Търсене

Начало История Руските освободители подават ръка на осиротели деца от Осенец
Руските освободители подават ръка на осиротели деца от Осенец
24 January 2018

В навечерието сме на юбилейната 140-годишнина от Освобождението на Осенец от турско робство. Отстъпващите турски войски остават в разруха и обезлюдено намиращото се на главен път село. Руски офицери приемат под своя закрила шест деца от Осенец, за някои от които ще разкажа сега.

Щастлива е съдбата на Иван Илиев Станев. Приет под закрилата на генерал Кондаков, той е изпратен при семейството му в Петербург.


matio-nedelcev.jpgЩастлива е съдбата на Иван Илиев Станев. Приет под закрилата на генерал Кондаков, той е изпратен при семейството му в Петербург. Там завършва гимназия и е записан в духовната семинария към Източноправославната църква. Духовното поприще не е негово призвание и той напуска семинарията, за да усвои военното изкуство в Кадетския корпус, където е настанен. Става офицер в руската армия. В продължение на осем години се учи и служи в Русия. През 1885 г. офицерите българи в руската армия трябвало да се върнат в България. Връща се в родината си и Иван Илиев. В родното си село той е посрещнат радушно от населението.

Майор Иван Илиев служи в различни гарнизони. На военни маневри край град Кюстендил му дават необязден кон, който го повлича и не след дълго офицерът умира от раните си. В автобиографичния си роман „Насрещен вятър“ Мария Грубешлиева описва подробно и живота на своя баща Иван Илиев.

В суровата зима преди 140 години Васил Аврамов Василев намира убежище при Дванадесети хусарски Ахтирски полк. Поручик Александър Константинов Бузин го настанява при себе си в офицерската палатка. При едно тежко сражение този офицер е ранен, взема си отпуск и завежда Васил при родителите си в Русия.

Васил прекарва там от ноември 1877 г. до края на 1882 г. Завършва осми клас, средно образование, той се завръща в освободена България с препоръка от Кишиневския славянски комитет до полковник Ремлигин за постъпване във военното училище. Но за да бъде близко до родителите си, Васил започва работа като подсекретар на съда в Попово. Будният му и неспокоен сух обаче не се примирява с леката служба, осигуряваща му добра чиновническа кариера. След Съединението на Северна с Южна България той постъпва в новосформирания конвой, като е зачислен в Пловдивския ескадрон. Поради показани отлични воински качества и владеенето на руски език, руският офицер, командир на ескадрона – Мосолов, му възлага да преподава устава и да изнася беседи на войниците.

През време на цялата Сръбско-българска война, от 2 ноември 1885 г. до края й, Васил Аврамов участва във всички боеве и походи на ескадрона. Той показва героизъм и себеотрицание в битките, за което е награден с орден „За храброст“ и е произведен в чин вахмистър. За стрелба с пистолет от кон два пъти е отличаван със значка „За отлична стрелба“ и с часовник.

Най-голямото признание идва за отлична езда. Той е първият българин, изпратен в чужбина да учи в кавалерийската школа в град Ипър, Белгия, която завършва с отличен успех. На конните състезания при завършването на школата пред многолюдна публика и в присъствието на краля на Белгия и делегати от други държави, взема първи приз – златен медал. Той е първият български спортист, който прославя младия ни конен спорт далеч от пределите на родината.

С получената награда решил да купи два породисти коня за спорта в България, но разрешение за това не получил.

След завръщането си в България през 1893 година Васил Аврамов е назначен за инструктор по езда в новооткритата кавалерийска школа. Като военен на тази служба остава до 1899 година, като обучава много млади кавалеристи-школници, включително и своя по-малък брат Игнат, който стига до чин полковник от кавалерията. Обучава и своя син Андрей, който като офицер с чин капитан от кавалерията загива при превземането на Одрин, по време на Балканската война от 1912/13 година.

Васил Аврамов доживява до дълбока старост и смогва да се наслади на плодовете на своя труд. Умира на 24 март 1949 година.

На утвърдения през 1997 година 27 януари – Ден на освобождението на с.Осенец, за местен празник, осенчани по достоен начин ще изразяват своята почит към освободителите, на българските революционери и войни.


Матьо НЕДЕЛЧЕВ