Търсене

Начало Интервю Жени КАЛКАНДЖИЕВА: Красотата е в сърцата ни...
Жени КАЛКАНДЖИЕВА: Красотата е в сърцата ни...
24 November 2017

С Жени Калканджиева се запознах по време на творческата ваканция в Кранево с клуб „Репортери“ към ЦПЛР – Център за ученическо техническо и научно творчество в Разград. Това беше срещата, която ме накара да променя мнението си за миските. Евгения Калканджиева е „Мис България 1995“, а също така е и на шесто място в света, което е най-голямото постижение в подобни конкурси за нашата страна.


24_11_2017_jeni-1.jpgТя е родена на 20 февруари 1975 година. През 1995 година печели „Мис България 1995“. Години след това отваря собствена модна агенция „Визаж“. Омъжена е за Стефан Манов – Тачо, с когото имат дете на име Георги. Тя е един огромен пример за младежта. Помага на много момичета и момчета да откриват себе си. Вярва, че всеки заслужава втори шанс. Всеки може да се поправи. И че грешките ни учат да станем по добри хора. Такъв скорошен пример е победителят от реалити шоуто „Vip Brother“. Единствено тя го подкрепи. Всички други подкрeпsха класата на българската музика. Само Жени застана на страната на младостта, което доказва още веднъж, че е пример за младите хора. Това ние разбрахме и на нашия творчески лагер, където ни показа как да се храним здравословно и в какво се състои истинската красота. С голям ентусиазъм я помолих за интервю и очаквах часа, в който ще се срещна с нея. Истината е, че преди интервюто се чувствах все едно ми предстои тест. Бях много напрегната, уплашена и исках по-скоро да приключа, но тя ме предразположи и ме накара да се отпусна, да ѝ говоря на „ти“, та дори и да се забавлявам.


Каква беше детската ти мечта за професионална реализация?

Определено не е била да стана модел. Много обичах да пея и танцувам. Когато бях тийнеджърка, беше нашумял филмът „Флаш данс“. Винаги съм искала да стана певица или актриса, никога не съм мислила, че един ден ще стана модел. Станах по случайност, не съм го и очаквала. Детската ми мечта не се реализира, но с тази професия, която продължих, имах възможност да обиколя целия свят и останах много щастлива.

24_11_2017_jeni-.jpg

Каква беше като тийнеджърка - спокойна или избухлива?

Като малко дете бях много кротка и добра. А като тийнеджърка станах много любознателна. Записвах се на всички видове кръжоци в училище. Била съм знаменосец, отряден председател, бях в кръжока по пеене, ходих на народни танци. Участвах активно и в спортните занимания - баскетбол, волейбол, спортна гимнастика, също така и класически балет. Проявих желание и да се включа в отряда „Млад парашутист”. Общо взето, където и каквото да се случваше, аз исках да присъствам. Но може би това любознание ми отвори мирогледа, съзнанието към много бъдещи занимания. Винаги съм била дейна и моето тийнеджърство продължи до 15-годишна. След това се явих на кастинг за една италианска модна агенция в България. Заминах да работя в чужбина на петнайсет години.

 

 

Била си прекалено млада, все още дете. Не изпитваше ли носталгия към родината и семейството си?

Да, в Италия ме обзе самота, защото бях свикнала с моето семейство, с приятелите ми и средата, която познавах. В един момент отидох в чужда държава, където не познавах никого и трябваше да се справям сама. Това не беше много лесно. Имах периоди, в които бях отчаяна, депресирана и исках да се върна в родината си. Но за щастие, съм от хората, които намират бързо контакт и успях да се справя. Самите италианци са много топли, отворени хора, те много лесно посрещат чужденците. Бързо си намерих приятели там и дори имаше периоди, в които не исках да се връщам в България. Аз отидох от един социалистически строй в държава, която има всичко. Например, ако влезеш в един супермаркет, можеш да стоиш с часове там, защото имаше от всичко. Докато тук се продаваше оцет, олио, захар, бананите ги чакахме да дойдат за Нова година и да се редим на опашки. В Италия просто имаше всичко и не само това естествено. Те имат много хубаво капучино, имат уникална кухня. Музиката им е невероятна и езикът им е страхотен. Но аз в България бях учила в италианска гимназия и понеже вече говорих езика много бързо, се установих там. След което започнах да пътувам по света. Както вече споменах, като тийнеджър бях много любознателна - исках да пробвам от всичко. Винаги съм си казвала, че щом друг човек може да го направи, значи и аз мога да го направя. Нищо не може да ме спре.


Кога за пръв път се влюби?

