shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 21.09.2018 г.
ekip7-small-2018-9-21.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Трима души в една лодка, двамата от които са излишни...
08 January 2018

 

 

Вместо предислов

Винаги, когато, обсебен от мрачни мисли, се загубя по кривите и разкаляни междуселски пътища, препрочитам книжките на моето детство. В тях намирам обяснение за правдата и кривдата в тоя жесток човешки свят, възстановявам душевното си равновесие, откривам нови хоризонти пред себе си. Така направих и след случайната среща на Женския пазар в София с непознатото момченце, което нарекох Малкия български принц.

 

 

 

Диалог между мен и Малкия български принц


Беше по обядно време. Апетитната миризма на топли кепапчета ме отведе до една кебапчийница. Спрях се, за да реша дали да хапна нещо на крак, или да се прибера у дома с превозните средства на градския транспорт. Трябваше да избера едно от двете, защото за двете неща не ми достигаха парите. В джоба ми бяха останали няколко лева от социалната издръжка, която някой наричат пенсия за прослужени години.

- Добър ден! Дядо, моля те, купи ми едно кебапче с две филийки хляб!...

Пред мен се беше изправило едно слабичко, високо и стройно момченце. В молбата му не се четеше срам, то отстояваше правото си на живот. Физиономията му излъчваше безкрайна интелигентност. Очичките му разпръскваха в околното пространство ярка светлина.

- Ще ти купя, миличко. Но искам да ми отговориш на два въпроса. Първият е - как така си изпаднало зад борда в това бурно море от човешко безумие и бездушие? Вторият е - какво искаш да направиш когато пораснеш голям?

- Не съм изпаднал зад борда - отговори ми момченцето - в една лодка сме трима: аз, Плашилото и Тенекиения дървар. А когато порасна голям, искам да посадя на българската земя най-голямото и най-красивото цвете на света и да отгледам една истинска овца.

- Ти си чел книжката "Малкият принц" от Антоан дьо Сент- Екзюпери? - учудено попитах.- - Да, чел съм я. И много други книжки съм прочел, като "Алиса в страната на чудесата", "Вълшебникът от Оз", неотдавна прочетох и "Трима души в една лодка" от Джером К. Джером. Аз много чета.

- Разкажи ми тогава нещо за Плашилото и за Тенекиения дървар - помолих го аз.

- Не, за тях не мога да ти разкажа нищо. Аз възрастните не ги разбирам. За Плашилото попитай Дороти от Канзас. На Плашилото устата са пълни със слама и то почти не може да говори. А Тенекиения дървар ще ти разкаже сам за себе си. Той много обича да говори за себе си. Ще ги намериш в приказката "Вълшебникът от Оз".

След като купих на моя Малък български принц едно кебапче с две филийки хляб се прибрах в дома си на собствен ход, гладен и изморен. И първо потърсих Дороти от Канзас и Тенекиения дървар.


Разказът на Дороти от Канзас за Плашилото


"Запознах се с Плашилото по пътя към Изумрудения град. Изумруденият град съществува само в детските приказки и във фантазиите на възрастните недорасли хора, но ние се бяхме запътили към него. По това време житата масово зрееха и бяха нападнати от орляци наши и чуждоземски крадливи свраки. Хората от селото бяха побили Плашилото на кол в средата на българската нива, за да я запазят от сврачите набези. Според, както се изрази Плашилото, това била най-неудобната поза, в която можело да бъде поставено едно плашило. Когато силният вятър променя посоката си, то се върти на кола ту наляво, ту надясно. Като политик, за когото колът не е нищо друго, освен единственото работно място, което му осигурява средства за препитание. Главата му е направена от една торба пълна със слама. Собствено лице няма. Изцъклените очи, дяволските уши и озъбената уста са му нарисувани с въглен. Самозваният художник ги променя периодически, съобразно обществената конюнктура и собствените си предпочитание за лицево излъчване. Доколкото лицето на едно плашило може да има някакво излъчване. То е създадено не за да излъчва сияние, а да плаши. Не успя да изплаши само крадливите свраки и българската нива беше опоскана до шушка".

 

Монологът на тенекиения дървар


"Аз съм един уличник. Защо ли? Защото идеята за моето създаване се е родила на улицата по време на голямата суматоха, когато държавата ни се е трансформирала в племенен съюз. Изработил ме е дядо Вуто тенекеджията. От празни тенекии за бяло овче саламурено сирене, поради което в началото на моя живот съм бил мазен и хлъзгав като делиормански пехливанин. Тези празни тенекии поданиците на Ювиги хана бяха събрали, за да ги връзват за опашките на бездомните кучета за джумбиш и гюрултия. Големи сеири ставаха по него време. Майстор-специалист беше дядо Вуто тенекеджията. Всичко му идеше отръки. От просто тенеке изработил един съвършен човек. Този човек съм аз. Само дето не успял да ми сложи мозък и сърце. Отвътре съм останал празен и кух. Но в замяна на това ме е докарал на дрънкане.

Политик, та дрънкам - ето това съм аз.

Дрънкал съм бил като празно тенеке! Аз не дрънкам като празно тенеке, господа! Аз говоря, аз напътствам, със словото си аз чертая светлите перспективи. Винаги говоря без да чета и без да мисля. Мисленето е напразна загуба на време и енергия. Най-добре го е казал нане Вуте от Шоплука: "Седя и мисля, седя и мисля и накрая се хващам, че само седя." От много мислене Роденовият "Мислител" още си клечи гол и бос на камъка и продължава да мисли. Добре, че беше лудото Сабри от Недоклан да му метне на гърба една стара текезесарска ватенка. Да му мислят мислителите!

"Как така говориш, след като нямаш мисъл?"- ме попита веднъж Дороти. "Не знам – отговорих, - но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят." Натрих й вирнатото носле на Доротито. Предния ден бях прочел приказката на Лиман Франк Баум "Вълшебникьт от Оз".

Защо са ме създали ли? За да съм новото лице на настъпващото ново време. Тъй рекли хората - старите муцуни са вече употребени и изхабени, има нужда от нови мутри. То, не че и моето лице е чак толкова ново, нали съм направен от стар материал. Двете ми кълки са изработени от две различни тенекии, предназначени за износ на бяло овче саламурено сирене, едната - по първо, а другата - по второ направление. С първо и второ направление преди голямата суматоха са обозначавали дестинациите на експорта - към СИВ или към Общия пазар. На лявата ми кълка се чете надписа "Сделано в Болгария", а на дясната - "Мade in Bulgarja". Двата надписа на двете кълки впоследствие се оказаха много полезни в дипломацията. Сега където и да отида, знам върху коя кълка да седна, за да скрия единия надпис, и коя кълка да разголя, за да се вижда отдалеч другият надпис. Според местонахождението, стола и келепира. Е, някой път, когато сменям кълките, ми лъсва дибидюс голият задник, но той също е неразделна част от дипломатическата игра. Така с дипломацията на голите кълки и голия задник правя голямата вътрешна и международна политика".

 

Вместо послеслов

 

Трима души в една лодка, двамата от които са излишни. "А къде са дебилите?" - може би ще попита някой. Ами, че те са в лодката. Открийте ги сами!

 

Димитър АЛЕКСИЕВ