shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 21.09.2018 г.
ekip7-small-2018-9-21.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
Дай власт на глупака и му гледай сеира, или що е домоуправител по нашенски
07 March 2018

Уважаема редакция, искам да започна с една народна мъдрост: „Дай власт на глупака и му гледай сеира“. Има я и в други варианти, но смисълът винаги е един и същ – добрите начинания се опорочават, когато практическата им реализация се повери на хора, които нямат нужната теоретична подготовка и интелектуален потенциал.


07_03_2018_etajna-1.jpg07_03_2018_etajna-2.jpg

В случая става въпрос за прилагането на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ в разградските многофамилни жилищни сгради.

Самият закон е добър и изключително демократичен, защото дава възможност на всички живущи във входа да участват в Общото събрание на собствениците и да вземат решения по текущи въпроси, свързани с хигиената на стълбищата, плащането на месечни такси за електричество, вода, асансьор, тютюнопушенето във входа и асансьора, евентуални ремонти на покрив и други общи части.

Но какво е положението в действителност?

Поради това, че спазването и прилагането на ЗУЕС отнема технологично време - за свикване на Общо събрание, документиране на взетите решения /съставяне и подписване на протоколи/, а също така е свързано с непрекъснати контакти, и съответно конфликти, със съседите, „длъжностите“ на домоуправителя и касиера не са атрактивни за грамотните и професионално ангажирани хора, а обикновено се „узурпират“ от лица, които нямат необходимите знания и компетентност, но разполагат в изобилие със свободно време. Точно за такъв случай ще стане въпрос – за статуквото и последните събития във вход „Б“ на бул. „България“ 23, макар че, по мои лични наблюдения, той не е изключение.

Тук не се провеждат Общи събрания на собствениците /съгласно нормативно уредения ред/, защото ако се провеждаха такива, щяха да бъдат документирани, т.е. техните решения щяха да бъдат отразени в съответните протоколи на Общото събрание. А протоколи няма, защото ако имаше, щяха да ми бъдат предоставени копия от тях, въпреки неколкократните ми запитвания, включително и отправено писмено искане. Домоуправителката твърди, че документацията се съхранява при касиерката, а последната категорично заяви, че тя не е протоколчик!

Истината е, че и двете, поради гореизложените причини, никога не са чели ЗУЕС...

Всъщност има една касова книга, в която се документират приходите на входа, но тя също се оказа изключително секретен документ, до който нe получих достъп. Подозренията ми са, че събираемостта на вноските е изключително ниска, защото, непосредствено след като отказах да плащам /поради липсата на правно основание за това/, беше наредено на чистачката да спре да мие стълбището на входа, а само да го мете...

Все пак тук се имитира някаква дейност - вземат се „решения“ в тесен кръг, от две-три активистки /от семейства на бивши властимащи/, свикнали още от тоталитарно време да бъдат на почит и да въвеждат ред и дисциплина. Поради това, входът е малък и слабо населен – общо около 20 човека, никак не е трудно да бъдат издебнати по стълбището съседите/ само онези, които безропотно плащат за всичко/ и информирани за поредната инициатива - за какво точно ще се събират пари и в какъв размер.

Приетият от народните представители /т.е. нашите законодатели!/ ЗУЕС тук не е валиден. Тук важат порядки от времето на тоталитаризма, а несъгласните ще бъдат изправени пред другарски съд и яростно разкритикувани /съгласно дочут, воден на висок глас в коридора, разговор между домоуправителката и касиерката/. Добре е, че времето на лагерите отмина, макар че в България никога не се знае накъде отново ще задуха вятъра...

Следвайки този нерегламентиран в ЗУЕС ред, вече се сдобихме с една уж нова входна врата, снимки на която Ви изпращам. Статутът и е доста съмнителен, защото това странно съоръжение е монтирано върху касата на старата метална врата, която между другото беше в доста добро състояние, много по-стабилна и здрава, достатъчно беше само да се подмени старият затварящ автомат с нов. Дори на снимките се вижда, че отгоре са запазени старите прозорци. Мотивът е бил поевтиняване на поръчката, за която най-вероятно също няма фактура в документацията на входа – сега това било масова практика в нашия регион. Монтажната пяна, с която са запушени кухините в сглобката, така си стои неизрязана и непокрита с подходяща мазилка – след време ще остарее и ще се отворят процепи...

Изпращам Ви снимка и на старата врата, която, повече от година след демонтирането, лежи нарязана на части и заема част от стълбищната клетка. Сигурно така и ще си остане там, защото вече не представлява интерес за управляващите етажната собственост. Добре, че нямаше пари за подмяна и на прозорците – препятствията за преодоляване в коридора сега щяха да бъдат значително повече. За сметка на това, на една от площадките между етажите, от дълго време е захвърлена повредена пералня. Можете ли да познаете кой е нейният собственик?