За първи път се влюбих в момче от нашия квартал. Беше несподелена любов. Момчето не ме забелязваше, защото аз бях слаба, кльощава. А младежите в тази възраст харесват момичета, които изглеждат по-пищно и той харесваше моята приятелка,която беше по узряла. Аз много страдах, гледах го отстрани, тайно си мечтаех за него. Но слава богу, това беше в периода малко преди да замина в чужбина. В момента, в който заминах, аз видях, че мога да постигна много повече неща от това да се влюбя в някого и да се омъжа веднага. Разбрах, че кариерата е много по-важна, самото израстване на човека е много по важно.


Кой беше любимият ти предмет в училище?

Винаги съм обичала литературата, историята, биологията. Знаеш ли, за мен любим е един предмет, когато учителят може да те грабне, да те запали. Определено физиката и химията не са ми били любими. А може би, понеже съм творческа натура, затова литературата ми е харесвала. Там може да си разтягаш локуми, да си развиваш тези. Не искам да казвам, че и другите предмети са лоши, просто не съм имала увлечение. Даже майка ми много се ядосваше, защото тя беше математичка. Караше ми се и ми казваше, че тя е подготвяла много деца за олимпиади, а аз съм изкарвала четворки. Но общо взето, завърших с успех над пет и петдесет. Брат ми завърши с пълна шестица, може би ни беше заложено генетично. Харесвах много училището, записвах се на всички лагери. Във всичко, което се организираше в училище, се записвах първа. В училище и гимназията се оформих като тартор – човек, към когото другите деца имат респект. И затова учителите имаха доверие в мен, а и освен това бях отличничка.


Как се почуства, когато спечели титлата „Мис България“ и стана шеста в света?

Това е един въпрос, на който много трудно може да се отговори, защото чувството може само да се чувства. Много трудно може да се опише, но първоначално не го осъзнах. Горе на сцената не знаех какво се случва. След като свърши събитието, те нападат много журналисти и после ставаш леко уплашен. Идва и етапа, когато трябва да го преосмислиш и да осъзнаеш, че това е голяма отговорност. Общо взето, чувствата и емоциите са толкова много в едно - хем се радваш, хем вече знаеш, че носиш едно бреме. Не искам да звучи в този смисъл - да го наречем отговорност. Има периоди, когато се качваш в облаците и си мислиш, че си номер едно. После обаче става нещо и се приземяваш много сериозно, осъзнаваш, че всъщност най-важното е как се представяш пред обществото, какво правиш, какво създаваш и какво ще остане след теб. Този конкурс ми даде една възможност - да я грабна и да я реализирам и да постигна други цели. Това идва от самия характер на човека, има много миски, които печелят и после никой не чува за тях. За мен една такава титла трябва да носи социално послание. Докато за повечето миски е важна само короната и нищо друго.


Откъде дойде интересът ти към модата?

Всичко стана много случайно и след като поработих, видях света като модел. Прибрах се в България и си казах, че аз мога да продължа да работя, но няма да е вечно. Бях видяла по света как работят модните агенции и реших, че точно това искам да работя. За да покажа, че може да има качествена модна агенция в България.


Откъде идва името „Визаж“?

Името „Визаж“ трябваше да бъде „Фейсис“. Визаж означава лица на френски език. Исках да бъде „Фейсис“, защото в модната агенция най-важното е да намериш различни типажи, да намериш типажа различна красота. При нас не трябва всички да са много красиви. Те може дори да имат лека странност, важното е моделът да има излъчване и да може да привлича. Освен това, той трябва да може да е с грим и прическа, лицето му да е такова, че да може да се променя. Затова реших името да е свързано с лица, само че когато проверих за името „Фейсис“ видях, че има много такива регистрирани и затова си казах защо пък да е на английски, нека бъде на френски.


Довърши изречението: „Красотата е в...“?

Красотата е вътре в нас. На първо място красотата е в сърцaта ни, в душата ни. Красотата е в мислите ни, в желанията ни. А иначе... външната красота е временна, защото тя ти носи само едни чужди погледи, нищо повече. Тя не ти носи вътрешното удовлетворение от това, че правиш нещо, че постигаш някаква цел. Затова красотата е вътре в нас.


Разкажи ни за някои твои гафове, ако е имало такива!

Гафове е имало много. Имала съм случаи, в които роклята ми се закачаше отстрани, понеже е с много дълъг шлейф. Ние излизахме по двойки и видях как, ако дръпна роклята, ще се скъса, но ако остана на едно място, ще преча на цялата хореография. Видях моята колежка, която си продължава, а аз не можех да тръгна, опитвах се деликатно да откача роклята, но не ставаше, при което с усмивка клекнах, откачих си роклята и продължих. Обрах овациите и плясканията на хората, защото те са добри и ако видят, че ти си естествен, непринуден и че си усмихнат, добросърдечен, хората те критикуват по-малко или въобще не те критикуват. Когато направиш гаф и не се държиш добре, тогава понасяш критики. Така че... относно гафа, всичко беше добре.


Защо избра за нашата беседа темата „Здравословен живот“?

