Търсене

Начало Интервю Александър СТАНЕВ, шофьор: Разградчани избягаха. Уж казват, че ще се връщат, но го правят малцина...
Александър СТАНЕВ, шофьор: Разградчани избягаха. Уж казват, че ще се връщат, но го правят малцина...
27 November 2017

„Човек дори добре да живее – пътува и друг поема на път!“ Май тази философска сентенция не беше точно така формулирана, но сполай ти, точно сега нямаме много време за размишления. Бързаме да си хванем такси, защото е час пик и всички свободни коли са вече заети. Момент! Тук виждаме една жълта кола такси... А, шофьорът в нея ми е познат!


27_11_2017_sasho-1.jpgКачвам се бързо вътре, докато не са го заели. Така, удобно се изтягам на предната седалка и поздравявам човека зад волана. Той е стар мой приятел, още от времето, когато пътувах всеки ден до работата си в Телевизия „Лудогорие“ на улица „Перистър“. Казва се Александър Станев и е в този занаят вече повече от 10 години. Дали бихме могли, ей така, докато си пътуваме с него, да проведем един опознаващ разговор за работата му и неволите в нашия град? Казват, че хората, които карат такси, най-добре знаят за населеното място, из което шофират. Може би сега е време да спрем да интервюираме художници, музиканти и писатели, за да дадем думата на едни по-обикновени хора. Хора, които просто карат такси, но пък имат завиден житейски опит, за който не сме и предполагали...


Сашо, здравей! С теб се познаваме от доста години и почти всеки един ден сме пътували заедно на някъде. Но, може би, не всички наши читатели те познават, или пък са нямали тази възможност – да пътуват с теб! Представи се накратко, ако обичаш – на каква възраст си, от къде си и от колко време упражняваш тази нелека, но пък една типично градска професия?

Виж, за мен няма нужда от кой знае какво представяне, тъй като в малкия град почти всички се познаваме. А и с тая моя, както каза, професия, комай още повече се знаем. Накратко, роден съм през далечната 1965 година и – за съжаление – в Разград. Да, Разград е един много хубав град и с много хубави хора, но с течение на времето доста от жителите му избягаха, кой в по-голям град, кой по чужбина, и всички казват, че „ще се завърнат някога“, обаче...се завръщат малцина! Работил съм – отново за съжаление - само в Разград - и по времето на комунизма, а и после по частници, бил съм и пет години в завод „Диамант“. Разсипаха го тоя големия завод пред погледа на цялата държава, при това без да им трепне окото... Работих едно лято на морето и като се прибрах есента, реших за малко да покарам такси. И така вече го карам почти 15 години това такси. Зарязвах го дори на няколко пъти, но като се срещнеш с други пишман бизнесмени, се отказваш от нормална работа и се връщаш обратно пак в колата. Това е общо-взето за мен, давай със следващия въпрос, че много работа и много път ни чака!


Я кажи защо намаляха такситата в града и когато човек се обади на посочените им телефони, напоследък или се чака, а в някои случаи изобщо не идва кола? Да не би да има недостиг на шофьори в града? На какво се дължи тази нелепа и да си го кажем направо – абсурдна ситуация? Винаги съм си мислил, че таксита трябва да има навсякъде и по всяко време и за всички!

За липсата на таксита е много деликатна ситуацията. Вероятно всеки в нашия сектор ще си има своя версия за причините, а те наистина са много. Колите намаляха като бройка, някои колеги ходят и на втора работа, някои заминават на гурбет, някои се връщат, а други – не. Истината е, че с едно такси трудно се издържа семейство, а особено, ако човек има и деца, е почти невъзможно да се издържаш само от едното такси. Затова по-младите колеги се отказват бързо. А и нашите клиенти много добре знаят, че таксита се ползват когато е или много горещо, или много студено. Рано сутрин всички бързат за работа и за училище и наистина няма много свободни коли, но към осем часа всичко се нормализира. Все пак, засега не вярвам такситата да станат повече и според мен няма и да станат. Поне аз така ги виждам нещата...


Нека сега да си поговорим за осветлението и дупките по пътищата. На теб лично пречи ли ти, когато се налага да вземаш заявки или клиенти от неосветени улици, или от улиците с дупки. Абе, какво пречи в града да има осветление навсякъде и да няма дупки? Изобщо, дали е нормално да сме в Европа от толкова години, а улиците да са като по време на бомбардировки?

