Търсене

Начало Искам думата Българските панаири, или за управията на ханството на ювиги хан Кубрат
Българските панаири, или за управията на ханството на ювиги хан Кубрат
06 December 2017

1. Българските панаири, както всички панаири по света, са витрините, на които се излага на показ както икономическият, така и социалният и духовният живот на нацията. В тях се извършва непосредствена стоково-парична размяна. Според кесията си всеки може да си купи всичко. От най-съвременните космически технологии до захаросани ябълки и шекерени петлета.


dimitar_aleksiev.jpgНо само в нашенските панаири се предлагат в неограничени количества празни надежди и илюзии, опаковани в луксозен амбалаж. За поддържане на социалния оптимизъм, както се изразяват обществоведите. А зрелищата се продават и се купуват на ангро, което ще рече на едро. Нашенските панаири през последните десетилетия все по-осезаемо се превръщат от места за делови контакти и търговски договаряния в места за масови сеирджийски забавления и увеселения. С много тъжен край и тежък махмурлук. Само в българския език думата „панаир“ е придобила преносен смисъл и се употребява като синоним на хаос, безпорядък, бит-пазар. Търсенето определя предлагането. Или може би предлагането определя търсенето? Не знам!

Всяко начало и всеки край на народните мечти винаги са започвали от един панаир.

Панаирите са неразделна част от българската история. И може би в тях трябва да се разровим, за да намерим обяснение за националните ни исторически драми.

Първите ми спомени за панаир са свързани с Кубрат. По него време в детското ми въображение малкото градче изглеждаше като Великото ханство на Ювиги хана. Сега го виждам като макет на Великото ханство в умален мащаб. Към далечните спомени за Кубратския панаир винаги ме връща песента на Лили Иванова „Панаири“:


„...панаири, панаири,

мои най-красиви светове!

Панаири - свят отрупан

с толкова хубави примамливи неща!...“


Така е видяла Лили Иванова Кубратския панаир откъм осветената му с прожектори страна, така го е възпяла. Аз го видях обаче от другата, сенчестата му страна. И за нея искам да ви разкажа с думи, защото не умея да пея.

 

2.

Ако ме попитате кога съм живял в Кубрат, то със сигурност няма да мога да ви отговоря. Не защото не желая, а защото все още не съм открил местонахождението си във времето и пространството през последните десетилетия. В стремежа да изпреварят своето време, събитията връхлитат върху миналите и днешните ми дни толкова бързо едно след друго, че се размесват в плътна, сива и непрогледна мъгла. Мъглата внася дезориентация и хаос не само в живота на обществото като цяло, но и в живота на отделните личности. Губят се пътища, посоки, цели и идеали. И времето започна да ни се губи. От книгата за миналото ни някой откъсна и разпиля много страници. Макар и да не мога да кажа кога, но в Кубрат съм живял. И с Кубрат продължавам да живея. На втория етаж на паянтова къща, над работилницата на дядо Вуто тенекеджията. От малък свикнах с дрънкането на тенекета в тенекеджийската работилница. Поради което на празното човешко дрънкане никога не съм обръщал сериозно внимание. Убеден съм, че то е чиста загуба на обществена енергия. Но вече го приемам като неизбежна част от интонационната среда на живота. Прозорците на стаята ми гледаха към градския площад, около който бяха наредени клубовете на местните партийни организации и сградите на общината, киното, полицейското управление, съда, банката. Заедно със занаятчийските работилнички, дюкянчетата, кръчмата и ахчийницата, те от пръв поглед разкриваха пред пришълците политическия, икономическия и духовния живот в ханството. Статуята на един бронзов войник пазеше с гърба си откъм северозапад площада или форума, както го наричаха кубратските зевзеци по подобие на древните римляни. По-късно, по незнайно какви причини, ханската управа завъртя статуята на бронзовия войник на 180 градуса и той вече нищо друго не пази, освен собствения си гръб. В Римската империя градските форуми са били мястото за масовите представителни събрания, на които римските трибуни и обикновените римски граждани са дискутирали важните за империята и населяващите я народи политически и икономически проблеми. За разлика от нашенските форуми, където дрънкат само празни тенекета. В противоречие с цялостното естетическо и функционално градоустройствено решение на площада седеше само една стара барака, боядисана в ярки цветове, като нескопосано гримирана възрастна кокона. В бараката се продаваха вестници и списания, евтини френски парфюми и одеколони, различни фасони немски ластици. Толкова еластични бяха тези ластици, че с един линеен метър можеше да се обиколи земното кълбо по екватора. Всяка сутрин на кубратския форум излизаха безработните кубратчани, за да убият времето си в наддрънкване с дядо Вутовите празни тенекета. Ежедневното еднообразие се нарушаваше само в деня на откриването на панаира, когато на площада пристигаха двама клоуни с велосипеди, за да рекламират представленията на гостуващия цирк „България“. Въртяха велосипедите си в кръг, управлявайки ги без ръце и без крака, само с глава, положена върху кормилата на челна стойка. В рекламното им шоу имаше едно скрито послание към седналите върху колела - всяко нещо, което се движи, в т.ч. и човешкото общество, може да се управлява без ръце и без крака, но нищо не може да се управлява без глава. След последния тур за овации, клоуните разпъваха транспарант, на който пишеше: „Посетете цирк „България“! Очакват ви много изненади-акробатична и словесна еквилибристика, въртене на мотоциклетисти в празна сфера, дресура на диви животни, факири с ловки ръце, илюзии, марионетки, клоунада, фойерверки и кьорфишеци. Шоуто е гарантирано, билети - на касата на цирка“. Само на един въпрос тогава не можах да си отговоря - защо клоуните, седнали върху колела, се въртят в кръг, и след като се въртят в кръг, имат ли някаква предварително набелязана цел и зададена посока на движение, освен ако не се шматкат единствено и само заради самото шоу, което вече е напълно разбираемо. Просветлението ми дойде, когато за първи път се качих на виенското колело на Кубратския панаир. Но за него ще кажа нещо когато му дойде времето.

