Търсене

Начало Оживление Доцент д-р Джени МАДЖАРОВ: Мартеницата се превърна в символ на българската идентичност
Доцент д-р Джени МАДЖАРОВ: Мартеницата се превърна в символ на българската идентичност
07 March 2018

Доц. д-р Джени Маджаров е родом от Разград, завършил е Гимназия с преподаване на английски език „Гео Милев“ в Русе и Международен институт за езикова подготовка в Будапеща. Има две магистърски степени по унгарски език и литература и по етнография от Университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща, а през 1990 година защитава докторска степен по етнография в същото висше учебно заведение.


07_03_2018_madjarov.jpgРаботи като хоноруван асистент в Университет „Л. Йотвьош“, Будапеща, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Нов български университет в София. Към настоящия момент е ръководител на катедра „Етнология“ към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са свързани със сравнителни изследвания на европейските култури, функция и семантика на обредните жестове, стопанска антропология, музейно дело и музейно експониране.

С настъпването на 1 март, който поставя началото на пролетта и прераждането на природата, доц. д-р Маджаров разказва за дълбокото символно значение на мартеницата в миналото и нейното съществуване в съвремието.


Мартеницата в миналото като символ на здраве и плодородие


В миналото мартеницата се използва като предпазно средство, предпазва децата от заболяване, помага на жените и мъжете да са плодовити, способства младите майки да имат мляко. Когато говорим за предпазната роля на тази вещ, която е направена от усукана вълна, трябва да отбележим нейната символика. В индоевропейската култура вълната се счита за предпазно средство, тя се поставя в гроба, за да не вампиряса починалия, и се използва при настъпване на смъртоносна епидемия като чумата, която е персонифицирана като грозна старица и бяга, щом види вълната.

07_03_2018_marta-3.jpg

Първоначално мартеницата е направена само от усукана вълна, която е обработена, но не е оцветена. Постепенно започва да се използва червеният цвят, който в миналото славяните са смятали, че има предпазна функция и се свързва с мъжкото начало.

Когато говорим за мартеницата, която е направена от червена боядисана вълна, ние имаме практически мъжкото начало, което се противопоставя на болестите и лошотията, символизирани от женското начало. Мартеницата, която ние познаваме, съдържа и бял конец, който е символ чистотата, невинността и дълголетието.

В съвремието човек носи мартеницата на дясната си ръка, но докато все още в колективното съзнание съществува представата, че тя предпазва и носи здраве и дълголетие, се поставя на лявата, която се смята за отрицателно натоварена.

В българските традиции има практика да се връзват мартеници на животните – агнета, телета, коне, крави, за да са здрави и плодовити, както и да се закичват плодни дървета. В миналото хората вярвали, че всеки предмет има душа, затова се отнасяли към дърветата като към живи същества и ги закичвали с мартеници, за да родят много плод.

Според народните вярвания мартениците се носят, докато се види щъркел или лястовица и се слагат под камък, за да се гадае. Ако по мартеницата има много мравки, ще се множат добре козите, ако полепнат калинки, ще има повече овце. Смятало се е е, че ако под камъка има някаква живинка, годината ще е плодородна и изобилна.


Легенда за мартеницата


Според най-разпространеното предание за произхода на мартеницата, лансирано за първи път от покойния професор Иван Николаев от Топчии, гласи, че хан Аспарух получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.


07_03_2018_marta-4.jpgВ съвремието губи своята символиката и се комерсиализира


С течение на времето мартеницата се видоизменя и към усуканата червена и бяла вълна се добавят чесън, златна или сребърна пара, които играят ролята на предпазно средство. Но това знание започва да се губи и някъде през 30-те и 40-те години на XX век, се появяват помпони, пискюли, връзки, топченца, които украсяват мартеницата.

През 60-те години на XX век, когато масово българското население от селата влиза в града и става част от големи колективи на фабрики и заводи, мартеницата се превръща в символичен подарък и от лявата ръка, започва да се носи на дясната ръка.

Едновременно с това върху нея се появяват кученца, котета, патенца, а по-късно и съвременни герои, които нямат нищо общо със символиката, която са влагали нашите предци. Мартеницата започва да се изработва от изкуствени влакна, добавят се допълнителни украси и потребителят я осмисля единствено като красив предмет.

За първи път през 1992 година в Стара Загора се появява украса върху дърво, което е на публично място и мартеницата започва да се възприема като градска украса.


Мартеницата като символ на българската идентичност


След промените през 1989 година голяма част от българите, около 2 000 000 души, емигрираха в чужбина и станаха част от чужди общности. За да заявят своята българска идентичност, те пренасят народните традиции зад граница като си разменят мартеници на 1 март и украсяват дърветата с бяло-червените символи.

Това явление не спира до тук, през 2015 година във Видин за първи път обявиха, че ще направят най-голямата жива мартеница от хора, облечени в бяло и червено. И в този смисъл мартеницата се превръща в знак на принадлежност, заявяване на българската идентичност и връщане към корените ни.


Антония КИРИЛОВА



И малките българчета знаят какво символизира мартеницата. На снимката: ученици от разградското училище „Тургенев“ са подарили мартенички на своите приятелчета от ДГ „Славейче“.


Чрез мартеницата вече се изпращат и политически послания. В навечерието на Първи март тази година двете партизански статуи на паметника „Братската могила“ в столицата бяха опаковани като мартеница. Авторите на тази акция изтъкнаха, че са избрали този паметник, за да напомнят отново, че мартеницата е най-българският символ и че с превръщането на партизанина и партизанката в Пижо и Пенда искат да кажат, че трябва да мислим повече за българското, отколкото да се кланяме на чужди идоли...