Избрах я, защото напоследък съм доста разочарована от това, което виждам по улиците. Първо, вече не виждам хубави момичета, виждам такива, които прекалено много се гримират. Не виждам естествената красота. Виждам момичета с изкуствени нокти, изкуствени мигли, с изкуствени коси. Момичетата на млади години вече са си правили операция на устните, на гърдите. А всъщност финесът на една жена не е да има големи гърди, а поведението й. Освен това, виждам масово, че децата затлъстяват, не изглеждат добре. За това реших да правя тези беседи с темата „Как да се храним“. Тя е за здраве. Много хора си мислят, че за да си модел трябва да спазваш диети. Не е вярно, за да бъдеш модел ти просто трябва да се храниш правилно, да спортуваш, да не ядеш вредна храна. За мен диетите са опасни, защото всеки човешки организъм е необходимо да получи от всичко. Децата трябва да се научат да се хранят правилно, а не да си мислят, че докато гладуват или като спазват някакви странни диети, ще има някакъв ефект. За това избрах тази тема.


А самата ти, от колко време спазваш здравословен начин на живот?

От две години. Но аз не влизам в големите крайности. Старая се да правя всичко умерено, балансирано. Най- важното нещо в природата е балансът. Когато едното надделее, няма как да няма драстични промени, да има катаклизми. Затова е от значение е балансираното хранене, здравословният начин на живот, малко спорт, повече разходки. Мисля, че младите хора ще изглеждат добре, без да правят някакви експерименти със здравето си и с външния си вид.


Една интересна тема за нас, тийнеджърите, е любовта от пръв поглед. Ти самата вярваш ли в нея?

Не знам за любовта от пръв поглед. Мисля, че любовта идва с времето. Това си е едно просто влюбване, първично наглед. Може човекът да е много глупав. Как можеш да продължиш да си влюбен в такъв човек. Може да е с гаден характер, да е невъзпитан, да няма добро отношение към теб. Чак в любов от пръв поглед не вярвам. Всичко идва с времето. След любовта идва обичта. Но колкото по-трудно разкриеш човека, толкова по-интересен е за теб. Той ти грабва вниманието. Никога не съм харесвала мъже, които са супер красавци. Мъжът винаги ме привлича с характер, с поведение, това, което говори, да ми е интересно. Да не е глупав. Аз се влюбвам в поведението, в характера на мъжа, отколкото в чертите му.


Успяваш ли да съчетаеш кариерата и майчинството без проблем?

Успявам, слава богу, детето ми е много добро и самостоятелно. От малък Жоро се справя сам. Смятам, че го възпитавам добре, намирам време за него. Приятелите ми знаят, че когато съм с детето, нямам време за никого другиго. Успяваме да се разхождаме, да си говорим.


Знам, че пътуваш много, а сега коя дестинация предстои да посетиш?

Дестинацията, която предстои да посетя, е Доменикана, макар че съм ходила вече. Харесвам хората там, харесвам природата, океана. Харесвам храната, музиката. Харесвам я, понеже там беше нашия меден месец с мъжа ми. Скоро ще направим десет години от нашата сватба. Затова сме избрали тази дестинация.


Какви езици практикуваш?

Аз говоря английски, италиански, руски /защото беше задължителен по моето време/. Разбирам испанския език, но не мога да го говоря. Мъжът ми говори испански, синът ми всяко лято ходи в Испания и вече започва да го говори. Дори да не може да се разберем на български, ще се разберем на италиано-испански.


Какви са бъдещите ти планове?

Сега проекта, който разработвам - „Здраве, стил и красота“, започвам да го правя из цялата страна. Мисля, че този проект трябва да достигне до повече хора. Дори да не мога да ги променя, поне да остане в съзнанието им. Да ги накарам да се замислят как изглеждат, защото те не осъзнават как изглеждат, мислят си, че се чувстват добре, всъщност това не е така. От септември ми тръгват обиколките в различните градове.


Имаш ли мечта, която не си успяла да реализираш?

Нямам. Мечта, която да имам и да не съм я реализирала, наистина нямам. Много е важно човек да си подбере мечтата, защото има много смешни мечти, като например да си купиш самолет или хеликоптер. Моите мечти винаги са били свързани с това да бъда успешна в начинанието си.


Какво ще пожелаеш на младите хора в Разград?

На младите хора в Разград пожелавам да вярват в мечтите си и да ги реализират. Пожелавам им да са спокойни, защото напоследък между младежите има доста стрес. Да са уверени, да знаят кои са, да бъдат самите себе си. Защото повечето млади хора искат да приличат на другите, а оттам идват и завистта на младежите, и агресията. Да разберат какво могат, да бъдат индивидуалисти, да бъдат здрави, естествено, да бъдат много усмихнати и да имат много любов.

 

 

Николета НИКОЛОВА


Жени Калканджиева с деца от клубовете „Репортери“, „Слово“ и „Приложно изкуство“ по време на творческа ваканция в Кранево