Юлия Густавовна, е била омъжена за разпоредителя на придворните балове в Санкт Петербург Сергей Борисович Данзас (1838-1881). Имат едно дете – Екатерина (Ина) Данзас (1879-1891). Ина умира като дете на 12 г. Бащата на Сергей - Борис Данзас (1799-1868) и свекър на Юлия Густавовна е бил обер-прокурор на Сената. Чичо на Сергей Борисович Данзас е Константин Карлович Данзас (1801-1870). Той е бил лицейски приятел на А.С.Пушкин и секундант на дуела на Пушкин с барон Дантес през 1837 г. Още докато Пушкин бил жив за известно време след дуела, Данзас се заканил да отмъсти, като извика Дантес на дуел, но Пушкин не се съгласил и казал „Не, не – мир, мир“.


Проф. Пламен РАДЕВ



Източници:

Исторический очеркъ Николевской академiи генеральнaго щаба, составил генерал – майор Н. П. Глиноецкiй, С. Петербург, 1882.

Домашев, Краткая история 140-го пехотного Зарайского полка для нижних чинов, Кострома, Типография Т. П. Андронниковой, 1890.

Кобеко Д. Ф., Императорский Царскосельский лицей. Наставники и питомцы. 1811–1843, Санкт-Петербург, 1911 год, Типография В. Ф. Киршбаума.

Генеалогия на рода Принтц - Михаил Глебович Сомов.



Константин Карлович Данзас, секундантът на А.С.Пушкин

 

Гробът на полковник Принтц в село Пороище

Петр Георгиевич Татарников и Павел Георгиевич Татарников - последните известни далечни наследници по майчина линия от рода Принтц. И двамата са известни руски художници.