За осветлението и дупките има толкова много специалисти в града ни, че точно моето мнение ще бъде незначително. Винаги ще има какво още да се желае, според мен обаче се работи и по двата въпроса. Всички видяхме колко асфалт се положи в последния месец, а и ново осветление се направи на някои места. Сигурен съм, че доволните живеят на асфалтираните улици, а недоволните – на тъмните, или там, докъдето не достига асфалт. Ние с моите колеги шофьори сме по цял ден в движение из града и мога да кажа, че се работи на много фронтове - и по озеленяване, и по асфалта, и по осветление, но нека спра засега, все пак, не съм платен адвокат на Общината. Мога само да ти кажа, че ще има да се работи още много, ама ужасно много. Само ще спомена квартал „Орел“ – там горе е трагедията! Прави са хората, че минаха много избори и чухме толкова обещания за тия „виетнамски общежития“ /аз така го наричам „Орел“/, а човек ще каже, че нещата там са на самотек!


Ти си тънък психолог с клиентите си, за което винаги съм ти свалял шапка. В същия момент лесно или трудно се работи с всякакви хора? Какво ти прави впечатление, когато неохотно ти се налага да сравняваш проблемите в малкия град с тези в в големия?

Психолог ли? Всеки разбира от всичко и всеки има свое желязно мнение! Аз уважавам казаното от всички, защото работа ми е такава, че ако влизам в словесни двубои с клиенти, това означава да се прибирам всеки ден без пари. А иначе хората не са нервни като цяло, но това много зависи и според ситуацията. Много от възрастните клиенти са на наша страна и казват „Добре, че Ви има Вас, такситата!“. Други, по-недоволните, примерно, било то от висока цена, или от по-грубо отношение на даден колега, пък все ни сочат с пръст като виновни. Като цяло, ние се стремим да има повече доволни клиенти. Хората са всякакви! Има такива, които са доволни от живота, както и такива къде-къде по-ядосани от действителността, но ние трябва да се съобразяваме с всички, а почти всеки има нужда да бъде чут и изслушан. Не, не се правя на психолог, ама определено има голяма нужда от такива специалисти, защото преобладават хората с проблеми. Не че на хората в големия град им е по-лесно, но мисля, че тук, в дълбоката провинция, сме назад по много показатели. Ако вярва човек на статистиката, щом сме трети по средна заплата в страната, значи голяма част от жителите на града ни трябва да са материално осигурени, но според мен нещо им куца статистиката. В Разград високите заплати идват най-вече от работещите в „Амилум“ и „Лудогорец“, а иначе всички знаем, че голяма част от заетите получават около 500 лева на месец. На всичкото отгоре има и безработица в града ни, а в същия момент вървят и доста реклами и обяви за работа, но никой не проявява интерес...Сбъркани са нещо нещата с местната икономика или пък с кадрите, няма никаква логика да е така...


Нека в края на нашата среща все пак да си поговорим и за нещо хубаво. Как възприемаш успехите на „Лудогорец“ и дали – особено и именно заради отбора – нещо ново няма да се случи и да се промени в иначе малкия град като нашия?

Лудогорец! Остави професионалния футбол настрани и погледни колко деца има в школата, мисля, че са 250 и всички са облечени и обзаведени отгоре до долу! А и колко още треньори и друг персонал е ангажиран покрай тях. Кой друг е направил толкова много за града ни, освен този отбор?! В школата има деца от цялата страна, затова много се възмущавам, когато плюят персонално по Разград и без да се замислят, при това типично – по български. А каква реклама се прави на града ни, на колко места по Европа не бяха чували името на нашия малък Разград? А ето ни сега – за седем години вече сме с име на истински футболен град! Адмирации и за тоя, който е измислил комплексни билети за мачовете на „Лудогорец“, включващи посещение на музей „Абритус“, а също и на базата „Гнездо на орли“. Много умно е измислено, обаче трябва още много да се действа за рекламата на града ни. Возил съм доста чужденци и всички ми казват, че нямаме адекватна реклама на Разград, никой не е чувал за „Абритус“, например! Едни англичани ми споделиха също така, че ако тоя археологически резерват се намираше в Англия, заводът до него веднага щял да бъде съборен. Е, в никакъв случай не казвам, че трябва да се затриват заводите „Антибиотик“ и „Биовет“, но нека просто да се направи така, че да се свърже името на „Лудогорец“ в града ни и с други забележителности. А смея да твърдя, че в Разград имаме още не малко такива...


Дамян ХРИСТОВ