Търсене

Начало Оживление Разградският Английски клуб: Чужденците са запленени от нашата култура и от традициите ни
Разградският Английски клуб: Чужденците са запленени от нашата култура и от традициите ни
03 January 2018

 

 

Бях чувал и дори на няколко пъти бях присъствал на сбирки на Английския клуб в Разград, но не знаех твърде много за тях. Като ученик в Езиковата гимназия имах щастието да уча френски език и затова цялата тази хронология на пътуващи, идващи и заминаващи англоговорящи учители /предимно от Америка, но и от други англоговорящи държави/ някак си ми беше убегнала през годините.

 

 

 

Все пак, да са живи общите ни приятели, от които чат-пат научавах какво се случва, кой е дошъл и кой е заминал и изобщо най-после за себе си аз успях да си отговоря на въпроса „кои са тези от Английския клуб и защо се събират?“. Опит за изчерпателно представяне на клуба ще прочетете по-долу и от съответните членове на клуба. Засега ще допълня, че клубът се събира всеки вторник в някое от многото заведения в града и за него няма нужда от персонална покана. Единственото условие, за да се присъедини човек в него, е да има влечение и интерес към английския език. Дори да не го говори съвсем!...

Всичко останало за този Английски клуб ще научите, ако прочете тази статия, а сега първо даваме думата лично на създателката на клуба - една обичана наша поетеса и преподавателка по български и английски език, която в момента живее в Германия със съпруга си.


Мариета ИЛИЕВА-ПИГЕЛЕР, създател на клуба:

Всичко с нашия Английски клуб в Разград започна още в края на 90-те. По-точно през 1999 година, когато в града ни започнаха да идват американци – тогава по линията на Корпуса на мира, а днес вече заради фондацията „Фулбрайт“. По онова време тези чужденци бяха при нас главно като преподаватели към тогавашната ГПЧЕ /днес ПГПЧЕ/ „Екзарх Йосиф“. Все пак, не оставяйте с впечатление, че „американците“ идваха само, за да преподават. Аз си спомням, например, че един от първите от тях, Робърт Тримбъл, дойде в Разград и работи също така към Общината, а имаше и различни неправителствени организации, на които той помагаше тогава. Но в интерес на истината всичко започна не с Робърт, а с Криста – едно прекрасно младо момиче, което пристигна през онези години в Разград, за да преподава английски. Беше толкова чаровна и общителна, една изключителна дама за града ни. Макар и млада, тя вече говореше прекрасно български, а доколкото ние, учителите, знаехме за изискванията на Корпуса на мира към служителите си, едно от уменията, които се изискваха за тази професия, беше да се положи изпит по езика на самата държава, в която се осъществяваше обменът на кадри, в случая на български език.

Тогава си спомням, че тази млада госпожица ми предложи да й давам допълнителни уроци по български език и аз, естествено, приех. Помня, че започнахме да се виждаме с Криста всяка седмица в неформална обстановка и да си общуваме заедно и на двата езика – български и английски. Времето минаваше, а нашите срещи все повече се разчупваха от статуквото „учител-ученик“. И един ден Криста просто ми предложи да поканим на нашите събирания и други хора, особено такива, които имат интерес към английския език и културата на англичани, американци и англоговорящи. На мен идеята ми се стори страхотна и отново приех предизвикателството да разширим кръга на нашите занимания по английски и български. И така с нея реално поставихме постепенно началото на Английския клуб в Разград през 2000-2001. С Криста, открихме още много хора, които имаха стремеж да открият и да научат повече за английската литература и за живота в Америка. Да, за всичко онова, което пристигащите у нас млади хора и говорещите английски като майчин език носеха у себе си. Помня още, че на нашите сбирки изненадващо започнаха да се появяват много разградчани, а още по-големият интерес настъпи, когато всяка година идваха все нови и нови чужденци, с които ни беше също толкова приятно да общуваме, колкото и с Криста в началото.

След Криста си спомням, че дойдоха Джейсън и Ричард. Ричард беше по-възрастен, но толкова деен и активен, че когато Английският ни клуб се събираше за среща с него, ние ангажирахме цели заведения. Нещо повече, по-късно имахме случаи на преподаватели от чужбина, които се връщаха в ГПЧЕ години след като си бяха заминали оттам, а поводът за тяхното завръщане бе да присъстват на бала на свои някогашни /но вече пораснали/ разградски възпитаници. Това се е случвало няколко пъти дори. Например, Тони и Абета, всеотдайни млади хора, семейство, които избраха да останат в България за цели три години като учители по английски език и които организираха безплатен курс по английски език тогава. Толкова се зарадвахме да ги срещнем отново две години по-късно, когато дойдоха пак при нас, за да видят вече завършилите си ученици на бала. Спомням си и за Блейн, която избра Европа - Лондон, за да учи магистратура, а след една година ни посети отново, за да види своите дипломирали се ученици и на техния бал. А какво да кажем за смелата и чудесна Сима, за която може би много хора ще си спомнят. Тя се омъжи и дори остана в България много над очакваното.

