Търсене

Начало История Как Разград е чествал великия български ден - Трети март
Как Разград е чествал великия български ден - Трети март
26 February 2018

За този ден са изречени най-силните и проникновени думи. Честван е с неизменна и неуморна тържественост. И за всички поколения отпреди 140 години до днес той е ден-символ, ден памет.

Така е било и за разградчани.


26_02_2018_3_mart_2.jpgГодина след освобождението на града ни, нашите предци полагат основите на Руския паметник, съграден с доброволни помощи на цялото разградско население. И може би неслучайно това става на 1 март, дни след знаменателната дата 19 февруари /по стар стил/. Основният камък полага княз Дондуков-Корсаков, на когото е поднесен адрес за признателност, в който има такива думи: „Слава на братския ни Русский народ, който тъй великодушно и человеколюбиво чрез С.Стефанский договор благоволи да ни подари весел и свободен живот.“. Паметникът е един от първите в България.

Обикновено отпразнуването на Трети март е започвало с тържествена литургия в храма „Свети Николай“, после е имало шествие до Руския паметник. На площад „Цар Освободител“ са се стичали много граждани, войници, ученици. Отслужвани са били панихида и молебен, държани са били прочувствени речи, войскови части са минавали в церемониален марш. Но нека разгърнем някогашните вестници.


26_02_2018_3_mart_3.jpg1893 година

С подобаващо тържество и всеобщ ентусиазъм е бил отпразнуван празникът по случай възраждането на народната свобода. Имало е молебен и цял ден градонаселението е прекарало във веселба. Вечерта по инициатива на офицерството е била организирана „бляскава танцовална вечеринка“ с участието и на много граждани. За това пише първият вестник в Разград - „Белий Лом“. Авторът, вероятно редакторът Петър Драгулев, отбелязва, че се е дал достъп на всички граждани да участват, без да са били избирани по партизански съображения или като любимци, както е било други пъти.


26_02_2018_3_mart_4.jpg1914 година

Освобождението на България е било отпразнувано на 19 февруари с молебен в църквата „Св.Николай“ и с тържество. Неизвестният автор, вероятно редакторът на вестник „Нов живот“ Иван Свирачев, изтъква, че в София не отпразнували този празник, защото се паднал в първата неделя на великите пости...


1922 година

За единствено през годините празненство по повод 45-годишнината от боевете на Шипка пише вестник „Разградско слово“. То е било дело на опълченското дружество и е било проведено на 17 август. След панихидата и молебена на площад „Цар Освободител“ говорил председателят на опълченското дружество /не е посочено името му/. Дадени са били изстрели с черешовото топче на дружеството. Шествието е продължило по главните улици, като на всеки площад са били давани изстрели с черешовото топче, за да се събуди заспалото съзнание за дълг към родината у съгражданите. Авторът на информацията, подписан „Гражданин“, навярно редакторът Григор Попов, отбелязва, че на празненството са липсвали гражданството, спортните организации, дружествата, чиновничеството. „Срамно и болно – пише той. - След две катастрофи, когато златни краища на нашата родина изнемогват и бежанците от тях са всред нас, ние нехаем към празника на свободата“.


26_02_2018_3_mart_1.jpg1929 година

На 12 и 15 май тържествено са били отпразнувани 1000-годишнината от Симеоновата епоха и 50-годишнината от Освобождението на България.

Хиляден народ посрещнал на 15 май свещения огън, носен от Преслав от 4 автомобила, 2 мотоциклета, колоездачи и бегачи. Звучала „Мила Родино“. Началникът на гарнизона полковник Йосифов приел огъня и го отнесъл в Руския паметник, където били запалени кандила и жертвеници.

След панихидата и молебена речи произнесли полк. Йосифов и прогимназиалният учител Иван Даскалов. Пред паметника били положени много вещи. Следобед в парка имало юнашки игри и колоездачни състезания, вечерта по улиците на града се състояло „импозантно“ факелно шествие.


