shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 13.12.2017 г.
ekip7-small-2017-12-13.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Хората все пак са по-важни от кучетата, нужни са твърди мерки!
06 December 2017

Времето ни е толкова динамично, че трудно стана да се ориентираш в събитията. Новините се менят през минута, всяка медия ги тълкува според своето разбиране и особено пък ако е зависима по партийна линия.

Знаете ли, в първия ден, когато чух, че някакъв депутат е казал, че мнозинството българи са били там някакви си /б.р. дебили, изказването бе на проф. Иво Христов, депутат от БСП/, ми стана неприятно, но впоследствие започнах да си мисля, че той може и да е прав.


06_12_2017_rusev.jpgЗнаете ли защо? Ами погледнете, прочетете - в България се пишат такива закони, такива наредби, които могат да се съчинят и приемат точно от такива хора, за които говореше професорът в Народното събрание.

Дайте да погледнем или по-точно да прочетем какво се твори и в нашия град. За информация използвам вестник „Екип 7“, вестника, който чета редовно и му се доверявам, защото през годините е доказал, че е коректен към читателите си. В един от предните броеве бе публикуван материал, в които една гражданка се жалва, че била санкционирана за това, че си разхождала кучето в парка - въпреки че е спазила някакви изисквания, но в някаква общинска наредба пишело, че така не може. И даже окръжният прокурор чрез страниците на вестника се опитва да ни разтълкува чл.20, ал.2 от Наредба 9 и дали преминаването на кучета през градските паркове и градини е допустимо, ако животното е с намордник, че има голяма разлика от преминаване и разхождане и пр. Ами то в прав текст си го пише, толкова ли е неясно за някого, че да се налага чак окръжният прокурор да му го обяснява. Аз не знам, драги съграждани, дали има още хора, които не знаят какво е преминаване и разхождане. Спортува си човекът в парка, вижда какво става там. И е прав, законите и наредбите в нашата страна, трябва да се спазват от всички. А навярно някои са забравили, че Общината направи и специална площадка за разхождане на кучета.

Същината на въпроса, който искам да засегна, започва оттук. Пишем наредби, създаваме закони или правила, но не за всички! И когато не са ни изгодни, недоволстваме и се опитваме да обясним защо не трябва да ги спазваме. Ето, Общината е направила наредба, навярно е приета на сесия на Общинския съвет, т.е. свършена е работата. А задава ли си някой въпроса, защо тази наредба не се спазва? Тя просто трябва да се спазва и то от всички, не само от определени хора.

А помиярите, който свободно се разхождат из целия град? Ето още един голям проблем, който имаме в Разград и който може да доведе до големи беди и човешки трагедии /помним много случаи на нахапани, че даже и на разкъсани хора през последните години!/. Нима бездомните кучета имат намордници, нима те само „преминат“ по разни алеи и градинки? Нима техните пътища из централната /и не само там/ част на града са само бързо и безопасно преминаване? Нима тези помияри не създават опасност за децата и за възрастните в града. Нима някои върви след тях и събира изпражненията им? Замислете се, господин окръжен прокурор, и над този въпрос. Знам какво ще кажете - наредбата се пише в Общината, аз следя за нейното изпълнение. И правилно, но все пак трябва да се предприемат бързи и адекватни действия от кмета, ако трябва, и с по-твърда ръка. Да, кметът ни е ветеринарен доктор, за него животните може да са важни, но хората, според мене, са още по-важни – няма как да махнем с ръка и да кажем: „Хората ли, кучета ги яли хората“!.

Преди години имах гости от друг град, които ми казаха, че в Разград било хубаво, нямало безстопанствени кучета. Какво стана сега, уважаеми разградчани? За вас кое е по-важно - животът на безстопанствените кучета или животът на децата? Обръщали ли сте внимание, че градинката пред часовника, където преминават стотици хора и деца, е пълна с помияри, градинката пред средношколското общежитие и около пазара - също. Но и вие не можете да се противопоставите на тези „защитници на природата“...А за кого е тази природа, когато вече няма да има хора в града ни? Защото кой ще остане в град, където няма правила, където има проблеми от различен характер, включително и като тези, за които пиша сега. Аз съм бил в различни страни, живял съм там, но повярвайте ми, нито в една не съм видял свободно разхождащи се или „преминаващи“ през зелени площи кучета, както е у нас. Там, мои съграждани, сигурно нямат такива „защитници“ на природата...


Радослав РУСЕВ, Разград