shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 13.12.2017 г.
ekip7-small-2017-12-13.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Музика за Коледа
06 December 2017

На древнокитайския философ Конфуций принадлежи твърдението, че ако се смени музиката на една държава, променя се и мисленето на обществото. Прието в своя преносен смисъл, казаното веднага поражда въпроса за настоящата ни родна музика, която ни свирят и която слушаме ежедневно. Факт е, че някогашният бавен и меланхоличен блус, с който живеехме, се смени преди три десетилетия от бърз, задъхан, и все още недоизяснен музикален ритъм.


ivan-djebarov.jpgКойто уж трябваше да промени мисленето на обществото ни, пък който, в крайна сметка, май нищо не промени.

Точно в навечерието на миналата Коледа гледах как в столицата на съседна нам държава двама развеселени нашенци тропаха нещо средно между хоро и кючек. Като непрекъснато викаха към ухилените до уши случайни зрители: „ България, България!“. Едно родно повторение отпреди повече от век, когато наш бай Ганьо ни е славел из Европата с ненадминатото си Булгар, булгар!“...

Още тогава, сред празнично украсения площад на чуждата държава, ми хрумна мисълта да се напише писмо до Дядо Коледа с молба: вместо с подаръци да ни дари – млади, стари, малки и по-малки – с нова, чудна, вълшебна музика. И ако е прав Конфуций – а времето от историята признава правотата му в повечето случаи - то по улиците ще започнем да се разминаваме с широки и добронамерени усмивки. Ще изчезне от душите ни образът на намръщената продавачка и няма да се страхуваме, че ще ни изхвърлят от заведението, ако много почнем да питаме и искаме. Шофьорите ще спират любезно на пешеходците, за да пресекат улицата, дори когато няма обозначена пешеходна пътека, а те, пешеходците, няма и да се сетят за изрази от рода на: „Мамицата ти мръсна“, „Сляп ли си, бе“, „Чукундур“ и т.н.

Музиката на Дядо Коледа ще намали силата на прочутия ни вроден индивидуализъм. Онова чувство, което ни кара всеки сам да се спасява от бедата, дори тя да е национална, а после да завиждаме и мразим тоя, който е успял да постигне нещо повече от нас. Ще спрем да се оплакваме и все да чакаме някой нов „Дядо Иван“ да дойде отнякъде и ни освободи... май вече от самите нас. И хубаво ще бъде, че никой няма да се интересува от коя партия съм, когато ме назначава на работа, когато ме уволнява, или просто когато си пие по човешки с мене ракията. Още по-малко ще могат хора с ниски чела да пълзят нагоре по партийната и държавна стълбица, а когато стигнат горе и видят край себе си скромна светулка, да я смачкат с оправданието „Светиш!“.

И само в литературата ще останат терзанията на Вълкадин от разказа на Йордан Йовков „Вълкадин говори с бога“: „Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит.“...

Само че аз не съм подходящ да пиша писмо на Дядо Коледа с подобна молба. Той обича децата и от децата чака писмените им желания. Затова и казвам на едно съседче, ученик още в долните класове, да напише това писмо, тъй като... То дори не ме доизлушва, прекъсва ме и вика:

- Ясно, чичка, ясно! За една десетачка ще ти напиша каквото искаш и до където искаш!

Май ще трябва сам да си я свърша тази работа. Двоумя се още, защото не съм сигурен дали Дядо Коледа е способен да намери подходяща музика за държавицата ни. За да смени сегашната...


Иван ДЖЕБАРОВ