Търсене

Начало История Разградчани са били майстори да „услаждат“ душата си
Разградчани са били майстори да „услаждат“ душата си
22 January 2018

В хрониките на старите разградски вестници има богата информация как са се забавлявали някогашните разградчани. Тогава е нямало радио /до 1935 г./, телевизия, компютри, така че людете са разчитали на това не някой да им прави забавления или празници, а сами да си ги направят.


22_01_2018_zlatareva_4.jpgИ различните дружества, организации, съсловия са си организирали вечеринки, балове /в по-късно време/, вечери, забави, чай-концерти, чай с танци, градински увеселения и т.н. Общото за тях е било, че са се отличавали с богата програма. А понякога те са били свързани и с общополезни и патриотични за града каузи.

Вълнуваща картина как са изглеждали вечеринките ни е оставил писателят земляк Христо Миндов в книгата си „Повест за родния град“. Вечеринките поне в началото на XX век се откривали с националния химн, с реч и хоро, а след това започвали танците. Облеклото било най-различно. И все пак девойките били с бели блузи или бели рокли, бели обувки, бели ръкавици, ветрило в лявата ръка, часовниче с тънка верижка на гърдите и цвете в косите. Кавалерите – с райе панталони, бяла жилетка, сако или жакет. Във вихъра на валса девойките приличали на бели пеперуди, на нимфи, слезли от гората. В почивката кавалерите водели дамите си на бюфета и ги черпели с лимонада. А за майките поръчвали рахат локум /защото и майките придружавали дъщерите си/.

22_01_2018_zlatareva_1.jpgНай-стари по провеждане са били вечеринките. На 20 февруари 1893 г. по случай народния празник 19 февруари /3 март по нов стил/ в салона на читалище „Развитие“ по инициатива на офицерството се е състояла „бляскава танцова вечеринка“ с участието и на гражданите.

На 16 януари 1899 г. /28 януари по нов стил/ градският съвет е дал „танцовална“ вечеринка в чест на празника на града. Така че вечеринките по случай тия два празника явно са били традиционни за Разград и са се провеждали всяка година. А през 1906 г. на вечеринката по повод на деня на освобождението на града е присъствал френски инженер, който бил впечатлен от дамите, защото по своите тоалети не отстъпвали на французойките.

През 1904 г., на 20 ноември, след откриването на Военния клуб, офицерите от гарнизона дали вечеринка „оживена и бляскава“. Танците продължили до 4 часа сутринта. Гражданите останали много доволни от добрия прием на офицерите.

22_01_2018_zlatareva_2.jpgТрадиционни вечеринки са давали дружество „Милосърдие“ /в полза на своя фонд/, подофицерското дружество „Санстефанска България“ /в полза на сираците от войните/, разградският клон на дружество „Червен кръст“, читалище „Развитие“ /в полза на фонда „Постройка на нов театрален салон“/, юношеското туристическо дружество „Делиорман“, юнашкото дружество „Делиормански юнак“, колоездачното дружество и други. На всички тях е имало много танци и хора, богати томболи.

Твърде интересни са били през 30-те години на миналия век традиционните вечеринки на женското благотворително дружество „Добруджа“. На тях присъствали и много гости от околията, облечени в добруджански носии. Представени били „Добруджанска сватба“, живи картини, декламации, много хора, танци, даже и казачок.

22_01_2018_zlatareva_3.jpgВ началото на XX век до войните са се устройвали вечеринки и от най-голямото еснафско сдружение - бакалското. Присъствали са бакалите със семействата и прислугата си, както и други граждани. Описанието на Христо Миндов за вечеринка е на бакалското сдружение.

Постепенно вечеринките се именували вече балове. Това особено се отнасяло за новогодишните тържества, организирани от общината. Така например на 31 декември 1937 г. се състоял новогодишен бал в салона на Военния клуб. Присъствали ръководството на гарнизона, околийският управител, кметът, офицери и граждани. Новата година била оповестена „с бомбени изстрели“, заместник-началникът на гарнизона подполковник Димитров произнесъл реч.

Балове организирали и филхармонията, офицерите /бал с маски/, комитетът на госпожиците, които провели „басмен бал“ в полза на фонда „Постройка на нов театрален салон“ и други, и други.

Популярни са били и вечерите, чай-концертите и други подобни прояви. Разнообразни литературно-музикални вечери са организирали юношеското туристическо дружество „Делиорман“, комитетът за „Постройка на музикален дом“ при дружество „Железни струни“, Девическата гимназия „Царица Йоана“. Традиционни кавалерийски вечери са устройвали през 30-те години на миналия век конните офицери на Тодоровден, с отличен бар, оркестър и джаз. Входът за кавалери без дами бил 15 лева, с дами – 20 лева. Дамите не плащали вход. Вечери устройвал и джазът при филхармонията.

