Търсене

Начало Интервю В големите градове хората отидоха да ядат по моловете, защото са отвикнали да се хранят на улицата
В големите градове хората отидоха да ядат по моловете, защото са отвикнали да се хранят на улицата
15 December 2017

Едва ли някой щеше сериозно да се замисли над въпроса със закуските, ако наскоро и лично от самия Европейския съюз не се заговори, че „дюнерите са вредни“ и „щели да ги спират“. Пълната паника обаче настъпи, когато от ЕС се чуха и „бъдещи закани“ за казаните за ракия и шкембе чорбата. Ако обаче оставим настрана „заплахата“ за ракията и шкембето, то на дневен ред изниква въпросът: „Без дюнери – какво да ядем?“.


Да, разбираемо е, не всеки има пари за ресторант в обедната си почивка. От друга страна, ако вървиш по улицата и стомахът ти закъркори, а наоколо няма ни бърз дюнер, ни топла шкембе чорба, какво правим? Но решение има! С предизвикателството да храниш хората в Разград с нещо различно от дюнери и сандвичи се е заел младият предприемач Младен Асенов, който от съвсем скоро има своя собствена закусвалня за... хамбургери! Идеята за тази нетипична за града ни закуска му е дошла от неговия братовчед Хюсеин Салиев, който дълги години пък се занимава с продажба на дюнери. „Защо пък единствено и само дюнери?“ – си казва младият Младен и прави своя хамбурджийница. В опит да представим различните гледни точки за храната на обикновения човек /дюнери или хамбургери/ е следващото ни интервю.


Момчета, представете се с две думи на нашите читатели...

15_12_2017_mladen-asenov.jpgМладен Асенов: На 30 години съм и съм завършил механотехникум в Турция, а после продължих с образованието си в Пловдив, където следвах „Компютърни технологии и системи“. В края на обучението си обаче осъзнах, че компютрите просто не са моето призвание и реших да опитам късмета си в чужбина, където живях известно време в Дания и където бях импресарио в сватбена и модна агенция. Не ми потръгна особено и затова се върнах в България, където после дълго време работих като моделиер и майстор на обувки в град Пещера. Наскоро обаче се завърнах в родния си град Разград и тук отворих моя собствена закусвалнята за хамбургери. Не съжалявам, защото си мисля, че правя нещо ново и по-различно за нашия град!


15_12_2017_husein-saliev.jpgХюсеин Салиев: На 23 години съм и работя като дюнерджия още от абитуриент. На мен лично татко ми помогна в тази професия. Когато завърших училище (а аз съм учил в Спортното в Разград), един ден баща ми дойде при мен и ме погледна строго: „Синко, каза ми, ще работиш или ще учиш?“. Аз нямах особени амбиции да се занимавам повече с учене, затова избрах да работя. И оттогава досега дюнерите станаха моя работа и направо начин на живот. Харесва ми това, което правя, и никога не стоя гладен!..


Аз пък никога не съм се замислял как протича работата на една дюнерджийница, или при един продавач на хамбургери? Кога се работи най-много при вас?

Младен: При нас най-голямото натоварване се случва сутринта. Обикновено в сутрините има пикови часове, през които деца от различните училища излизат навън, за да се разтъпчат и похапнат. При мен лично, тъй като отварям в 8 часа, още в ранни зори, до обяд непрекъснато има хора. След този пик потокът обичайно намалява, но в късния следобед очаквано отново наизлизат хора...


Хюсеин: При мен също има хора в този часови пояс, с тази разлика, че докато Младен изхранва ученици, около моите дюнери има доста магазини и аз обикновено изхранвам търговците и точно те са най-редовните ми клиенти. Много по-удобно е да минеш за пет минути и да изядеш един готов и парещ дюнер, отколкото да губиш време в подготовка на храна вкъщи и после да я ядеш, но вече студена, на работата си. Просто моят вариант с дюнерите е много по-добър ще се съгласите!


Младене, вероятно относно дюнерите на твоя братовчед Хюсеин няма да има много въпроси. Но какво точно готвиш и приготвяш ти, когато в предварителния ни разговор ни спомена, че не си по частта с дюнерите? Асортиментът ти не е само хамбургери, нали?

Младен: Да, да! Аз се специализирам в хамбургери, но приготвям също така още хот-доци, картофки, които много вървят с лук на кръгчета. При мен ще опитате и вкусни пилешки хапки, за които смея да твърдя, че не се намират никъде другаде. Предлагам също и един нов вид сладки гофрети в града ни, за които отново си мисля, че могат да се намерят само и единствено при нас!


Как точно става технологията при теб? Очевидно си има разни тънкости...

Младен: Аз лично за бургерите си употребявам закупена предварително телешка кайма, която овкусявам на място и която също така опичам на момента. Когато навлизах в този бизнес, съвсем сериозно се замислих дали да не закупя цялостен франчайз от голяма и известна софийска фирма, но инвестицията за малък град като нашия просто не си заслужава. Не знам дали знаете, но голямата и световна верига за хамбургери „МакДоналдс“ няма фалирал свой ресторант по света, но това явно не важи за нас, в България и особено за град Русе. Там този франчайз все пак фалира и в момента вече не съществува в това населено място. Какво остава за по-малкия и от Русе наш Разград...


Защо храната по моловете в големите градове толкова много се наложи? Младене, имаш ли си своя теория по въпроса?

Младен: В големите градове хората отидоха да ядат по моловете, защото не са свикнали да се хранят ей така, от улицата. За щастие, поне в Разград като че ли е точно обратното. Мол няма никъде, а места за хранене има по всички улици и вероятно още дълго време ще е така. Гладни хора ще има винаги.


Момчета, а вие позволявате ли си да се храните със „стоката си“ по време на работа, или този номер не става току-така?

Хюсеин: Аз работя за себе си и мога да ям дюнери през цялото време зад щанда (смее се)...


Младен: При нас, тъй като имаме нает персонал, също може да се яде по всяко време, стига това да не пречи при обслужването на клиентите, все пак. Не очаквам готвачът ни да се тъпче, докато клиентите стоят и чакат за своята лична поръчка, има си някакви норми, искам да кажа. Но да, хапваме си! Щом ние самите си харесваме храната, би трябвало да я харесват и клиентите, нали?


Хюсеин, в Разград има дюнери на почти всяка крачка, толкова ли е лесно всъщност в този занаят?


Хюсеин: Един от нашите проблеми като търговци в улични закусвални е, че при нас има технологично време, за което трябва да се изчака. Това време е нужно, за да се опече качествено дюнерът, защото в противен случай, месото просто ще е още сурово. Хората си мислят, че като имам шиш за дюнери, той предоставя месо ежеминутно, а не е точно така. Имал съм случаи, в които се натрупва голяма опашка и хората започват да стават нервни от чакане, но това означава ли да претрупам работата си и да им сервирам недоопечено? Нали знам, че ако не им хареса, те повече няма да се върнат, за да ядат от мен! Има си и хигиенни норми, проверки, комисии и всичко това трябва да е изрядно, за да можем и ние, дюнерджиите, да си вършим работата. Но ние не сме просто готвачи в престилки, ние сме търговци, пипаме пари, готвим, издаваме касови бележки. Всичко това мисля, че е пределно ясно на вашите читатели и на всички наши клиенти. Но е факт, че поне в града ни ние никога и никого не оставаме гладен...


Благодарим на Младен и Хюсеин за това „вкусно“ интервю и им желаем още много „вкусни“ моменти, в които храната не е просто работа, а цяло изкуство!


Дамян ХРИСТОВ