Търсене

Начало Интервю Павел МАТЕЕВ: Музиката е като матрица, в която живея
Павел МАТЕЕВ: Музиката е като матрица, в която живея
31 January 2018

„Музиката е стенограма на емоциите“, от тези думи на руския писател Лев Толстой се ръководи младият изпълнител Павел Матеев от Разград, който покорява с таланта си българските и международните сцени.

16-годишният певец е бивш възпитаник на вокалния педагог Марияна Дучева, а от две години се обучава при Снежана Полихронова от арт център „Кърнолски“ – София.


01_02_2018_pavel_3.jpgТой има опит на голямата телевизионна сцена - през 2014 година стигна до финала на музикалното предаване „Големите надежди“, а година по-късно участва в Националната селекция за „Детската Евровизия“, където също беше сред финалистите.

Миналата година се впусна в ново предизвикателство и се качи на сцената на един от най-популярните музикални формати у нас „X Factor“.

Подробности за неговия музикален път, участията му в конкурси и телевизионни предавания, планове и мечти за бъдещето, разказва Павел Матеев пред младите репортери от клуб „Наблюдател“ от ОУ „Ив.Тургенев“ в Разград.


Кога откри своя вокален талант и започна да го развиваш?

Спомням си, че бях четиригодишен, когато моята майка ме попита с какви странични дейности искам да се занимавам, опциите бяха – пиано, английски и изобразително изкуство.

Първоначално ми беше интересно рисуването, но впоследствие разбрах, че това не е силната ми страна и бързо загубих интерес. После започнах да уча английски език, който не ми беше толкова интересен, но вътрешно усещах, че ще ми бъде полезен в бъдеще.

01_02_2018_pavel_2.jpgСлед това се записах на уроци по пиано при Нина Георгиева от Детска музикална школа „Илия Бърнев“. Проблемът при мен е, че трудно задържам вниманието си само върху една дейност, но моята преподавателка имаше правилен подход и успя да ме ангажира с процеса. Продължих с пианото до шести клас, след това започнах да пея във вокална група, докато в един момент реших, че искам да развивам уменията си индивидуално. Започнах да ходя на уроци при вокалния педагог Марияна Дучева, която за съжаление вече не е сред нас. Тя ми даде толкова много, не само по отношение на музикалната ми подготовка, а в чисто човешки план и ще я запомня само с хубави неща. В този период реших, че искам да се занимавам по-сериозно с музика и започнах да се подготвям за участия в конкурси.


01_02_2018_pavel_1.jpgКой е първият конкурс, на който се яви и с какво ще го запомниш?

Първият конкурс, в който участвах, е „Звездици за Лора“ в Свищов, който се организира от бащата на едно от децата, които загинаха при инцидента в река Лим. Конкурсът е по-специален, защото е посветен на Лора, която е била много талантлива певица.

Тогава не вярвах, че ще получа награда, но се класирах на второ място, което ме мотивира още повече. Странното при мен е, че неуспехите ме демотивират, докато при повечето хора е обратното.


Какво означават за теб наградите, които си спечелил от всички национални и международни музикални конкурси?

Всичките ми награди са подредени върху пианото вкъщи и за мен са просто спомени. Смятам, че наградите се надценяват и мога да ги сравня с оценките в училище. Ако днес си имал шестица, то шансът утре да получиш отлична оценка, без да се подготвиш, е нулев. Наградите показват нивото, на което си бил в конкретния момент, но то не е константна величина.


Ти имаш опит и на голямата телевизионна сцена, как реши да се явиш на кастингите за музикалното предаване „X Factor“?

В този период много исках да направя някаква промяна в живота си и „X Factor“ беше една нова възможност. Искаше ми се да продължа участието си в музикалния формат, но причината да отпадна беше, че не бях достатъчно подготвен.

Съществува един закон за навигацията, който гласи, че трябва да предвидиш възможно най-лошия сценарий и трябва да си подготвен за всяко препятствие по пътя. И ако можеш да прогнозираш бъдещите обстоятелства, шансът да успееш е много по-голям. В моя случай не

бях разиграл всички потенциални варианти и след като участието ми в предаването приключи на по-ранен етап бях ядосан на себе си. Мисля, че това е естествена реакция, когато знаеш, че ти си причината за собствения си неуспех.