Домоуправителят следва да бъде психически стабилен човек, уравновесен и авторитетен, който умее коректно и любезно да общува със живущите във сградата, да изслушва и изглажда конфликти, без да взема страна, а не с манталитет на квартална клюкарка. Защото във втория вариант, не само че не се разрешават спорни въпроси, а напротив – избухват нови конфликти и противоречия.

Всъщност конкретният повод за това мое дълго изложение е, че по стълбището на въпросния вход системно се пуши, т.е. от години се ползва като място за пушене, включително и от лице с учителска професия, но по този въпрос така и не беше постигнат консенсус. Пушещите явно са наясно с факта, че цигарите съдържат над 250 опасни за здравето химични вещества, част от които – канцерогенни, поради което не желаят да пушат в апартаментите си и да вредят на своите деца и близки, а предпочитат това да става в общите части на сградата. Питам се как тази учителка издържа без цигари на работното си място, защото, по мои наблюдения, прекарва значителна част от свободното си време в коридора – в пушене. Възможно ли е контролът в селските училища да е съвсем занижен? Не е лошо РЗИ - Разград да извърши проверки по места. Статистическите данни неслучайно показват, че сред подрастващите има много пушачи – примерът е заразителен...

Всъщност проблемът във входа не беше решен и след посещението, и последвалите предписания, на инспекторите от РЗИ - Разград. А не беше решен, защото нямаше воля да бъде решен - на извънредното „събрание“, свикано от домоуправителката след проверката, въпросът за тютюнопушенето във входа отново не беше поставен ребром. По-скоро, сред изблици на истерично пищене и крясъци, присъстващите бяха уведомени, че след моята жалба тя е станала „за резил“ пред цялата РЗИ!

Тук искам да подчертая моето дълбоко вътрешно убеждение, че високата смъртност и заболеваемост в страната са следствие от масовото тютюнопушене. Огледайте се наоколо и се замислете – пред почти всички магазини и офиси има стърчащи пушачи, чак на клиента му е неудобно да им наруши спокойствието и да влезе. Да не говорим за онези, които бързат по улиците нанякъде със запалена цигара в ръка. Преди време посетих като турист Албания, но там не забелязах такава практика. Отново прегледах снимките, направени там, по улиците и площадите, но в кадрите не е влязъл нито един пушач. Изглежда албанците са ни изпреварили и в това отношение...

Съгласно статистическите данни, българите и гърците са най-пушещите народи в Европа. Дълго време и аз си затварях очите за истината, но вече явно „узрях“ и се замислих за това, че е крайно време да прекратим нашата всенародна толерантност към пушачите. Самите те трудно биха се отказали от своите „привилегии“, които дълги години им бяха гарантирани – пушеха си необезпокоявани на работното място /включително в детски ясли, градини, училища, болници, държавни институции/, в заведенията, т.е. пушеха навсякъде необезпокоявани. Затова инициативата трябва да бъде на потърпевшите - сигнали за нарушения могат да се подават на платформата на национално сдружение „България без дим“ на www.bezdim.org/signali. Онези, които проявят интерес и отворят страницата, ще видят, че там вече са публикувани много сигнали на възмутени граждани. Сигнали могат да се подават и на страницата на РЗИ - Разград, където вече има подходяща форма за попълване.

Изпращам Ви и официалното становище на сдружението, относно пушенето във асансьорите и по стълбищните клетки на сградите, което получих по електронната си поща през месец януари 2018г., но то е публикувано и на сайта. Не е лошо да потърсите за коментар и специалисти от РЗИ Разград, защото законодателни ограничения за тютюнопушенето има, но трябва, като възрожденци, да ги доведем до съзнанието на домоуправители и граждани.

Накрая отново се връщам на въпроса за управлението на етажната собственост в района, като моля и други граждани да споделят своя опит – може пък някъде да има и положителни примери в това отношение.

Позаинтересувах се и разбрах, че около 25% от многофамилните сгради в страната се управляват от професионални домоуправители. Изглежда, че това е единствената алтернатива и спасение от некомпетентността, т.е. от простотията. Само тогава ще се организират и провеждат Общи събрания, ще се води нужната документация, ще се поддържа добра хигиена и дори всеки собственик ще получава месечен отчет за приходите и разходите. Не е ли време за законодателна промяна в ЗУЕС и това да бъде единствения начин за управление на етажната собственост? Все пак, когато се нуждаем от някаква професионална услуга – адвокатска, счетоводна, консултантска и т.н., се обръщаме към професионалист, нали?

Светлина ТОНЧЕВА