Сиво, мрачно, пусто -
така изглежда през месец февруари 2018
година, един от основните входове към
град Разград - на двеста метра от
„Лудогорец Арена“ - мястото, където
след седмица ще бъдем свидетели на
спортен европейски сблъсък на изключително
високо ниво! Кажете ми, за бога, как
едното нещо съответства на другото
нещо?
Не мисля, че е смислено
да се мерим с Рим, Неапол или Палермо
или пък да постиламе „червеното килимче“
само защото идват някакви си от Милано,
но пък да посрещаме гости с гледки като
от Апокалипсиса след Трета световна?!
Не става дума за излишна показност, а
за елементарно себеуважение!
В такива дни представляваме
България, колкото и високопарно да
звучи!
Как за 30 години управление
не се намери кой да освежи малко района
- не вярвам да са проблем две баки боя и
петдесет крушки!
Говорим си постоянно
как да привличаме инвеститори, а няма
съмнение, че мачът ще бъде посетен от
всякакви хора. Ами ето как пък можем да
ги отблъснем – на входа на града те
посрещат висящи кабели, уронени бетонни
стълбове, ръждясали парапети и стърчащи
пилони, подсказващи, че преди половин
век тук може и да е имало осветление –
подобен изглед едва ли убеждава, че
влагаш капиталите си в район с потенциал...
Да не говорим за
отчайващата мръсотия, засипала поречието
на Бели Лом в идеалния център на града
– за едно почистване поне не са нужни
някакви сериозни инвестиции, нужни са
елементарна организация и малко желание.
Вече месеци наред нашите местни управници
не вземат никакви мерки, сякаш че живеят
не в Разград, а в някакъв друг свят.
Не е нужно да си психолог,
за да ти е ясно, че първото впечатление
винаги е от значение, за каквото и да си
говорим – неслучайно народът е казал,
че „по дрехите посрещат“.
Срам ме е даже да си
представя какво ще си помислят за нас
обикновените граждани на една европейска
държава, виждайки подобни „красоти“
при разходката си из Разград.
Косьо КОСЕВ
|