1931 година

След панихидата и молебена в църквата директорът на гимназията Иван Попов произнесъл слово за значението на празника.

В двора на църквата били построени войниците от гарнизона, доброволци от Сливница, запасните офицери и подофицери и учениците. Войниците минали в церемониален марш. Членовете на запасното подофицерско дружество „Санстефанска България“ положили венец пред Руския паметник.

Следобед на събрание в салона на читалището началникът на гарнизона полковник Акрабов говорил за бойните операции по време на Освободителната война.


1936 година

На тържеството са присъствали официалните лица начело с околийския управител, войсковите части, запасните офицери и подофицери, учениците, еснафските сдружения, културните дружества, инвалидите и много граждани.

След молебена участниците в празника са били поздравени от подполковник Кирилов. Възторжена реч е произнесъл учителят в гимназията Атанас Върбанов. Всички дефилирали пред официалните лица, после имало кръшни хора.


1938 година

60-годишнината от Освобождението е била чествана в Разград също много тържествено. На площад „Цар Освободител“ учителят от гимназията В.Пашев произнесъл „силно прочувствена реч“. Ученик и ученичка декламирали „Опълченците на Шипка“ и „Новото гробище над Сливница“. Състоял се церемониален марш на войниците, организациите и учениците.


1939 година

На площад „Цар Освободител“ са били отслужени панихида и молебен. Войсковите части преминали в церемониален марш. Особено внимание е било отдадено на единствения жив още шипченски герой дядо Геро Василев, който е бил вдигнат на ръце от ученици от гимназията и понесен из града.

Геро Василев, последният жив опълченец в Разград умира същата година, на 23 август, на 89-годишна възраст.


1942 година

Духовенството, с участието и на църковния хор, отслужили панихида и благодарствен молебен. Архиерейският наместник отец Ангел Хубанчев е произнесъл възторжена реч за голямото значение на този голям всенароден празник. „Датата 3 март – е казал той, - трябва дълбоко да бъде врязана в сърцата ни, защото преди 64 години истински братя ляха кръвта си за нашата свобода...“. Говорил е и учителят от гимназията Боню Банов. От името на подофицерското дружество „Санстефанска България“ е бил поднесен венец пред паметника. След церемониалния марш имало манифестация из града начело с военната и ученическата музика.


1943 година

По най-тържествен начин е била отпразнувана 65-годишнината от Освобождението. Присъствали са войсковите части, всички културно-просветни организации, учениците и голям брой граждани. Тук е бил и русенският митрополит Михаил, който заедно с духовенството и църковния хор е отслужил панихида и благодарствен молебен.

Негово Високопреосвещенство Михаил е произнесъл „назидателно слово“. Слово е произнесъл и училищният инспектор Иван Даскалов.

Било е осветено знамето на откритата преди година девическа гимназия „Царица Йоанна“.

По случай патронния празник на подофицерското дружество „Санстефанска България“ е бил поднесен венец пред паметника. Ученици са декламирали стихотворения. Последвало дефилиране на културните организации, учениците и войсковите части.


Божидарка ЗЛАТАРЕВА


* В началото на миналия век сред дейните участници в тържествата за Трети март са останалите живи разградски опълченци. Снимката е от 4 март 1926 година. Последният от тях – Геро Василев /на първия ред в средата/, участва в празненствата до 1939 година. Дядо Геро Опълченеца умира на 89-годишна възраст на 23 август – точно в деня на най-свирепото сражение на Шипка през 1877 година.


* Парадът на тази снимка в чест на 28-ми януари, но войската е минавала в церемониален марш и за 3-ти март. Твърде често гражданството след молебена е поздравявано от началника на гарнизона.


* В дните около Освобождението твърде често по-първите граждани са си правили възпоменателни фотографии – тази е от 1928 година, когато се е чествала 50-годишнината.


* Градските тържества за 28-ми януари и за 3-ти март продължават и в по-ново време – на снимката е запечатана възстановка от влизането на княз Дондуков-Корсаков в Разград – 131 години по-късно...