Тази година от Америка ни гостуваха в Разград и семейната двойка учители Джон и Алана, които не просто ни посетиха отново, а дойдоха тук при нас заедно с децата си, които междувременно се бяха родили и дори бяха успели да пораснат – там, в родината си Америка! Колко интересно ли им е било само да научат, че родителите им са прекарали толкова години в далечна България и – ето ги всички отново тук! Сега си спомням, че и Робърт, за който споменах в началото, се ожени за наше момиче от Разград и после я отведе със себе си в Америка и тя вече е майка на дъщеричката им, но и Джейсън се ожени за разградчанка.

Чужденците бяха запленени от нашата родна култура и традиции – учеха се да играят народни танци, готвихме заедно с тях наши и техни национални ястия, чели сме хайку на английски заедно, правили сме театър и сме разигравали сценки – едновременно българи и американци. През всичките тези години си прекарвахме много приятно, забавно и вдъхновяващо. Благодарна съм и едновременно с това съм много щастлива за всички тези невероятни мигове, прекарани с Английския клуб в Разград!


Клеър РЪСЕЛ, преподавател по английски език в ПГПЧЕ:

Чувствам се съвсем като у дома си и обичам Вашия Разград! Моят роден град се нарича Елсуърт и той се намира в щата Мейн, който на картата на САЩ се пада северозападно от брега на Атлантическия океан. Като население Елсуърт е колкото Разград, но моят град е разпрострян на по-голяма площ. Близо до нас се намира природният парк и резерват Акадия, който годишно се посещава от много туристи.

За Английския клуб мога да кажа, че бях изключително добре приета в тяхната компания и ние заедно дори успяхме да отидем на един от мачовете на „Лудогорец“! Въпреки загубата тогава, това бе едно невероятно изживяване за мен - да гледам тази невероятна игра и чудесните Ви футболисти на терена. Беше много вълнуващо! Когато идвах в Разград не знаех нито, че имате цял футболен отбор, нито, че тук функционира такова страхотно общество от хора, които обичат и милеят за английския език, английските традиции и култура. Бях приятно изненадана да науча за толкова много неща, за всички тези нови хора и събития!


Лин ЧИ, англоговорящ преподавател по китайски език в ПГПЧЕ:

Аз самата идвам от многомилионен китайски град и да си призная, когато дойдох при Вас в Разград, всичко тук ми се стори доста различно от всички места в Китай, където съм била. В началото още изпитвах леко носталгия по моята родина, но когато бях приета и когато започнах да се запознавам и станах приятел с тези прекрасни хора, не само в Английския клуб, аз започнах да намирам за нормално да бъда в града, да ходя по неговите улици, но без да се питам постоянно защо всичко тук е толкова тихо и толкова малко. Дори сега бих повторила думите на Клеър, че и аз вече се чувствам като у дома си и това е самата истина! Да, градът Ви е малък и спокоен, но тук е както уютно, така и много по-различно от моя град в Китай, където всичко е вечно забързано и трескаво. За да си представите по-ясно за какво говоря, ще Ви споделя, че моят град е с население над 8 000 000 души!

Относно моята работа с учениците в ПГПЧЕ, аз донесох различни книжки и брошури за моята страна на нашия прекрасен роден китайски език, които раздадох на децата още в първия ден. Китайският език, който аз преподавам, за мен не е по-труден от английския, но тъй като той е по желание, за да се докосне до него човек, се иска повече всеотдайност от всеки друг език. Ето защо, за бъде той по-привлекателен за децата, аз въведох в работата си някои традиционни китайски игри, включително донесох със себе си от Китай пособия за една игра, тип „перце от федербал“, и учениците ми я заиграха в час, снимаха клип с нея помежду си и видеото с това „перце“ стана много популярно в YouTube групата на гимназията.

Колкото до мен, когато не преподавам, аз готвя вкъщи традиционни китайски рецепти, но ги правя с типични български продукти и много обичам да режа български чушки. Дори с учениците си в някои часове готвим китайски ястия и те много се забавляват! Когато си замина от България и от Вашия град Разград, аз вероятно ще си взема за спомен от страната Ви продукти с розово масло и друга българска козметика, за която съм чувала само най-хубави неща! И да, и аз бях на онзи мач на „Лудогорец“ с Клеър! Беше много запомнящо се за мен!


Тони ДУШКОВА и Тони АРНАУДОВА, организатори на клуба от българска страна:

Нашият клуб съществува в Разград вече над 17 години и той винаги е бил отворен за всеки с интерес към английския език, култура и обичаи. Ние не изискваме членски внос и сме готови да приветстваме в него всеки нов човек, който има желание и влечение да научи нещо повече по темата. В него членуват не само хора от Разград, а и много англичани, американци и чужденци, които са по различни причини в града ни, но също така са готови да общуват и да споделят за себе си и за своите държави в откровен и един изцяло дружески кръг. В клуба всички се познаваме помежду си, общуваме и се събираме всяка седмица във вторник. Бихме искали през Новата 2018 година да запазим духа на клуба ни както досега, но и да намерим много нови приятели и съмишленици, които да споделят нашите идеи и вдъхновение. Все пак, желаем също така да уточним, че в клуба ни се говори не само на английски, но и на нашия роден български, така че бихме посрещнали с Welcome /„Добре дошли“/ всички, които проявят интерес!


Дамян ХРИСТОВ