shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 15.10.2018 г.
ekip7-small-2018-10-15.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
С носталгия за онзи комшулък и достлук, който означаваше много…
10 January 2018

 

 

Един от най-светлите ми спомени от детството е „комшулъкът“ като поведение, като ценност, като част от битовото всекидневие и съзнание. Далече в спомените ми оживява онова време, когато хората означаваха много един за друг, а да имаш комшия, който ти е повече от брат се приемаше за богатство.

 

 

 

Времето, когато вратите не се заключваха, време, когато комшията ти се притичваше пръв на помощ на нивата или у дома. Време, когато от тигана заделяш първо за комшията, ей така да му покажеш уважение и да споделиш димящата чиния, която не означава само добре сготвена и вкусна храна, означава блага дума и почит към труда. От времето, когато нямаше дувари между къщите. Помня тези отдавна изчезнали вече ценности, които няма как да не предизвикат мъничко тъга.

Днес почти не виждаме комшията. Не четем по очите му дали се радва или е тъжен. Не го виждаме, не делим с него толкова често трапезата. Днес хората броят материалните придобивки, състезават се с комшията по имоти и коли. Днес издигаме високи дувари между къщите, които отдалечават и отчуждават хората един от друг. Днес все по-плътно залостваме не само вратите, но и отношенията помежду си. Не градим мостове на доверие, уважение и сигурност. Рушим ценности, даже не ги заменяме с нови. Все повече се отдалечаваме от онези малките неща, които означават и даряват по много – благата дума, усмивката, топлия поздрав, отзивчивостта, състрадателността…

За онзи комшулък и достлук с носталгия и тъга...

Надие КАРАГЬОЗОВА