Търсене

Начало Искам думата Кмет, съветници, общественост – всички ние сме едно нищо!
Кмет, съветници, общественост – всички ние сме едно нищо!
02 February 2018

След толкова минали години си спомних, че във вестник „Септемврийче“ пишеше, че в някои софийски села през лятната ваканция е започнало масово колективното четене на книгата „Винету“ от всички пионери. След прочитането й се е провеждало всеобщо обсъждане, а имената на първенците са били изписвани в издаваните стенвестници в училищата.


02_02_2018_slavi_rusev.jpg02_02_2018_faks.jpgЕ, така беше, някъде много са чели, а ние в Делиормана играехме на индианци, на апаши и стражари, някои четяха книгата „Партийна тайна“ но не казваха открито, защото беше започнало времето на комунистическия терор в България и ако не спазваш „конфиденциалната“ тайна, можеше да те изключат от пионерската организация.

Така беше и по времето на комсомола. Пак комсомолците от софийските села на първо място. Всички масово четели книгата „Остров Тамбукту“ и много се вживявали в обсъждането и на комсомолските събрания.

Когато пък ни приемаха в Партията, държаха много на нашите обещания. Но какво може да обещаем ние от провинцията, след като не сме чели „Винету“. Ние не сме разбрали какво значи да си индиански вожд. Какво значи да умееш да водиш индианците. Как да можеш да ги убеждаваш да могат да скачат във водата на реката, да стоят гладни с дни, да бъдат верни на своя индиански вожд.

Сега, след падането на комунистическия терор, като се замисля, има истина и в това. Погледнете и миналите, и сегашното партийно, държавно, пък и парламентарно ръководство, как се изживяват като индиански вождове. За тях, народът, или индианците, могат да се водят, както те си пожелаят. Лошото е, че в наше време се получи много вожд, малко индианец...

Дотук със спомените за миналото, макар че същите истории се разиграват и в сегашно време. Преди известно време в „Екип 7“ бях писал каква ще бъде съдбата на разградските лъвчета. Вътрешно в мен се беше породило едно съмнение, че съдбата им е предрешена. Че те ще бъдат дадени на Холандия. Че всички тези сесии на Общинския съвет, всички разисквания, са просто едно заблуждение на нашите съграждани. И ако с тази игра някои общински индиански вожд е искал да докаже, че той е по-силен от другите, не е успял - Винету вече мина баира...Аз също знам, че и да пиша, и да не пиша по този въпрос, нещата няма да се променят. След като шепата платени екозащитници успяха да убедят за нула време бат' ви Байко да им разреши да вземат лъвчетата /като че ли той ги е отгледал в градината си в Банкя/ беше ясно всичко...

Учудва ме и наглостта на някои хора от правителството. Може ли един път да говориш едно, втори път друго пред българския народ, да не можеш да поемеш отговорност, а да чакаш вождът да се върне и той да разпореди. Нали там в една клетва е казал, че ще работи в интерес на българския народ? Гола вода!...

Някога баба ми казваше: най-лошото е да ти се изплюят в сурата. Уважаеми общински съветници, след толкова фиктивни разигравания там горе в министерството, след всичките ваши дебати, изказвания, решения, не се ли чувствате малко намокрени? Ами тези там индиански вождове не се изплюха, ами направо се из...пикаха върху вас.

За нас, избирателите от Разград, Вие от ГЕРБ, сте нищо. Показа ни го министър-председателят.

Кой, господин кмете, ще Ви повярва и на Вас, че можете на прокарате свои идеи, че правителството е с Вас и подкрепя всяко Ваше решение. Бойко нагледно показа, че за него Вие сте просто един нищо и никакъв фигурант, една пионка. Такива за него сме и всички ние, разбира се, които сме Ви избрали и се надявахме, че в управлението си се ръководите от нашата воля.

Господин кмете, Ви, доколкото знам, сте доктор по ветеринарна медицина. Не се и съмнявам във вашия професионален опит. Сигурно го имате, и то добър. Чухте ли обаче изказването по една телевизия как един самозабравил се вече индиански вожд от Вашата партия, в някаква дирекция, каза, че в България нямало такива ветеринарни специалисти, които да могат да наблюдават и лекуват лъвчетата, че нямало материална база, дори нямало и лаборатория и рентген за наблюдение. Затова са повикали и специалист чак от Германия, за да констатира, че у нас е невъзможно тяхното, на лъвчетата, наблюдение и лечение.

Този Ваш човек, направи Вас, ветеринарните лекари, на нищо. Ако повярваме на неговите думи, вие, всички ветеринарни лекари в България, трябва да премахнете буквите

„д-р“ пред имената си.

Не знам как се чувства и кметът на град Пазарджик. И той, и цялото население на града останаха излъгани. Хората там дори и средства вложиха на построяването на клетки.

И като се замисли човек, колко безсмислени неща има в този живот. Ето, в Разград от десетки години е имало зоологически кът. С много повече животни, с много повече посетители. Живели са, размножавали са се...

Не съм виждал бай Бехчет. Той така много обичаше и се грижеше за тези животни дълги години. Навярно очите му са пълни със сълзи след всичко това.

Народът казва: „след всяко зло идва и добро“. Дано кметът и общинските съветници, пък и местните поддръжници на много загрижената за животните организация „Четири лапи“ ни зарадват някои ден, че от холандският център в израз на благодарност за големите финансови резултати, които са получили за нашите лъвчета от Южна Африка, ще изкупят всички скитащи из града помияри и котки, а така също и от градския кучешки приют. Представяте ли си колко общини ще ни завиждат за тази сделка? Но дотогава всички трябва да четем „Винету“, защото никой не знае какви времена ще дойдат.


Радослав РУСЕВ