Търсене

Начало Интервю Даниела КУРТЕВА, директор на ЦРД: Всеки преподавател, работещ при нас, е наша визитна картичка
Даниела КУРТЕВА, директор на ЦРД: Всеки преподавател, работещ при нас, е наша визитна картичка
24 January 2018

Центърът за работа с деца в Разград е една от старите институции в града. Тя реално съществува още от далечното „пионерско“ време, макар и невинаги да се е помещавала в една и съща сграда през всичките тези години. Останала, преминала и модернизирана през няколко епохи, сменени правителства и управници, получени награди и хиляди вдъхновени и реализирани детски мечти – за всичко това ще си говорим с Даниела Куртева, която е и настоящият ръководител към Центъра.


24_01_2018_kurteva-.jpgБлагодарим Ви за възможността да разговаряме. Вие били ли сте кръжочник в Центъра някога или все пак той се е появил по-късно от Вашите ученически години и спомени?

В годините на моето детство беше обичайно всяко дете да посещава поне два кръжока или да се занимава с поне един спорт. В този смисъл и аз съм се занимавала с такъв вид дейност. Конкретно кръжочник в ЦРД-Разград не съм имала възможност да бъда поради две причини. Първата е, че не съм родена и израснала в Разград, ученическите ми години са преминали в друго населено място. Втората причина е, че в детските ми години центрове за работа с деца нямаше, дейността се развиваше в училище, в Пионерските домове, в читалищата, а по-късно и в „Знаме на мира“. Като институция в този си вид ЦРД съществува от 1990 г. /с Постановление № 43 на Министерски съвет от 9.V.1990 година Пионерските домове се преобразуват в Центрове за работа с деца, които работят и развиват своята дейност по нормативни документи на Министерството на образованието /тогава Министерство на народната просвета/. На много места в България, както и в Разград, Центровете наследиха базата и част от дейността на вече закритата „Знаме на мира“. От 2016-та, с приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование, цялото наименование на институцията е Център за подкрепа за личностно развитие – Център за работа с деца.


24_01_2018_krisi_svilena.jpgСега, когато вече е 2018-та, животът в пионерските лагери и различните ученически движения от онова време дали остават само един далечен спомен на нашите родители, или напротив, духът им все още живее в тази институция „ЦРД“, която вероятно все още съществува на много места в България?

Вие сам казахте, че вече е 2018 година. Времената са други, днешните деца са други. Имат други интереси, по друг начин минава свободното им от училище време. Настъпилите промени в нашия обществен живот наложиха преосмислянето на различните форми и методи на възпитателно въздействие, на редица съществуващи представи и понятия. Беше необходимо да се преодолеят двете крайности – на пълно отричане на натрупания досега възпитателен опит и на невинаги компетентната оценка на новостите. Свободното време на подрастващите е незаето пространство, в което бързо се настаняват множество отрицателни явления. В същото време детето има нужда от самостоятелна изява, от общуване, очаква разбиране и признание, търси среда, в която да се чувства най-пълноценно. И ние, като институция, се опитваме да му я осигурим. Гледам изключително положително на факта, че през изминалите години на промени и реформи тази дейност си остана част от образователната система. Според мен, до голяма степен успехът на възпитанието е закодиран в обединените усилия на семейството, училището и извънучилищните институции /тук не визирам само институции като нашата, а всички които имат досег до децата/. И за да отговоря на последната част от въпроса Ви – да, във всички областни градове и в повечето общини има такива институции. Някъде са центрове за работа с деца, на друго място обединени детски комплекси или ЦУТНТ, но естеството на работа е идентично. И радостната новина в случая е, че там където поради една ли друга причина през годините тези учреждения бяха закрити, сега и днес отново ги откриват!

24_01_2018_mazoretki.jpg

Отново да се върнем към настоящето: разкажете ни малко повече за идеята за „Годишните награди на ЦРД в Разград“, които през 2017 година изживяха своето първо представяне? Не са ли достатъчно наградите на всички Ваши възпитаници, за да им осигурите още такива и то през всяка една година?

Идеята ни бе подсказана от Наредбата за приобщаващо образование на МОН, къде се казва, че общата подкрепа за личностно развитие включва поощряване на децата и учениците с морални и материални награди за техни постижения, както и за принос към развитието на Центъра за подкрепа за личностно развитие, който представляват. Това, разбира се, е чисто административния акт. Говорейки с колегите, се обединихме около виждането за учредяване на такава годишна награда, като стимул и признание за труда и всеотдайността на възпитаниците ни. Някои от тях са вече абитуриенти, поемат по друг житейски път. Редно е институцията да им засвидетелства своето уважение и признателност .

24_01_2018_centar.jpg

 

Безспорно работата на Свилена Дечева с Крисия Тодорова е визитната картичка на Центъра за работа с деца и доста хора в града го свързват именно с нея. Достатъчно ли е просто да се назначи един перфектен учител, за да работи определен кръжок и има ли ги пък за всеки учител нужните деца?