 

3.

Панаирите в Кубрат се правеха на поляната в края на града – там, където се намираше градската ветеринарна лечебница. Няколко дни преди откриването на панаира ветеринарната лечебница се преоборудваше в център за бърза хуманитарна медицинска помощ. До линейката паркираше колата на пожарната команда. Без пожарна команда панаир не може да стане. В Кубратския панаир, както във всички български панаири, се влизаше през една малка, простичко скована дървена барака, която се ползваше и за гримьорна. В гримьорната се сменяха само маските. Актьорите, клакьорите, статистите и публиката оставаха същите. Наименоваха бараката с гръмкото име „Зала на смеха“. По стените й бяха окачени криви огледала. Те превръщаха ниския и дебелия във висок и строен, високия и стройния - в нисък и дебел, умния - в глупак, глупавия - в умник. Поради тази причина облагодетелстваните образи наричаха огледалата вълшебни. В български панаир не може да се влезе като личност със собствена физиономия. За да влезеш, трябва да се огледаш в подходящото огледало и да трансформираш образа си по подобие на нечий овластен образ. Дори и клоуните играеха, и продължават да играят, трагикомичните си роли на цирковия манеж с нацапани физиономии. Или както се изразяват някой от високите, стройните и умните огледални отражения, всеки участник в спектакъла задължително трябва да премине през гримьорната за козметична корекция на лицето и душата. От него време в българския политически речник навлезе думата лустрация /от латинското lustratio - изчистване посредством жертвоприношение/. Което на съвременен български език ще рече: сваляне или отсичане на главата, за да се почисти и лъсне до блясък. В тази малка, простичка дървена барака публиката се тресеше от смях през сълзи. „Най-смешното нещо на света е трагедията“ - не си спомням кой изрече тогава тази мъдра мисъл.

На Кубратския панаир за първи път се качих на виенско колело. Когато слязох от него, разбрах, че всяко нещо, което се върти около собствената си ос, те отвежда до мястото, от което си тръгнал. Така намерих обяснението за целта и посоката на въртеливото движение. Оттогава досега целокупното ни общество се върти около себе си, качено на виенско колело.

За кубратските деца особен интерес представляваха панаирджийските куклени театри. В репертоарите им неизменно присъстваха приказките на Братя Грим, Шарл Перо и Карло Колоди: "Червената шапчица", "Снежанка и седемте джуджета", "Спящата красавица", "Малечко Палечко", "Приключенията на Пинокио". Осъвременени, тези постановки все още се играят в българските държавни и общински марионетни театри и радват малките и възрастните деца с безсмисленото присъствие в собствения им живот на малкото момиченце с червената шапчица и кръвожадния вълк, на незначителния човек Малечко Палечко, на злата майка мащеха, на дългоносата дървена кукла Пинокио, чийто нос продължава да расте след всяка новоизречена лъжа. И с множество окачени по стените около форумите говорящи огледалца, галещи слуха на красавите и умните главни герои от приказките. Класика в жанра, както обичат да се изразяват театралните критици. По него време детското съзнание все още не възприемаше живота като театрален абсурд.


4.

Когато панаирът свърши, на обезлюдената поляна останаха развърляни останки от циркови шатри, дървени бараки и сергии, огризки от захаросани ябълки, клечки от шекерени петлета, парчета от спукани балони на надеждите и илюзиите. И множество паднали маски. Откъм ветеринарната лечебница, където беше останал за постоянно центърът за бърза хуманитарна медицинска помощ, се разнасяха последните строфи от песента на Лили Иванова "Панаири"...

До следващия български панаир!

 

Димитър АЛЕКСИЕВ