Хубави чай-концерти изнасяли офицерите от 8-и конен полк, гимназия „Йосиф I, женската кооперативна гилдия, дамският комитет на българския „Жокей клуб“, клон Разград. В средата на 30-те години Разградската община е организирала чай-концерти в полза на бедните граждани в навечерието на новогодишните и коледните празници.

На голям интерес и посещение се радвали забавите на Детската музикална китка. На тях са били представени и оперетките „Спящата царкиня“, „Семейната награда“, сценката „Сбогом, есен“ и други.

И още една проява е разнообразявала забавленията на някогашните разградчани – градинските увеселения в градския парк. Организирани са били главно от дружество „Лес“, но сред организаторите са били и дружествата „Майчина грижа“, „Милосърдие“, юношеското туристическо дружество „Делиорман“, и юнашкото дружество „Делиормански юнак“.

Така например на 15 май 1905 г. дружество „Лес“ е устроило градинско увеселение по повод пребиваването в града на военната музика на 20-и пехотен Добруджански полк. Паркът е бил препълнен от „отбрана публика“. Музиката изпълнила парчета от прочути композитори. Между другите забавления имало безжичен телеграф, бой с конфети и ленти, ракети и др. Празникът приключил с няколко хора.

С критика във вестник „Гражданин“ е описано друго градинско увеселение на дружество „Лес“ на 30 април 1915 г. В разнообразната програма участвали юнашкото и туристическото дружество и музиката на 19-и пехотен полк. Лошо впечатление правело само това, че много, даже и видни граждани, не плащали входната такса, а прескачали или като смокове се промъквали под бодливата тел. Все пак чистият приход от увеселението бил 160 лв.

А на 18 август 1929 г. дружество „Лес“ устроило градинско увеселение съвместно със спортен клуб „Ботев“. Състоял се и футболен мач между русенския първенец „Раковски“ и „Ботев“. Разградчани победили със 7:0. След мача продължили танците и хората.

Имало е и курсове за танци. Такава обява може да се прочете във вестник „Разградски ратник“ през 1924 г. През 1936 г., на 31 януари, в „Разградско слово“ също - „Курс по танци открива Пенчо Иванов, учител по телесно възпитание“.

Като места за забавление и развлечение не могат да се пропуснат „катокът“ - ледената пързалка при Башбунар, където са се пързаляли офицерите с госпожиците си и младежи; градският парк, ежегодният есенен панаир /от 1921/, кафенетата, прочутата „Академия“, както и бирариите, питейните заведения, ресторантите и т.н. Повечето от тия последните са предлагали гастрономически и алкохолни наслади за тялото и душата. Но ето само няколко обяви от различни години:


В бирария и и карнацария „Старата круша“ на Юрдан Георгиев почитателите граждани ще намерят добри напитки и пресни закуски на скара. Предлагат се чисти натурални вина и отлежала шуменска бира.“


В бирария-ресторант „Дунав“ /бивш Бобчоолу/ ще намерите всякога натурални напитки, вкусни ястиета и закуски на скара. Има уреден и хотел с удобни и чисти легла, достатъчен двор на каруци, файтони и удобства за добитък. Цени народни.“


Голяма сензация – открива се дансинга при Ловното езеро. При отличен бар, феерични танци и лодка „Чайка“ ще прекарвате всеки ден на езерото. Граждани, посетете хубавия кът – гордостта на града ни!“


Животът е вървял многолик и разнообразен с делниците и празниците си, с борбата за насъщния хляб, с големите и малките събития. Годините са се сменяли, сменяли са се и поколенията. Неизменни са останали надеждата за по-добри дни, грижата за града и неговите хора и извечният стремеж на людете за „услаждане“ на всекидневието, за „услаждане“ на душата. Защото човек има нужда и от малките, и от големите неща в живота.


Божидарка ЗЛАТАРЕВА



*Увеселение на дружество „Лес“

 

 

*На 20 ноември 1904 г. офицерите от гарнизона дали вечеринка „оживена и бляскава“. Танците продължили до 4 часа сутринта. Гражданите останали много доволни от добрия прием на офицерите.


*Езерото с дансинг, бюфет и лодки – любимо място за забавление на разградчани навремето. „Гордостта на града ни“, както са го наричали навремето в рекламите в старите разградски вестници, съществуваше допреди около 20-25 години. После не си намери собственик и днес от самото езеро и от сградата не е останал камък върху камък...