Търсене

Начало История Разград през руско турските войни от ХVІІІ-ХІХ век
Разград през руско турските войни от ХVІІІ-ХІХ век
29 January 2018

През 2018 г. се навършват 140 години от края на Руско-турската война, с която се възстановява българската държавност. Във връзка с това е и изложбата, организирана от Регионалния исторически музей и представена пред разградската общественост. Тя е посветена на мястото на Разград през руско-турските войни от ХVІІІ - ХІХ в.

29_01_2018_voina_3.jpg

Лудогорието влиза в състава на османската държава след походите на Али паша през 1388 и 1389 г. Днешният град се образува през 30-те години на ХVІ в., като във вакъфнамето на джамията на Ибрахим паша е записан като касаба (малък град). Той се оформя като провинциален занаятчийско-търговско средище. В административно отношение през вековете Разград е център на каза.

29_01_2018_voina_1.jpgВ периода ХV–ХVІІ в. Османската империя води активни бойни действия в района на Централна Европа. Поради отдалечеността на Разград от бойните действия, той не е засегнат от тях. В тези конфликти от разградска каза се изисква основно събирането на войници и редовни доставки на хранителни припаси за армията и кавалерията. За тази цел периодично се налагат извънредни данъци. Във връзка с навлизането на австрийските войски в Западните Балкани през 1688 г. българското население организира редица бунтове. В една заповед до властите в Разград се изисква строго да се накажат организаторите на бунта. Заповядано е да се извършат обиски сред населението в района на Разград и Провадия.

Основна бойна сила в османската армия е спахийската конница, съставена от собственици на поземлени владения или други приходоизточници. Те ги получават срещу правото да участват в ежегодните военни походи. Друга бойна сила е еничарският корпус, съставен от деца, събрани чрез данък „девширме” от християнски семейства. Те са обучени в строга дисциплина и преданост към султана. Покореното християнско население няма право да служи в редовните части и формира помощни части на войнуганите. Техните ангажименти са към обоза на армията.

29_01_2018_voina_2.jpgСлед Карловацкия договор от 1699 г. започва териториалното отстъпление на Османската империя от Европа. Постепенно неин основен съперник за влияние на Балканите се изправя Русия. Тя има свои стратегически интереси за влияние над християнските народи и контрол над проливите. Ключов момент в многовековният конфликт между двете държави е войната от 1768 - 1774 г. През 1774 г. руските войски за първи път влизат в българските земи. Това променя коренно и мястото на Разград във военните действия, които води Османската империя.

На 20 юни турски и руски войски влизат в сражение край с. Турлак (гр. Цар Калоян). В резултат от него турските войски отстъпват към Разград. По заповед на ген. Салтиков отрядът на майор Богданов настъпва към Разград. На 21 юни 1774 г. Разград за първи път е превзет без съпротива от руските войски. Близо 4 000 българи от Разград и 700 семейства от село Пороище са отведени на безопасно място в руската зона между Русе и Тутракан. В Разград е разположен малък отряд, контролиращ пътя Русе-Шумен. Сключеният на 10 юли 1774 г. договор край с. Кайнарджа дава право на Русия да покровителства балканските християнски народи.

Разград е въвлечен пряко и във военния конфликт от 1806-1812 г. През лятото на 1810 г. руските войски отново навлизат в българските земи. В резултат от това през месец май над 2 000 жители от Пороище организират бунт и ограбват складовете с оръжие в Разград. С призив към тях се обръща лично ген. Каменски. Текстът на призива може да се види в изложбата. На 29 май, след превземането на Силистра, руският главнокомандващ ген. Николай Каменски заповядва на ген. Сабанеев с отряд от близо 2 000 пехотинци и 750 конници да настъпи към Разград. От Тутракан към Разград тръгва и полковник Сандерс с 2 600 пехотинци, 650 конници и 300 казаци. На 1 юни северно от Разград двата отряда се съединяват под командването на ген. Сабанеев.

Тук в Разград са разположени около 3 000 турски войници, командвани от Мехмед паша. Източно от града, около река Бели Лом, са разположени 2 000 турски конници, които са разбити от руската кавалерия. Руската пехотата, подпомагана от артилерията, се разполага на височините около Разград и започва да обстрелва града. В руския щаб пристига парламентьор с предложение турската войска да се изтегли с оръжието си, а гражданите с имуществото си. Ген. Сабанеев обаче изисква безусловна капитулация на турския гарнизон и дава половин час срок за нейното изпълнение. След отказа руската артилерия започва нов обстрел на Разград. При ген. Сабанеев пристига нов парламентьор с предложение гарнизонът да се предаде, като се запази имуществото на жителите. След два часа сражения гарнизонът, ръководен от командира, се предава. В плен попадат близо 3 000 войници и офицери и 12 знамена. От руска страна жертвите са 6 убити и 66 ранени низши чинове. Плененият комендант Мехмед паша е изпратен в Русия. След края на войната той е екзекутиран в Цариград за това, че е предал града.

