Сиво, мрачно, пусто - така изглежда през месец февруари 2018 година, един от основните входове към град Разград - на двеста метра от „Лудогорец Арена“ - мястото, където след седмица ще бъдем свидетели на спортен европейски сблъсък на изключително високо ниво! Кажете ми, за бога, как едното нещо съответства на другото нещо?

Не мисля, че е смислено да се мерим с Рим, Неапол или Палермо или пък да постиламе „червеното килимче“ само защото идват някакви си от Милано, но пък да посрещаме гости с гледки като от Апокалипсиса след Трета световна?! Не става дума за излишна показност, а за елементарно себеуважение!

В такива дни представляваме България, колкото и високопарно да звучи!

Как за 30 години управление не се намери кой да освежи малко района - не вярвам да са проблем две баки боя и петдесет крушки!

Говорим си постоянно как да привличаме инвеститори, а няма съмнение, че мачът ще бъде посетен от всякакви хора. Ами ето как пък можем да ги отблъснем – на входа на града те посрещат висящи кабели, уронени бетонни стълбове, ръждясали парапети и стърчащи пилони, подсказващи, че преди половин век тук може и да е имало осветление – подобен изглед едва ли убеждава, че влагаш капиталите си в район с потенциал...

Да не говорим за отчайващата мръсотия, засипала поречието на Бели Лом в идеалния център на града – за едно почистване поне не са нужни някакви сериозни инвестиции, нужни са елементарна организация и малко желание. Вече месеци наред нашите местни управници не вземат никакви мерки, сякаш че живеят не в Разград, а в някакъв друг свят.

Не е нужно да си психолог, за да ти е ясно, че първото впечатление винаги е от значение, за каквото и да си говорим – неслучайно народът е казал, че „по дрехите посрещат“.

Срам ме е даже да си представя какво ще си помислят за нас обикновените граждани на една европейска държава, виждайки подобни „красоти“ при разходката си из Разград.

Косьо КОСЕВ