Благодарение на работата на вокалния ни педагог Свилена Дечева и на второто място на Крисия Тодорова в детската Евровизия, нашият Център стана национално и международно популярен. Писаха за работата ни, получихме дарение дори от САЩ, но заявявам отговорно, че всеки преподавател, работещ в Центъра, е наша визитна картичка. Не е достатъчно да назначиш един учител, за да я има дейността или формата. За да бъдат заинтригувани децата, за да пожелаят да работят в даден състав, клуб, формация, оркестър и т.н., трябва много желание, много работа и много новаторство от страна на ръководителя. Ние не сме задължителни, както е посещението на училище. При нас няма административен механизъм, който да накара децата да се занимават с този тип дейност. Но всички, които работят в ЦРД, вярват в полезността на нашата работа за развитието на децата ни. И това ги мотивира да бъдат най-добрите. Всеки, който не е убеден в това, не се е задържа за дълго и намира друга реализация. През годините са оставали само педагогическите форми, за които има интерес от страна на децата и техните родители. „Кръжок“ без деца или с малко деца няма. Ако ми позволите, само да вметна, че съвременните деца употребяват по-рядко или почти не употребяват тази дума „кръжок“. Сега институциите говорят за педагогическа форма, а децата просто си казват отивам на танци, на пеене, на рисуване, на брейк, или просто – отивам в Центъра.


Разкажете малко повече за Мажоретния състав в ЦРД? Това не е ли малко „американска традиция“. Как се възприема една такава модерна форма у нас?

Не стартира много лесно този състав, защото просто в града нямаше изградена традиция, нямаше подготвен преподавател, нямаше оригинални уреди. Но благодарение на амбицията и настина упоритата работа на преподавателката Емилия Борисова, съставът е вече на единадесет години и той завоюва своето място в културната палитра на града ни. В него се обучават над 100 деца от 5 до 18 годишна възраст. Освен в почти всички градски и спортни тържества, съставът всяка година участва и в национални конкурси, като не са се завръщали без призово място. Бяха и на Европейско в Сплит, Хърватия. Играят с батони, помпони, знамена, пойове, а най-добрите – играят и с огън! Като кажем мажоретки, повечето хора си представят американските спортни мажоретки, но всъщност те имат своето развитие и в Европа. В България по-актуални станаха след демократичните промени. Считам, че съвременното дете трябва да се занимава с това, към което проявява интерес и ако това занимание удовлетворява неговите потребности, е добре да има възможност къде да го прави. Това е вид изкуство или спорт като много други. А за изкуството и спорта няма граници и националности.


Вашите възпитаници постоянно биват награждавани и получават все нови награди. Вие лично с коя награда най-много свързвате своята работата. И строга ли сте понякога, ако това се налага?

Всяко дете има нужда от задоволяване на две основни потребности – потребността от забавление и потребността от постижения. В тази връзка ние като институция се стремим да задоволяваме и двете потребности. В повечето случаи обучението става чрез игра, в непринудена обстановка, а също така нашите възпитаници получават възможността и да се изявяват. Това става чрез участия в различни концерти, фестивали, конкурси, състезания. Получаването на награда не е самоцел за нас. Важното е детето да се чувства част от един екип, да има желание да покаже това, което е научило. А нещата си идват сами. Всяка една от наградите, било то на възпитаниците ни или на техните преподаватели, аз ги съпреживявам. Гордея се с тях. В личен план като признание за моята работа приемам наградата „Неофит Рилски“ на МОН и наградата „Никола Икономов“ на Община Разград. За това дали съм строга – да, когато се налага, съм строга. Екипът, с който работя, е от педагози, но и от изявени творци в своята област. Дала съм свобода относно учебните програми и творческите виждания на преподавателите, но изисквам спазване на нормативните документи, по които работим, изисквам отговорност и любов към работата и към децата.


Какви са плановете на Центъра за 2018 година? Какво още Ви предстои?

Предстоят ни участия в много конкурси и състезания. Обикновено това се случва през пролетта. Пътуване на ДТШ „Хорце“ в Кипър за участие във фестивал. Предстои ни пролетен концерт, конкурсът за авторска песен „Живот без дрога“. През лятото отново ще работи и детската ни занималня...


Какво ще си пожелаете лично за Вас и за Центъра. Очаквате ли годината да е спокойна, или напротив, ще бъдете затрупана от работа?

За мен и близките ми си пожелавам здраве. За екипа, с който работя, желая много деца, много нови успехи, удовлетворение от това, което правят, и повече финанси, за да могат да реализират идеите си. Не си пожелавам спокойствие в работата, а динамика, креативност и много реализирани проекти.


Дамян ХРИСТОВ



* Благодарение на вокалния педагог Свилена Дечева и на нейната възпитаничка Крисия Центърът за работа с деца в Разград доби национална и международна популярност

* Мажоретките, заедно с младежкия духов оркестър, също са нещо като визитка на Центъра

* Историята на ЦРД почва много отдавна: кръжок по рисуване преди 1989 година /архив/