След превземането на Разград тук са разположени пехота и казаци под командването на ген. Новак. На 16 юни турски отряд, идващ от Търговище, напада града, но руските части и българските доброволци го разбиват. На 21 юли в Разград идва ген. Ланжерон с 6 000 войници. В началото на август при изтеглянето си към Русе съгласно получената заповед, войниците му събарят всички укрепления около града и запалват село Арнауткьой.

На негово място по-късно идва ген. Марков с 4 000 войници, но поради настъпилото застудяване военните действия са прекратени и ген. Марков се изтегля от Разград. След края на войната започва постепенното възстановяване на града. На мястото на изселилото се българско население идват българи от Балкана.

През войната от 1828 - 1829 г. в Разград отново влизат руски войски. Поради бойните действия близо 1 000 български семейства от с. Арнауткьой искат закрила от руската армия. В тяхна помощ на 19 юли 1828 г. е изпратен ген. Иван Жиров с три сотни казаци, които успешно овладяват Разград. Българското население с покъщнината си е отведено в руския лагер край Нови пазар. От там те се изселват във Влашко. Това преселение е отразено от Христофор Никович в неговите летописни бележки. Те ще бъдат представени в първите дни на изложбата.

В превземането на Разград участва и Лейбгвардейският на Негово Императорско Височество атамански полк. При обсадата на Шумен един млад офицер от полка, по време на разузнаване вижда пушек от огън. Той докладва на командира на полка, че е видял турски лагер. В тази посока е изпратен руски отряд, но се оказва, че това са руски войници. По заповед на император Николай І полкът е изпратен в Разград. В боевете по улиците на града казаците пленяват турски войници и освобождават от плен задържани българи.

На следващата 1829 г. Разград отново става сцена на бойни действия. През месец май в Разград идва Хюсеин паша, за да сформира опълчение, което да тръгне с него към Силистра. Ген. Дибич възлага на ген. Киприян Крейц задачата да унищожи тези формирования. На 17 май ген. Крейц достига до Разград с близо 3 000 войници. Предните руски части, командвани от граф Тиман, влизат в Разград без бой. Руски разузнавателен отряд пленява турски куриер и от него ген. Крейц разбира за подготвено настъпление към Силистра.

През Кримската война Разград не е обект на военни действия на руската армия. Градът е въвлечен косвено във войната. Тук са разквартирувани английски и френски войски и турски части. В града се изгражда телеграфна станция. От населението се събират средства за изхранването на настанените тук войници.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. в Разград се установява щаба на Източно дунавската турска армия. В района на града се изграждат защитни съоръжения и се разполагат близо 40 000 войници. В хода на общото руското настъпление през декември 1877 г. ХІІІ корпус на княз Дондуков-Корсаков се насочва към Разград. На 16 (28) януари части на кап. Марков влизат в града. С това започва нов етап от историята на Разград.

Всички тези събития, разиграли се край Разград през ХVІІІ- ІХ в., са отразени в новата изложба, организирана от РИМ-Разград. Тя е изготвена със съдействието на НБКМ-София, който предоставиха сборника с летописните бележки на разградския даскал Христофор Никович от 20-30-те години на ХІХ в. Материали за изложбата предостави и Исторически музей - Тутракан. Те са посветени на живота на известния генерал Суворов, взел участие в бойните действия на Балканите през 1773-1774 г.


Иво СТОЯНОВ



* Карта на бойните действия в района на Разград и Пороище през 1810-1811 г.

 

* Генерал Сабанеев командва руските части при атаката на Разград през 1810-1811 година. След интензивни сражения и дори артилерийски обстрел турският укрепен гарнизон се предава. В плен попадат близо 3 000 турски войници и офицери и 12 знамена. От руска страна жертвите са 6 убити и 66 ранени низши чинове. Плененият комендант Мехмед паша е изпратен в Русия. След края на войната той е екзекутиран в Цариград за това, че е предал града.

* Княз Дондуков-Корсаков, командващ ХІІІ руски корпус, части от който освобождават Разград през 1878 година.