Какво искаше да постигнеш с участието си в музикалното предаване?

Никога не съм искал да бъда известен, колкото и парадоксално да звучи, защото много хора се стремят към славата. Не мога да си представя да съм на голяма сцена, да завладявам публиката и да я зареждам емоционално. Реших да участвам в „X Factor“, не за да придобия популярност, а да създам контакти в телевизията, защото бих искал да се реализирам в тази сфера. Доволен съм, че се запознах с готини хора, с които се сближихме и се надявам да работим заедно в бъдеще.


Ти имаш интереси и извън музикалната сцена, заедно с други младежи създадохте образователната игра „Точно в 4:20“, която стимулира логическото мислене и интелектуалното развитие на учениците. Разкажи ни повече за този проект и подготвяте ли нов сезон?

Създадохме играта „Точно 4:20“, защото има много млади интелигенти хора с широк кръг от интереси, но нямат трибуна за изява, извън училище. Затова решихме да създадем този формат, който е леснодостъпен за всички и дава възможност за изява на интелектуалните способност на всеки. Първия сезон стартирахме само с гимназисти, защото са емоционално по-стабилни, но за втория смятаме да включим деца от начален и основен етап на образование.

Решихме, че ще правим играта само за аудиторията в залата и няма да я качваме в интернет, защото обработването и монтажа отнемат страшно много време, а това не се вижда и оценява. Клиповете нямаха голям брой гледания в You Tube, затова ще преустановим тази практика в следващия сезон.


Като режисьор или певец искаш да се реализираш в бъдеще?

В днешно време, с оглед на всички нови технологии, абсолютно всеки може да пропее и не се цени толкова вокалният талант и обработката на гласа. Особено на американския пазар се появяват певци, които са абсолютно бездарни и изпълненията им на живо нямат нищо общо със студийните записи. И като се замислиш, че тези „звезди“ са образец за подражание на младото поколение. Затова смятам, че днес да си певец не се цени особено и предпочитам да правя музика за други изпълнители, отколкото да съм на сцена и да постигна слава и известност.

 

 

Какво мислиш за популярните български певици като Гери Никол, Дара, Сузанита?

Специално Дарина и Гери Никол имат вокални качества, Сузанита също може да пее, но в нейните песни абсолютно всеки тон е наместен с компютър. Смятам, че при новото поколение музиканти, водещ е стремежът към популярност, отколкото създаването на качествена музика.

Имам доста известни приятели, с които поддържам отношения, и хората не си дават сметка каква е цената на известността. Те имат натоварен график, постоянно ходят на снимки, записи, участия, но това не се вижда от публиката. Много хора си мислят, че всичко става с лекота, щракваш с пръсти и вече си известен, без да подозират за колосалния труд, който стои зад целия процес.


Какво е за теб музиката и какви песни, обичаш да слушаш?

Музиката за мен е матрица, в която живея. Самият аз правя музика, затова слушам всичко, включително и чалга, но със сигурност не си пускам такива песни за релаксация. Напоследък слушам електронна музика, защото това е бъдещето. Харесва ми, че мога да създавам звуци, които никой друг не може да пресъздаде и това прави песента уникална.


Какъв си представяш, че ще бъде животът ти след пет години?

Искам да работя в сферата на киното и телевизията, затова планирам да уча специалност „Режисура“. След пет години се виждам в университет и смятам, че ще бъда по-самостоятелен, след като започна да живея отделно от семейството си.

Не си представям да работя в класическа телевизия, защото съм на мнение, че тя започва да се трансформира и в следващите десет години ще стане интерактивна. Хората в днешно време, имайки властта да избират сами какво да гледат, започват да игнорират телевизията, затова смятам, че бъдещето е в интернет продукциите. Моята мечта е да имам свободата да създавам новаторски проекти, които ме вдъхновяват, зареждат творческия ми двигател и ми носят добри доходи.


Клуб „Наблюдател“ с ръководител Антония Кирилова