shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 22.06.2018 г.
ekip7-small-2018-6-22.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_ekip7_170x236.jpg
ludogorie.jpg
Начало
За разградската зима, или защо терористите не се хабят да се занимават с нас...
07 March 2018

Спореше се преди време кой точно е изрекъл съждението „Битието определя съзнанието“ - Маркс или Енгелс, но не мога да не се съглася, че който и да го е изрекъл, е прав!

Ето примери. Ако имах пари да отида на мача на „Лудогорец“ с „Милан“, на връщане поредната неочаквана зима ме завареше на аерогарата в Букурещ и пратеше Бате Бойко авиона си да ме прибере, съзнанието ми щеше да е едно…


dulev.jpgАко бях любител на зимния риболов и вихрите враждебни ме бяха намерили край някой язовир – друго… Но тъй като съм един обикновен българин, описвам „доколкото мога и тъй както умея“ моето битие и произтичащото от него съзнание…

Миналата сряда в 9.30 часа, поради изчерпване на дневния ред, завърши поредното ми участие в заседанието на целогодишната сесия на „раковъдите“ от Североизточна България в Онкологията Русе. Налял съм се до козирката с чиста химия /а не примесена с алкохол/, погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде, ама бързам да се прибера в родний си край…

И, о, ужас! Още със стъпването ми в непочистения и разбит на коловози сняг пред „Онкология арена“ изведнъж за пръв път ми се дощя да се върна и още да позаседавам! С омекналите си крака и патерицата две крачки нормални не мога да направя, таксита по обективни причини няма, но както и да е – колега оптимист от русенските села ме хвърли до автогарата, на която от пръв поглед разбрах, че каузата ми е пердута! От чистия и равен снежец по нея си личеше, че автобусите не се движат… Да питаш нещо е излишно, ама аз питам на „Информация“ и там, естествено, ми отговарят много ядосано: „Абе, стига сте питали, бе! Автобуси за Разград няма и дали ще има, питайте Пътното или Господа, ако щете!“…

Благодаря им за любезното отношение и изкуцуквам за половин час стоте метра по една тясна пътечка до гарата. Там пък стълбите са навети чак до вратите от преспи, та пак ясна ми става картинката, ама пак питам вътре на гишето и пак получавам същия отговор… Общо взето грамадна гара и естествено студена, ама има и една чакалничка с парно, а в нея половината жители на Разградска област, пристигнали още в понеделник вечер от София и спали две нощи седнали по пейките с един кафе-автомат и никакви кризисни центрове!

За подробностите от седемчасовите ни разговори ще кажа нещо друг път, сега ще ви кажа само моите изводи от ситуацията:

1. Раковъд да си в България е много по-сигурно за живота занимание, отколкото да си здрав пътешественик из страната ни мила през зимата.

2. Не че ни трябва тероризъм, ама е ясно защо терористите не се занимават с нас.

3. Едно мое стихотворение, още от времето на социализма, завършваше така „ И през март да падне сняг, ще ни изненада пак!“. Ще го заместя със съждението: „Предвиденият от комисията по бедствията и авариите обилен снеговалеж през май най-неочаквано се изсипа още в края на февруари! Крайно време е на природата, която не се съобразява с прогнозите ни, да бъде потърсена незабавна отговорност и прокуратурата да се самосезира!“…

4. В друго мое стихотворение с начало „Далече е Разград от световната сцена, далече от Лондон, Париж и Москва“ трябва да се добави „Далече е от София и от Русе е даже далеч!”.

…Както и да е, с влак стигнах на към 7 часа вечерта на гара Разград и за нея нищо не казвам, защото всеки знае, дето да стигнеш до нея от Разград или от нея да слезеш до него си е отделно приключение!

Прибрах се обаче у дома си най-сетне, нахраних се, изкъпах се, примерих си кръвното, оказа се хипертонично, спеше ми се, ама не си легнах да спя, преди да изгледам възторжените репортажи по ТВ за героичните подвизи на хилядите родни полицаи, пътни работници и обикновени граждани по пътищата на страната ни в поредните неочаквани бедствени дни…

Хвала им!

 

Дулинко ДУЛЕВ